С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 апр 2015, 0:00, 6114 прочитания

Ефектът на доминото при просрочените междуфирмени дългове

Интервю с Ева Венциславова, мениджър проекти на компанията за събиране на задължения Smart Collect, част от Агенция за събиране на вземания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Българските компании отписват двойно повече свои вземания спрямо средното за Европа равнище
Проблемите с междуфирмената задлъжнялост в България се задълбочават. Данните на Българската стопанска камара (БСК) сочат, че дълговете на бизнеса са се увеличили с 13 млрд. лв. за последните три години и вече надхвърлят 171 млрд. лв. Делът на просрочените плащания в тях също расте и вече достига 35-40%. Заради проблема Европейската комисия подложи страната на мониторинг. Ева Венциславова, мениджър проекти на компанията за събиране на междуфирмени вземания Smart Collect, част от Агенция за събиране на вземания , коментира последиците за бизнеса от нарастващата задлъжнялост и възможните решения на проблема.
Колкото по-рано се обърне към колекторска агенция компанията, толкова по-голям е шансът й да събере парите си 

Какви са последиците за бизнеса от ръста на просрочените междуфирмени плащания и как може да бъде решен този проблем?

Според Европейския индекс на плащанията на Intrum Justitia, българските компании отписват двойно повече свои вземания спрямо средното за Европа равнище. Бизнесът в Европа губи средно 3.1% от приходите си, докато този в България цели 7%. Това са твърде много средства, които българските фирми биха могли да инвестират в нови проекти, които да доведат до развитие, растеж и създаване на работни места. Според същия този индекс, България е сред най-рисковите страни в Европа по отношение на погасяването на задължения в срок, а бизнесът в страната е сред най-уязвимите на континента заради практиката да се бавят плащания. Натрупването на просрочени задължения в една компания лесно може да предизвика ефекта на доминото. В един момент компанията-длъжник може да не е в състояние да посреща плащанията си, създавайки затруднения по веригата и на своите контрагенти и доставчици, на които дължи пари и които от своя страна също биха бавили плащанията. Над две-трети от българските фирми изпитват ликвидни затруднения заради дължими от техни клиенти суми и повече от 75% от мениджърите в тях смятат, че просрочените вземания спъват бизнеса им. Проблемът е особено остър при малките и средните компании, които имат по-ограничен достъп до финансиране и които често се превръщат в дългосрочни кредитори на по-големи от тях фирми.
 
Как може да помогнат на бизнеса специализираните компании за събиране на междуфирмени дългове? Какви конкретни ползи носят услугите им?
Четири са съществените ползи от ангажирането на външно специализирано дружество. Първо, с възлагането на управлението на вземанията на външна компания, възложителят се фокусира върху основната си дейност, пестейки време, средства и човешки ресурс. На следващо място идва ефективността на процеса. Резултатите от практиката са красноречиви. Външните професионални компании събират просрочените вземания доста по-бързо и по-ефективно, като разходите за бизнеса са значително по-ниски в сравнение с използването на собствени ресурси и създаването на вътрешни отдели за събиране. Това е така, защото компаниите, които предлагат услуги за управление на вземания са специализирани и се развиват само в тази сфера, като ползват най-добрите световни практики и разработват индивидуални стратегии за своите клиенти. Чрез професионалния си подход, колекторските агенции подобряват платежоспособността на компаниите. Трето, основният фокус на специализираните дружества за събиране на дългове е да запазят добрите взаимоотношения между възложителите и техните търговски партньори. Не на последно място, комисионите, които се начисляват, са на база само реално събрани вземания от длъжниците.

До колко компаниите са склонни да се доверят на външен партньор за един деликатен проблем, какъвто е този с несъбраните вземания?
По данни на асоциацията ни (Асоциация на колекторските агенции в България), възложените от бизнеса на колекторите заявки за събиране на междуфирмени дългове са се увеличили над два пъти -  от 18.9 млн. лв. през 2013 г. до 46.4 млн. лв. през 2014 г. Това е ясен сигнал, че бизнесът все повече оценява предимството да се работи с външна специализирана компания по отношение на управлението на дълговете. Очакванията ни са за ръст на възложените обеми.
 
В кой момент е най-удачно да се ангажира колекторска агенция?
Колкото по-рано се обърне към колекторска агенция компанията, толкова по-голям е шансът й да събере парите си, при това срещу по-ниска комисиона. Европейската директива за борбата със забавените плащания (2011/7/ЕС) фиксира 60 дни срок за разплащане между фирмите в частния сектор, ако, разбира се, страните по сделката не са се уговорили друго по между си. Този срок е отразен и в Търговския закон в България. Всяко забавяне след тези 60 дни създава риск доставчикът да не получи парите си.  Този риск  расте пропорционално с увеличаване на периода на просрочието. Точно поради това компаниите в Европа се обръщат към въшна професионална агенция най-често до три месеца след възникването на задължението. За сравнение, по наши наблюдения, фирмите в България се бавят средно 10 месеца преди да възложат събирането на вземанията си на външна компания и това се отразява изключително негативно на финансовото им състояние. Такова забавяне може да доведе бизнеса и до фалит.

Какви са прогнозите за междуфирмената задлъжнялост. Ще продължи ли да расте тя? 
Над половината от мениджърите на българските компании предвиждат повишаване на обема на просрочените плащания, което е индикатор, че кризата още не е отминала окончателно и че е необходимо да се предприемат конкретни действия за справяне с проблема.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
За пети пореден път "ДЗИ-Общо застраховане" EАД получи приза "Застраховател на годината"

Най-високото отличие в застрахователния бранш у нас бе връчено на Коста Чолаков – Председател на УС и главен изпълнителен директор на ДЗИ

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10