С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 12 мар 2014, 11:32, 3101 прочитания

За свободния пазар или от коя страна се чупят варените яйца

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Винаги ми се е струвало необяснимо как разумни иначе хора могат да поддържат убеждения, че постигането  на определена икономическа цел може да стане с "леви" или с "десни" политики, или с каквато и да е обща рецепта.  Далеч най-митологизираната от тези рецепти е  универсалната приложимост и достойнства на свободния пазар.

Днешната неокласическа икономика, в чиято основа e ефективността на пазара, има някои прости ограничения, които обикновено се премълчават. Тук ще се опитаме накратко да покажем с примери - неакадемично и от позиция на елементарен здрав разум - кой е спечелил от прилагането на свободна търговия, а също и в кои случаи либерализирането на пазара е довело до не дотам добри резултати.

Основният източник на следващите идеи са книгите на  Ха Джуун Чанг, икономист в Кеймбридж в наши дни и Фридрих Лист, немски икономист от 19ти век, както и в по-малка степен на политици и учени като Бжежински, Грийнспан, Щиглиц. Без претенции за принос, целта на тези редове е да се осъзнае нуждата за разграничаване на фактите от митологията в днешните пазарни канони и за търсене на прагматизъм в българската икономическа политика.

Малко история. 

Теориите за ефективността на пазара съществуват и обслужват интересите на създателите си от средата на 18ти век. Според неокласическата мисъл, бързата индустриализация на Британия и по-късно на останалите развити днес страни се дължи на политиката на свободна търговия през 18ти и 19ти век  и теоретично доказаната ефикасност на пазара в трудовете на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Библията на класическата икономика, "Богатството на народите" на Смит, е издадена в 1776 г.

Според съвременници на Смит и Рикардо нещата не са се случили точно така. Даниел Дефо, авторът на "Робинзон Крузо", описва в "План за английската търговия" (1728) как Хенри VII от 15ти век и по-късно Елизабет I, отчитайки сериозната изостаналост на Англия в сравнение с индустриалните центрове в днешна Белгия и Холандия, насърчават вътрешната вълнена индустрия - най-важната за времето. Осигуряване на субсидии и монополни права, високи тарифи,  забрани за внос на изделия и износ на сурова вълна, привличане  на чужди работници, правителствен шпионаж, по-късно монополизиране на търговските пътища с Навигационните актове и унищожаване на холандската и белгийската търговия по море, както и на по-развитите производители на памучни изделия в Индия са само малка част от "непазарните" -  най-меко казано - мерки, с които Британия постига индустриално превъзходство. Тази политика на меркантилизъм – друг блед термин -  достига върха си по времето на Робърт Уолпол, министър на Джордж I. Той въвежда още по-тежък протекционизъм - 50-55% вносни тарифи при 6-8% на континента, въвежда стандарти за качество, забранява индустрията в колониите и взема мерки за превръщането им в аграрен придатък на Британия. Уолпол, който освен компетентен политик е и пословично корумпиран, е сатирично представен от Джонатан Суифт в образа на Флимнап, шут на краля в "Пътешествията на Гъливър". 

Половин век след Уолпол и след почти три века държавен протекционизъм британската индустрия вече превъзхожда всички на континента. В този момент Адам Смит издава "Богатството на народите", в която атакува политиката на Уолпол и защитава ефективността на пазара. Самите индустриалци, както и Смит разбират, че протекционизмът започва да става ненужен и че свободната конкуренция облагодетелства страните с развито производство, превръщайки останалите в нетни консуматори и износители на суровини. Въпреки пазарните си пристрастия, Смит все пак съветва Америка, или Нова Англия, да не развива собствена индустрия и да не контролира вноса от Британия.  Британски министър от същото време казва, че "на колониите не трябва да се разрешава да произведат дори един гвоздей".

Реакцията в Америка и Европа. 

В Америка, веднага след извоюване на независимостта секретарят на финансите Александър Хамилтън издава "Доклад за индустриалното производство" (1791) в директно предизвикателство на препоръките на Смит, в който набелязва мерки за развиване, държавно финансиране и подкрепа на собствените "индустрии в зародиш". В Германия икономистът Фридрих Лист, последовател на Хамилтън, публикува "Национална политикономия" (1841), където критикува претенциите на теорията на Смит, че е наднационална. Според Лист, "Целите на всяка икономическа стратегия могат да бъдат само политически и национални... Ясно е, че  свободна търговия и конкуренция между две нации е от взаимна изгода само ако те са на същото или близко  ниво на индустриално развитие. В противен случай изостаналата страна трябва да защити с правителствени мерки и развие своята индустрия до степен, която да й позволи да се конкурира успешно." За обяснението, че Британия е постигнала възход след въвеждане на свободна търговия, а не в резултат на протекционизма Лист казва, че това е все едно да се твърди, че едно овощно дърво е достигнало зрялост и дава плодове не поради, а въпреки грижите на фермера.

По-нататък, Америка и европейските страни постигат индустриализация  в края на 19ти век, а азиатските икономики, най-вече Япония и Корея от пълна изостаналост се превръщат в индустриални лидери през последния половин век чрез държавно стимулиране на собствените индустрии и износ. Само след постигане на висока степен на развитие, те започват да насърчават и налагат на другите либерализиране на пазара, в голяма степен запазвайки повече или по-малко явни мерки за подкрепа на собствените производства. Фридрих Лист нарича това "да ритнеш стълбата, по която си се изкачил до върха".

Обратно към бъдещето и изводи. 

Пълната историческа амнезия и хипноза по отношение на ролята на пазара вероятно е свързана с факта, че през 90те години светът беше абсолютно еднополярен, нещо, което днес бавно се променя. Едва ли трябва да е икономист човек, за да разбере, че само по-развитата страна печели от директна конкуренция. Още повече, че разликите в производителността  днес са десетки  пъти по-големи от миналото, а технологиите позволяват конкуренция независимо от разстоянията, т.е. естествените защити за по-малките са премахнати. За да сме честни, трябва да споменем, че нито царете на пазарната теория - Смит и Рикардо, Милтън Фрийдман и днешните неокласици, нито местните пъдари на същата - разни Дянковци и Каролевци -  твърдят, че всички печелят от свободен режим. Те твърдят само,  че се увеличава консумацията и ефективността на глобално ниво, без да се ангажират с изследване на отделни участници. С това не може да се спори. Всеки балкански, а вероятно и английски, овчар може да ви каже, че ако се либерализира пазарът, с други думи ако се остави вратата на кошарата отворена през нощта с овцете от едната страна и вълците от другата, консумацията ще се увеличи, но обменът няма да облагодетелства в равна степен двете страни.
Пазарната стратегия за развитие, известна като Вашингтонски консенсус причини невиждани по брой и мащаб кризи през последните двайсетина години - мексиканската, азиатската, руската, аржентинската. Вътрешна липса на регулация и прекален пазарен оптимизъм беше в основата на няколко американски кризи, водещи до сегашната депресия, която е без аналог. Збигнев Бжежински в книгата си "Америка и кризата в световния ред" признава растящи вътрешни проблеми - неконтролируем дълг,  нерегулирана финансова система, остаряваща инфраструктура, масова бедност и необразованост,  блокирала политическа система. Въпреки това новите рецепти продължават да виждат пазара като решение, a всяка алтернатива като източник на проблема. Успешно е заглушаван  правилният въпрос - как да се постигне баланс и по-ефикасно взаимодействие между национална политика, правителство и пазар.

Преследването на една абстракция, каквато а пазарната теория, откъсната от националния интерес и катастрофална за всички, е точно такава безсмислица, каквато са войните в защита на  закона за чупене на яйцата от правилния край в "Пътешествията на Гъливър".

Сигурно дотук някои про-пазарно ориентирани читатели са обявили незначителния автор на тези редове, а вероятно и Бжежински за отчаяни социалисти.  Така че едва ли ще влошим много нещата, ако кажем, че днес всички страни, развити или не, имат интерес от разхлабване на каноните на пазара и завръщане към една друга стратегия, според която "не е важно дали котката е черна или бяла, стига да лови мишки". Тя се нарича прагматизъм и е по-стара от пазарната теория.  Това казва и българската мъдрост:
Не всичко, което пише по книгите, расте по нивите.

Илия Илиев, консултант финансов риск и процеси, Торонто
www.iliev.ca
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

15 фев 2019, 7599 прочитания

15 фев 2019, 4320 прочитания

15 фев 2019, 4033 прочитания

15 фев 2019, 2549 прочитания

15 фев 2019, 2128 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
Тенденции и нови продукти за енергоефективно строителство

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете