За свободния пазар или от коя страна се чупят варените яйца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За свободния пазар или от коя страна се чупят варените яйца

За свободния пазар или от коя страна се чупят варените яйца

3323 прочитания

Винаги ми се е струвало необяснимо как разумни иначе хора могат да поддържат убеждения, че постигането на определена икономическа цел може да стане с "леви" или с "десни" политики, или с каквато и да е обща рецепта. Далеч най-митологизираната от тези рецепти е универсалната приложимост и достойнства на свободния пазар.

Днешната неокласическа икономика, в чиято основа e ефективността на пазара, има някои прости ограничения, които обикновено се премълчават. Тук ще се опитаме накратко да покажем с примери - неакадемично и от позиция на елементарен здрав разум - кой е спечелил от прилагането на свободна търговия, а също и в кои случаи либерализирането на пазара е довело до не дотам добри резултати.

Основният източник на следващите идеи са книгите на Ха Джуун Чанг, икономист в Кеймбридж в наши дни и Фридрих Лист, немски икономист от 19ти век, както и в по-малка степен на политици и учени като Бжежински, Грийнспан, Щиглиц. Без претенции за принос, целта на тези редове е да се осъзнае нуждата за разграничаване на фактите от митологията в днешните пазарни канони и за търсене на прагматизъм в българската икономическа политика.

Малко история.

Теориите за ефективността на пазара съществуват и обслужват интересите на създателите си от средата на 18ти век. Според неокласическата мисъл, бързата индустриализация на Британия и по-късно на останалите развити днес страни се дължи на политиката на свободна търговия през 18ти и 19ти век и теоретично доказаната ефикасност на пазара в трудовете на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Библията на класическата икономика, "Богатството на народите" на Смит, е издадена в 1776 г.

Според съвременници на Смит и Рикардо нещата не са се случили точно така. Даниел Дефо, авторът на "Робинзон Крузо", описва в "План за английската търговия" (1728) как Хенри VII от 15ти век и по-късно Елизабет I, отчитайки сериозната изостаналост на Англия в сравнение с индустриалните центрове в днешна Белгия и Холандия, насърчават вътрешната вълнена индустрия - най-важната за времето. Осигуряване на субсидии и монополни права, високи тарифи, забрани за внос на изделия и износ на сурова вълна, привличане на чужди работници, правителствен шпионаж, по-късно монополизиране на търговските пътища с Навигационните актове и унищожаване на холандската и белгийската търговия по море, както и на по-развитите производители на памучни изделия в Индия са само малка част от "непазарните" - най-меко казано - мерки, с които Британия постига индустриално превъзходство. Тази политика на меркантилизъм – друг блед термин - достига върха си по времето на Робърт Уолпол, министър на Джордж I. Той въвежда още по-тежък протекционизъм - 50-55% вносни тарифи при 6-8% на континента, въвежда стандарти за качество, забранява индустрията в колониите и взема мерки за превръщането им в аграрен придатък на Британия. Уолпол, който освен компетентен политик е и пословично корумпиран, е сатирично представен от Джонатан Суифт в образа на Флимнап, шут на краля в "Пътешествията на Гъливър".

Половин век след Уолпол и след почти три века държавен протекционизъм британската индустрия вече превъзхожда всички на континента. В този момент Адам Смит издава "Богатството на народите", в която атакува политиката на Уолпол и защитава ефективността на пазара. Самите индустриалци, както и Смит разбират, че протекционизмът започва да става ненужен и че свободната конкуренция облагодетелства страните с развито производство, превръщайки останалите в нетни консуматори и износители на суровини. Въпреки пазарните си пристрастия, Смит все пак съветва Америка, или Нова Англия, да не развива собствена индустрия и да не контролира вноса от Британия. Британски министър от същото време казва, че "на колониите не трябва да се разрешава да произведат дори един гвоздей".

Реакцията в Америка и Европа.

В Америка, веднага след извоюване на независимостта секретарят на финансите Александър Хамилтън издава "Доклад за индустриалното производство" (1791) в директно предизвикателство на препоръките на Смит, в който набелязва мерки за развиване, държавно финансиране и подкрепа на собствените "индустрии в зародиш". В Германия икономистът Фридрих Лист, последовател на Хамилтън, публикува "Национална политикономия" (1841), където критикува претенциите на теорията на Смит, че е наднационална. Според Лист, "Целите на всяка икономическа стратегия могат да бъдат само политически и национални... Ясно е, че свободна търговия и конкуренция между две нации е от взаимна изгода само ако те са на същото или близко ниво на индустриално развитие. В противен случай изостаналата страна трябва да защити с правителствени мерки и развие своята индустрия до степен, която да й позволи да се конкурира успешно." За обяснението, че Британия е постигнала възход след въвеждане на свободна търговия, а не в резултат на протекционизма Лист казва, че това е все едно да се твърди, че едно овощно дърво е достигнало зрялост и дава плодове не поради, а въпреки грижите на фермера.

По-нататък, Америка и европейските страни постигат индустриализация в края на 19ти век, а азиатските икономики, най-вече Япония и Корея от пълна изостаналост се превръщат в индустриални лидери през последния половин век чрез държавно стимулиране на собствените индустрии и износ. Само след постигане на висока степен на развитие, те започват да насърчават и налагат на другите либерализиране на пазара, в голяма степен запазвайки повече или по-малко явни мерки за подкрепа на собствените производства. Фридрих Лист нарича това "да ритнеш стълбата, по която си се изкачил до върха".

Обратно към бъдещето и изводи.

Пълната историческа амнезия и хипноза по отношение на ролята на пазара вероятно е свързана с факта, че през 90те години светът беше абсолютно еднополярен, нещо, което днес бавно се променя. Едва ли трябва да е икономист човек, за да разбере, че само по-развитата страна печели от директна конкуренция. Още повече, че разликите в производителността днес са десетки пъти по-големи от миналото, а технологиите позволяват конкуренция независимо от разстоянията, т.е. естествените защити за по-малките са премахнати. За да сме честни, трябва да споменем, че нито царете на пазарната теория - Смит и Рикардо, Милтън Фрийдман и днешните неокласици, нито местните пъдари на същата - разни Дянковци и Каролевци - твърдят, че всички печелят от свободен режим. Те твърдят само, че се увеличава консумацията и ефективността на глобално ниво, без да се ангажират с изследване на отделни участници. С това не може да се спори. Всеки балкански, а вероятно и английски, овчар може да ви каже, че ако се либерализира пазарът, с други думи ако се остави вратата на кошарата отворена през нощта с овцете от едната страна и вълците от другата, консумацията ще се увеличи, но обменът няма да облагодетелства в равна степен двете страни.

Пазарната стратегия за развитие, известна като Вашингтонски консенсус причини невиждани по брой и мащаб кризи през последните двайсетина години - мексиканската, азиатската, руската, аржентинската. Вътрешна липса на регулация и прекален пазарен оптимизъм беше в основата на няколко американски кризи, водещи до сегашната депресия, която е без аналог. Збигнев Бжежински в книгата си "Америка и кризата в световния ред" признава растящи вътрешни проблеми - неконтролируем дълг, нерегулирана финансова система, остаряваща инфраструктура, масова бедност и необразованост, блокирала политическа система. Въпреки това новите рецепти продължават да виждат пазара като решение, a всяка алтернатива като източник на проблема. Успешно е заглушаван правилният въпрос - как да се постигне баланс и по-ефикасно взаимодействие между национална политика, правителство и пазар.

Преследването на една абстракция, каквато а пазарната теория, откъсната от националния интерес и катастрофална за всички, е точно такава безсмислица, каквато са войните в защита на закона за чупене на яйцата от правилния край в "Пътешествията на Гъливър".

Сигурно дотук някои про-пазарно ориентирани читатели са обявили незначителния автор на тези редове, а вероятно и Бжежински за отчаяни социалисти. Така че едва ли ще влошим много нещата, ако кажем, че днес всички страни, развити или не, имат интерес от разхлабване на каноните на пазара и завръщане към една друга стратегия, според която "не е важно дали котката е черна или бяла, стига да лови мишки". Тя се нарича прагматизъм и е по-стара от пазарната теория. Това казва и българската мъдрост:

Не всичко, което пише по книгите, расте по нивите.

Илия Илиев, консултант финансов риск и процеси, Торонто

www.iliev.ca

Винаги ми се е струвало необяснимо как разумни иначе хора могат да поддържат убеждения, че постигането на определена икономическа цел може да стане с "леви" или с "десни" политики, или с каквато и да е обща рецепта. Далеч най-митологизираната от тези рецепти е универсалната приложимост и достойнства на свободния пазар.

Днешната неокласическа икономика, в чиято основа e ефективността на пазара, има някои прости ограничения, които обикновено се премълчават. Тук ще се опитаме накратко да покажем с примери - неакадемично и от позиция на елементарен здрав разум - кой е спечелил от прилагането на свободна търговия, а също и в кои случаи либерализирането на пазара е довело до не дотам добри резултати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    Даниел Дефо................ Нямам думи.

    Левичарството не е убеждение. Не се научава. То е вродено.

    Но един ден този ген ще бъде открит. Останалото е работа на гинеколозите.

    И Света ще стане хубав.

  • 2
    stefan_ avatar :-|
    stefan_

    В платени публикации, писано от IT....някой явно не може да намери и купи икономически грамотен трол.

    Господине, да сравняваме политическата и икономическа ситуация през18 /19 век с тази в началото на 21 век е все едно да сравняваме круши с ябълки.

    Цитаите от учебника по политикономика ги преподавайте в САЩ, които гонят усилено социализма, което в видно и от икономическата статистика, идваща от там ежедневно.

  • 3
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    Кой е платил за тази статия, че е в раздела Платени публикации? Това за мен е по-интересния въпрос.

    Другият е, какво се опитва да ни внуши автора. Казва, че някои народи са станали богати, благодарение на протекционизма. Това предложение за България ли е?

  • 4
    daks avatar :-|
    ДАКС

    До коментар [#1] от "Haflinger":

    За сметка на това в повечето случаи глупостта може да се излекува с доста четене. Но в повечето случаи боледуващите нямат желанието да се излекуват.

  • 5
    tomiboi avatar :-|
    tomiboi

    Интересно четиво,авторът се е постарал,.....и както винаги,нима има някой учуден,Правото е на страната на ПО- СИЛНИЯ,всичко друго е усукване и шмекеруване,преди отново да се стигне,до написаното по горе с главни букви.

  • 6
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Имате много здраве господине. Всички икономически теории трябва да с еподлагат на исторически анализ.
    Такъв именно анализ показва, че държавното стимулиране дава временен ефект, справка Япония, докато свободния пазар дава възможност за "неограничено" развитие - справка Британия.

  • 7
    epoc avatar :-?
    epoc

    И от коя страна се чупят яйцата?

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Британия става най-богатата държва в света точно когато освобождава търговията.

    Венеция е основана от византийски аристократи - разколници, от които Константинопол се освобожава деликатно, като ги праща да властват над блатата. Чрез свободната търговия, Венеция става най-богатата държава в Средиземноморието и един ден, както знаем, превзема самия Константинопол.

    Мексико беше управляван от левичарски движения, стигна се до там, че през 1975 г. стана асоцииран член на СИВ. Откакто се заредиха про-американски президенти и подписа споразумението за свободна търговия в Северна Америка - НАФТА, държавата просто си стъпи на краката. В момента май няма голям американски автомобилен гигант без няколко завода в Мексико.

    И в крайна сметка защо да търсим примери толкова надалеч? Достатъчно е да видим къде са държавите, които подписаха първи ЦЕФТА, а после и влезнаха в ЕС преди нас. Имаме и случай - Естония, в който още 1992 г. въвеждат едновременно плосък данък, валутен борд и отменят всички вносни мита (без да се интересуват, дали отсрещната държава ще отмени митата за естонски стоки). Резултатът: през 1990 г. България и Естония имат напълно еднакъв БВП, днес вторите имат 1,5 пъти по-висок и то само защото тръгнахме частично по техния път. Иначе на моменти разликата стигаше над 2 пъти.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#5:"tomiboi"]Правото е на страната на ПО- СИЛНИЯ,[/quote]

    Тоест, с нашия вътрешен пазар от 7 милиона потребители каква конкурентна индустрия ще развиваме, ако има мита на всичко и другите държави ни отговарят със същото? В момента мога да кажа, че като изключим известен брой трудно транспортируеми стоки, всички български производители работят малко или повече за глобалния пазар.

  • 10
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#5:"tomiboi"],Правото е на страната на ПО- СИЛНИЯ,[/quote]
    Силна сила до могила.
    Р.Ралин
    А може да си го провериш в историята, където ясно пише колко издържа силата без папо (свястна икономика).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK