Поглед отвън

Двама германски специалисти говорят за имиджа на българското вино, възможностите на маркетинга и потенциала на мелнишкия сорт

Гюнтер Еени и Рюдигер Руос (вляво) дегустират мелнишко вино в малката семейна изба "Кьосев" в с. Илинденци, община Струмяни
Гюнтер Еени и Рюдигер Руос (вляво) дегустират мелнишко вино в малката семейна изба "Кьосев" в с. Илинденци, община Струмяни
Гюнтер Еени и Рюдигер Руос (вляво) дегустират мелнишко вино в малката семейна изба "Кьосев" в с. Илинденци, община Струмяни
Гюнтер Еени и Рюдигер Руос (вляво) дегустират мелнишко вино в малката семейна изба "Кьосев" в с. Илинденци, община Струмяни
Държавата може и трябва да помага за стратегическо изграждане на туристическия и винения имидж.

Харченето за скъпи рекламни кампании обаче не е обосновано.

Тук има производители, които са емоционално ангажирани, работят със сърце и душа и техните истории трябва да се чуят през медиите.


В края на септември двама германци пристигнаха в България, водени от интереса си към селския туризъм и виното, особено към уникалния български сорт мелнишка лоза, в който виждат огромен потенциал. Двамата предприемат обиколка из Югозападна България - в региона на Мелник, Гоце Делчев, Благоевград и Сандански, срещат се с винопроизводители и лозари, опитват местното вино и храна и събират материал за статия, посветена на имиджа и потенциала на българското вино, която ще бъде публикуват в престижното германско специализирано издание Wein und Markt.

Гюнтер Еени е бивш журналист, съсобственик на издателство Thienemann Verlags, професионален фирмен консултант и запален дегустатор. Рюдигер Руос пък е собственик на РR агенция и дългогодишен РR професионалист в сферата на гастрономията. Те споделиха очарованието си от красивата природа, вкусната храна, гостоприемството, семейната сплотеност и топлите отношения между хората, които по думrте им вече са се позагубили в Германия. Заедно с това разказаха своите впечатления за настоящия имидж на българското вино в Германия и Западна Европа, както и идеи какво би могло да се направи, за да се подобри той.

За потенциала на мелнишкото вино

Опитахме вино от Мелник. Голямо откритие. Това грозде може да представлява България. В цял свят има мерло и каберне, но само тук има мелник. То има много нежен аромат с акценти на черни горски плодове и лек вкус. Опитахме го от различни съдове и смятаме, че най-добре е да не лежи в бъчви, а да се бутилира близо до оригинала. Виното е с много оригинален характер и със сигурност би паснало на западните пазари. Прави ни впечатление обаче, че в България се правят доста купажи – това е грешно, вече се търсят едносортови вина.

За имиджа на българското вино в Германия сега

За съжаление не е особено добър и в Германия, и в съседните й страни. Има само остатъчни спомени от масовите вина, които се изнасяха в миналото. Неприятното е, че липсва информация – ние потърсихме, но не намерихме нито една книга или пътеводител за българско вино на немски или английски. Няма и имиджов, информационен уебсайт.

За комуникацията и маркетинга

Позиционирането на всеки продукт, особено на виното, е много важно. За да успее България да налага вина, трябва да се комуникират регионите, лозята, от които се прави виното, и хората. За това обаче е нужна стратегия. И история.

Личните истории са изключително силен инструмент. Тук има производители, които са емоционално ангажирани, работят със сърце и душа и техните истории трябва да се чуят през медиите. Трябва свръхактивно да се работи с медиите в страната. А и с чужди. Могат да се поканят специалисти, журналисти от Европа, които да посетят точно тези малки производители.

Друг канал са лидерите на мнение. Дейностите в чужбина са скъпи, но може да се действа вътре в страната - да се спечелят бизнес туристите, експертите, политиците, дипломатите, хора с позиции и положение, които посещават страната. Трябва да им се предлага да опитват българско вино, да се убедят в качествата му и те ще занесат впечатленията си в чужбина. Важно е не просто да им се дават бутилки на изпращане, а да се организират редовни събития с дегустации, водени от специалист, който говори езици.

Разочароващото е обаче, че бързи резултати няма, усилията ще се отплатят за минимум 10 години.

За участията в изложения и конкурси

Напълно "за". На международно състезание българските производители няма какво да изгубят. Никой не очаква те да спечелят топ местата, но ако се случи да спечелят, светът ще заговори за тях.

За това редно ли е държавата да помага

Задължително е да се ползват възможностите на европейските средства, но харченето на прекомерно много обществени пари не е обосновано, особено ако става дума за скъпи рекламни кампании - те не са толкова ефективни, колкото умната комуникационна стратегия – по-малко пари, повече време, но по-трайни успехи.

И тук държавата може и трябва да помага за изграждане на туристическия и винен имидж. Важно е държавата да позиционира, да идентифицира продукти, ниши, дейности. На повечето хора в чужбина България не им говори нищо конкретно. Трябва да се намерят имиджови продукти и виното е такъв продукт. Но трябва да се мисли дългосрочно, стратегически и да не се бърза. Имиджът се гради, не се купува. Времето не се купува.

За това къде трябва да се работи

Трябва да има медии и експерти, които да позиционират вино на немския и английския пазар – тези два пазара са ключови за отварянето на всички други пазари в Европа. Няма смисъл да се атакуват пазари като Италия и Франция - те са твърде обсебени от собствените си вина, за да възприемат друго.

Още от Капитал