С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 авг 2012, 8:30, 9616 прочитания

Най-добрите банки на 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Банките бълват много числа в отчетите си. Това е като рай за анализаторите – може да се погледнат всевъзможни разрези, да се смятат различни показатели, да се проследяват тенденции и да се правят класации, които да покажат кои институции се управляват добре.

Има обаче един проблем – никой вече не вярва на отчетите на банките. От една страна, мениджърите обичат да разкрасяват резултатите, от които зависи заплащането им. От друга кризата показа, че много рискове, които по различни причини бяха системно недоглеждани, неглижирани и отчитани като невъзможни, изведнъж се материализираха. Недоверието е такова, че в момента в световен мащаб акциите на публичните банки се търгуват средно на около 30% от счетоводната им стойност. Това означава, че инвеститорите на фондовите пазари смятат, че голямата част от и без това недостатъчния капитал на банките всъщност не съществува.


Всеки опит да стъпиш на тези плаващи пясъци от числа, за да направиш класация, която да показва действителността в сектора, изглежда истинско предизвикателство. Нещо повече - трудно се оборва критиката, че по-висока оценка ще получи институцията, която най-щедро е разкрасила резултатите си, а не тази, която най-консервативно е провизирала потенциалните загуби и е запазила стабилността си.

Въпреки това сега повече от всякога е нужна надеждна картина на финансовия сектор. Затова в "Капитал" решихме да направим класация на най-добрите българските банки, стъпвайки на финансовите им данни. Подбрахме и дадохме по-голяма тежест на показатели, които за банкерите или е по-трудно, или няма толкова стимули да манипулират, но които са важни за всички. Същевременно гледахме да ограничим влиянието на измерители, които облагодетелстват по-големите банки, както и да се съобразим с местните особености, където някои банки получават правителствена подкрепа или регулаторно снизхождение, което ги поставя в привилегировано положение. Проверихме подхода си и с банкови експерти, които дадоха идеи за част от използваните показатели.

Резултатът е една добра картина на банковия сектор. Като сума от всички показатели най-добрата банка на 2011 г. се оказва Уникредит Булбанк, а цялата класация можете да видите в таблицата. Тя обаче не бива да се приема като напълно изчерпателна или прецизна. Всеки от използваните показатели сам по себе си крие своите дефекти и читателят може да си избере на кои от тях да вярва повече или пък кои да игнорира. В следващите страници освен за конкретната методология и какви са достойнствата на използваните показатели ще ви разкажем и за особеностите на българското банкиране, които могат да изкривят картината.




Методология
Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност, ефективност, размер и динамика. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, за които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с държавна гаранция.

Избраните показатели са:

Стабилност – общо тегло 50%:
Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) – тегло 15%
Степен на провизиране (натрупани обезценки към кредити) – тегло 10%
Капиталова адекватност – тегло 5%
Капиталова адекватност от първи ред – тегло 5%.

Промяна на капиталовата адекватност спрямо предходната година – тегло 5%
Кредити към депозити– тегло 10%

Ефективност – общо тегло 30%:
Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) – тегло 10%
Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) – тегло 10%

Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) – тегло 5%
Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) – тегло 5%

Размер – общо тегло 10%:
Сума на активите

Динамика – общо тегло 10%:
Ръст на активите спрямо предходната година

За клоновете важи същата методология с тази разлика, че тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капиталова адекватност от първи ред) не са включени и съответно използваните тегла са малко различни. От класацията е изключен клонът на турската Is bank, тъй като оперира от по-малко от година.

Стабилността преди всичко

Най-голяма тежест отредихме на показателите за стабилност на банките. Считаме, че тя е особено важна в момент, когато Европа е обхваната от дългова криза, която заразява банковия сектор. В  по-спокойните времена на стабилността се обръщаше по-малко внимание, но сега тя е основен фактор при избора на финансова институция за партньор.

Първият показател, на който се спряхме в тази категория и на който дадохме най-висока тежест, е цената на финансиране измерена като разходите за лихви, които банките имат по привлечения от тях ресурс. Това не е чист измерител за стабилност, доколкото се влияе и от много други фактори. При равни условия обаче по-нискорисковите банки могат се финансират по-евтино. Най-голямото достойнство на такъв показател е, че се определя от пазара и съответно трудно може да бъде манипулиран.

Друг безспорен показател е съотношението кредити към депозити. То показва доколко институцията е финансирала дейността си от местния ритейл пазар и съответно доколко е изложена на колебанията на капиталовите пазари. Конкретно в българската практика е показател и доколко местните банки са зависими от чуждите си майки. Преди кризата западните банки наливаха сериозни суми в поделенията си в Източна Европа, където имаше възможности за по-висока доходност. Сега обаче процесът е обратен и това създава рискове пред местните банки, които са оставени сами да се борят за финансиране на местния пазар. Проблемът с кредити/депозити е, че има нееднозначно тълкуване – както много високите така и много ниските стойности не са добър сигнал. Затова приехме за целите на нашата класация, че колкото по далеч е 100% стойността, толкова повече това е тревожен сигнал за банката.

Като измерител за стабилност включихме и съотношението натрупани обезценки към отпуснати кредити. Тук също има противоречиво тълкуване. От една страна ниските стойности може да означават по-качествен портфейл, но от друга страна може да означават и недостатъчно консервативно провизиране. В нашата класация приехме вторият подход и решихме, че в разгара на криза по-високото ниво на обезценки/кредити е показателно, че лошите заеми са признати в голяма степен и е по-малко вероятно да последват изненади. Освен това при подобряване на икономиката, част от тези несъбрани вземания може да бъдат изплатени от клиенти или да бъдат продадени обезпеченията по заемите и това да донесе допълнителна печалба. Същевременно обаче при някои банки големите провизии може да означават наистина много по-голям поет риск и голяма изложеност към проблемни сектори като недвижимите имоти и това би им дало незаслужено високо място в класацията.

С по-малка тежест включихме и класическите показатели за стабилност – капиталова адекватност и капиталова адекватност от първи ред. Причината е, че при тях банките имат сериозни стимули да изкривяват картината, за да заблудят регулатора. Освен това е трудно да се определи и оптималното ниво за капиталова адекватност – докато по-високите стойности означават по-нисък риск, те могат да са сигнал и за неефективност.

При комбинацията от всички тези показатели, като най-стабилна банка се открои Уникредит Булбанк. Като цяло класацията показа интересно разслояване като в челото се озоваха по-големите институции с чужди собственици, а в дъното – банките, контролирани от местни лица и икономически групи. Може би странното изключение е Българо-американска кредитна банка, която получи много висока оценка за провизиране. При нея е спорно доколко това се дължи на консерватизъм, тъй като в отчета й се вижда внушителен портфейл от лоши кредити.

Банката винаги иска да печели

Освен сигурност за клиентите си банкерите трябва да управляват по такъв начин, така че да увеличат изгодата за акционерите в институцията. Ефективният мениджмънт е изгоден и за депозантите, и за кредитополучателите, тъй като той дава възможност институцията да им предложи по-добри условия. Качественият риск мениджмънт например минимализира отпускането на кредити, които могат да се превърнат в лоши и съответно позволява поддържане на по-ниски лихви. Или пък оптимизираните административни разходи позволяват на банката да свие лихвения марж, от който се издържа, и така да привлича повече клиенти.

Тук отново предпочетохме да дадем по-ниска тежест на най-известните показатели за възвращаемост на активите и на собствения капитал. Те се базират на нетната печалба – може би най-следеният от анализатори, инвеститори и медии показател, което го прави и много често манипулиран. Той често се изкривява и от еднократни ефекти като продажба или преоценка на активи, от недостатъчни разходи за провизии и т.н.

Затова заложихме по-високо доверие на два други измерителя. Нетният лихвен марж дава нагледна картина, като приходите и разходите за лихви, от които се изчислява, трудно и в по-малка степен могат да се украсят счетоводно. Същото важи и а cost-to-income съотношението, което се базира само на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, а не включва по-разтегливите приходи от операции с финансови инструменти.

В тази категория лидерското място се заема от Банка ДСК, като нормално най-отдолу са институциите, отчели загуби през 2011 г.

Клоновете


Като цяло при клоновете на чужди банки е използвана аналогична методология, която изключва някои неприложими показатели. По-особеното при тях е, че повечето оперират като бутикови банки, обслужващи само корпоративни клиенти. Те като цяло не разчитат на ритейл пазара за депозити, а се финансират от корпоративни клиенти или от банките си майки. Изключението тук е клонът на гръцката Alpha Bank, който активно набира депозити и отпуска ипотечни и потребителски заеми.

Нормално при това положение и резултатите не са напълно съпоставими. Клоновете на някои от големите западни банки като ING, Citibank и BNP Paribas имат евтино финансиране от майките си и тук привличат основно оборотни средства, по които лихвите са ниски. И съответно само те отчитат печалба за годината, което ги изкарва и в челото на класацията. Същевременно за Alphа Bank финансирането от пазара на дребно е в пъти по-скъпо. А това заедно с лошите кредити я изкарва на загуба и я класира по-надолу.

Какво не измерихме


При всичкото ни старание да покажем кои са най-добрите банки има и много фактори, които не сме отчели. Основната причина е, че те трудно се поддават на точно измерване. Неща като качеството на обслужване или удобството на клоновата мрежа, или на електронното банкиране са субективни и няма как да им се присъдят точки.

Не по-малко неизмерими са и някои от факторите, следени от рейтинговите агенции и инвеститорите. Например вероятността и възможността за подкрепа от собствениците или държавата са неща, които могат да се преценят само експертно, но не и да се подплатят с числа. Нормално е да има по-голямо притеснение спрямо банки с гръцки или други периферни собственици. Голяма част от тези фактори обаче са отразени във влошаване при другите показатели, така че косвено присъстват в класацията ни.

При много от банките, основно с местни собственици, има и много други скрити рискове. Основният е кредитирането на компании и проекти на акционерите или на свързани лица. За това обаче няма точни данни и е трудно да се каже в коя банка се случва в най-голям и заплашителен размер. Друг донякъде сходен проблем са големите експозиции (не само към свързани лица). Голямата концентрация на отпуснати кредити към една фирма или към група (ограничението на закона за максимална експозиция към едно лице или група лица от 25% от капитала на банката често се заобикаля) неизменно поражда риск.

Отвъд разумното съмнение
… или защо отчетите на банките не са това, което са


Колкото по-надолу слизаш по отчета, толкова числата са по-далеч от истината. Констатацията не е наша, а е на български банкер. И макар и според него тя да важи не само за финансовите институции, те имат много по-богат инструментариум да подсилят резултатите. Като цяло се приема, че при данните за лихвените приходи и разходи няма особени отклонения от действителността. Но и тук е възможно числата да лъжат леко. Например използвана практика е банките да отчитат лихвени приходи, дори и по лоши кредити. Идеята е, че счетоводните стандарти са оставили възможност за преценка на мениджмънта доколко едно забавено плащане може да бъде събрано. Друг вариант банката да продължи да си получава вноските по заем е да го рефинансира, като отпусне още средства на длъжника. Така новият кредит може да се ползва за плащане на лихвите, но това утежнява още повече проблемите на кредитополучателя и увеличава потенциалната загуба за банката.

Истинското разкрасяване на резултатите обаче се случва по-надолу. Класически начин за надуване на печалба са сделките и преоценките на финансови активи или имоти. Тук инструментите са най-разнообразни. Например честа практика е покупката с последваща продажба на дялове от компании на фиктивни цени. Или покупката на акции в публични компании, чиито цени на местния неликвиден пазар лесно могат да се манипулират и да се осчетоводи печалба от преоценка. Банката може да отпусне кредит на привидно несвързана компания, която купува от нея на завишени цени придобити като обезпечение имоти. Или пък просто да наеме (не чак толкова) независим оценител, който да даде по-висока оценка на имот и с това да се увеличи стойността му в баланса.

При разходите за обезценка също могат да се ползват някои от горните методи, да се намали сумата. Някои банки дори насред всеобщо влошаващия се кредит отчитат репатриране на обезценки, т.е. подобряване на портфейла си чрез събиране на отписване вземания или реализиране на обезпечения на по-високи цени.

Всичко това прави последното число в отчета – нетната печалба, възможно най-ненадеждния показател от всички. А също така и унищожава доверието в балансите на банките, тъй като ако се покажат реални загуби, спокойно може да се окаже, че капиталът е далеч по-малък от обявения. А независимо от всички одитори, оценители, регулатори, рейтингови агенции основният източник на доверие към банката е консерватизмът и здравият разум на мениджмънта й. При много от институциите те са донякъде налице (най-малкото заради политиките на банките майки), но където липсват, отчетът не дава информация за реалността. А просто я показва такава, каквато би се искало на банкерите да е.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

К100 Най-големите работодатели за 2012: Леко разместване на пластовете 5 К100 Най-големите работодатели за 2012: Леко разместване на пластовете

Някои държавни мастодонти продължават да оптимизират персонала си, а частният сектор - да се адаптира към икономическата среда

16 юли 2013, 20982 прочитания

К100 Ритейл: Една малко по-добра година 11 К100 Ритейл: Една малко по-добра година

Повечето вериги за храни увеличават приходите си

16 юли 2013, 18985 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Топ 100" Затваряне
ПИМК: Бързите изяждат бавните

Как лошите времена в товарния транспорт могат да са интересни за някои

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10