Въпреки кризата в Гърция има много възможности за български бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въпреки кризата в Гърция има много възможности за български бизнес

Въпреки кризата в Гърция има много възможности за български бизнес

Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на Централната енергоремонтна база

7982 прочитания

При обществените поръчки в държавните предприятия се дава приоритет на най-ниската цена. Най-ниска цена обаче не означава най-добра крайна оферта, тъй като това означава, че са направени компромиси

Инж. Димитър Белелиев е председател на съвета на директорите на Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ). Предприятието е създадено през 1948 г., а през 2001 г. е приватизирано. В Бългaрия ЦЕРБ извършва ремонти в НЕК, Е.ОН, EVN, ЧЕЗ, топлоцентралите в Маришкия басейн, "Мини Марица-изток", както и в други големи енергийни компании не само в България, но и в Румъния, Сърбия, Македония, Грузия и др. С г-н Белелиев разговаряме за състоянието на енергийната система в България, до каква степен техническото състояние на електроцентралите влияе на производствената ефективност и оттам на цената на тока, както и достатъчни ли са инвестициите в модернизация на енергийните съоръжения.

ЦЕРБ извършва ремонти в големите енергийни предприятия в България, какви са вашите впечатления за състоянието на съоръженията?

- Нашето дружество е нещо като индикатор за случващото се в българската енергетика, защото сме единствените, които в България и дори на Балканите извършват някои видове ремонти. По-специално става въпрос за ремонти на въртящи се електрически машини (турбини и генератори) и големи трансформатори в мрежата високо напрежение. Затова, когато имаме работа, това означава, че системата работи. Факт е, че потреблението на електрическа енергия в България от времето, когато сме били развита социалистическа държава, е паднало два пъти, което значи, че и мощностите се натоварват два пъти по-малко. Съвсем логично е тяхното износване да бъде по-малко. Трансформаторите високо напрежение например не са натоварени и няма нужда от тяхното сервизиране. В резултат на това около 70% от работата ни вече са извън България, което показва, че тук системата не работи с такова натоварване, каквото позволява нейният капацитет.

Възможно ли е просто да няма средства и затова да не се правят достатъчно ремонти. Постоянно се твърди, че електропреносната мрежа не е в добро състояние?

    - Липсата на пари не е оправдание да не се правят ремонти. След като съоръженията работят, те са произвели електрическа енергия, която се продава на някакви цени. Друг е въпросът, ако за дълъг период от време тези пари не са изразходвани по нужния начин. Като цяло обаче електропреносната мрежа високо напрежение е в доста добро състояние. Там има един единствен проблем, който след разделянето на Националната електрическа компания (НЕЙ) от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) няма да бъде проблем. В момента там има тенденция, която е отречена на Запад, и тя е тези дружества сами да си правят част от ремонтните дейности, да ги контролират и сами да си определят финансирането. Тъй като това се прави вътре в самите дружества, няма пазарен механизъм, който да контролира стойността на тези ремонти. Когато двете компании се разделят, много по-явно ще се вижда каква е цената на даден ремонт и ще се направи сметка дали не е по-изгодно да се обяви търг за неговото извършване. Това е една от целите на разделянето, да може ясно да се вижда какви пари отиват за пренос, какви за експлоатация и производство и всеки да си разполага с бюджетите. Сега все още има кроссубсидиране между НЕК и ЕСО.

    Ако може да сравните работата си през миналата и тази година, може ли да се каже дали ремонтните програми на дружествата са намалели, или са се увеличили?

    - Годините, в които ремонтните паднаха значително, са 2009-2010 г. През 2011-2012 г. имаше увеличение с около 20%. Логично следващите две години ще има ръст, тъй като съоръженията изработват своя живот и се налага да се ремонтират.

    Какво е състоянието като цяло на съоръженията в енергетиката, някой от тях не са ли вече прекалено стари?

      - По отношение на производствените мощности не е проблем, че някои от тях са на 50 години. Единствено материалите, с които са изработени някои съоръжения, са се променили и вече има много по-модерни. За пример ще ви дам един от нашите проекти в Грузия за ремонт на генератор на водноелектрическа централа, след който тя започна да произвежда с 10% повече електроенргия. Това става, тъй като са се променили материалите. Ако преди 70 години са се ползвали изолационни материали с определени свойства, сега качеството им е много по-добро и позволява повишаване на полезното действие на съоръжението. Това е много популярно в целия бивш източен блок, тъй като води до повишаване на мощността. В момента ние работим по два такива проекта. Единият е в Грузия, където работим самостоятелно, а във втория в Гърция сме подизпълнител на италианската компания Ansaldo. Там за 2 млн. евро централата ще увеличи мощността си с 10 мегавата, за които иначе трябва да се инвестират поне 20 млн. евро.

      Какво е състоянието на големите ВЕЦ в България. Извършват ли се необходимите ремонти в тях?

        - Състоянието на вецовете е добро. Те не се натоварват 100%, тъй като играят балансираща роля и не работят на постоянна мощност. Освен това те са правени в последните години на социализма и са сравнително нови. Например генераторът в Грузия, на който правим ремонт, е направен през 1937 г. и оттогава досега е работил без никаква авария. Сега се прави ремонт само за да му се повиши мощността. Животът на хидроцентралите принципно е огромен и доближава стотина години.

        Как ще коментирате състоянието на топлофикационните дружества?

          - Въпросът с топлофикациите и най-вече със софийската е много деликатен, защото там освен икономически има и социален ефект. Всяко вдигане на цената на топлинната енергия води до проблеми, които са извън енергетиката. За да се правят нещата качествено обаче, трябват пари. Когато цената на топлинната енергия е ниска, няма как и качеството да бъде добро. Така се получава затворен кръг, защото хем не се дават пари за инвестиции, хем после се иска по-ниска цена на енергията. Този въпрос обаче трябва да се реши на политическо ниво. В топлофикациите като цяло най-наложително е да се инвестира в когенерации, които ще намалят значително себестойността на енергията.

          Имате ли поръчки за ремонти в АЕЦ "Козлодуй". Казват, че те са най-сладки?

            - Това е по-особено предприятие и там обикновено производителят сам прави по-голямата част от ремонтите, а българските предприятия извършват поддържаща роля. Там основното предприятие, което ремонтира, е "Атоменергоремонт", което има предимството да бъде залепено за централата. Защото, ако ние трябва да изпратим специалисти там, бихме имали по-големи разходи. Ние също обаче правим малки ремонти в централата на трансформатори и други.

            Повечето от ремонтите, които правите, се печелят чрез обществени поръчки. Как оценявате тяхното провеждане. Мислите ли, че са достатъчно честни?

            - Всяка игра си има правила. Мисля, че в България правилата са направени така, че да са честни. Има обаче две неща, които смятам, че са проблем. Първото е, че специално при обществените поръчки в държавните предприятия се дава приоритет на най-ниската цена. Тя обаче не означава най-добра крайна оферта, тъй като това означава, че са направени компромиси. Особено за големи проекти не е добре да се гледа само цената, тъй като минимална разлика в детайла води след това до по-високи експлоатационни разходи и други. При частните компании примерно не е така. ЕВН и Е.ОН, с които работим, не гледат само цената. Там залагат и други показатели.

            Второто нещо, което смятам, че не е добре, е, че в конкурсите не се дава никакво предимство на българските фирми. Особено за големите търгове местните фирми нямат достатъчно капацитет да участват самостоятелно. Така големите международни фирми получават търговете, а след това дават на българските да свършат черната работа. Така, освен че парите излизат навън, не можем да създадем достатъчно местни специалисти. В "Мини Марица-изток" например срокът за плащане е 180 дни, което значи, че ти инвестираш, а след това чакаш половин година да си получиш парите. За тях това е правилно, защото могат да финансират повече свои проекти, но за българските фирми това е много тежко.

            Миналата година например търг за доставка на трансформатори в ЧЕЗ за първи път се спечели от китайска фирма, при положение че бившият завод "Васил Коларов" е световен производител, който изнася за целия свят същите трансформатори. В НЕК също имаше търг за трансформатори, който беше спечелен от хърватска фирма. Но се оказва, че ЦЕРБ успява да се конкурира добре на външните пазари. Как се получава това?- Ами там няма проблеми с плащанията и цените са два пъти по-високи. Въпреки това на големите търгове трябва да се явяваме с други компании, тъй като нямаме достатъчно обем, за да стъпим самостоятелно.

            В Гърция ли са основните ви поръчки?

            - Не бих казал. В момента 30% от работата ни е в България. Имаме проекти в Гърция, в Македония, в Грузия сме подписали договор за ремонт на генератор. Подали сме оферти по два проекта в Румъния и чакаме решения. На нас ни е лесно да печелим търгове в региона, защото даваме конкурентни цени.

            Какви други проекти имате в други страни?

            - От 7 години вече работим в Гърция и сме много доволни от пазара там. Съветвам колкото се може български фирми да търсят работа там, тъй като цените им са много високи. За пръв път тази година там спечелихме ремонт на трансформатор. Досега те нямаха практика да ремонтират, защото имаха страшно много пари и ако някоя част се повреди, се купуваше директно нова. Сега вече, притиснати от кризата, им се налага да правят ремонти. Вторият проект, по който работим в Кремаста, е за модернизация на хидрогенератор в един от най-големия хидровъзли в Гърция, с което мощността му ще се повиши с 10 мегавата. Там работим съвместно с фирма Ansaldo, където участваме по монтажните работи. Сега предстои голям търг на о-в Родос за доставка и монтаж на трансформатори, на който ще участваме.

              При обществените поръчки в държавните предприятия се дава приоритет на най-ниската цена. Най-ниска цена обаче не означава най-добра крайна оферта, тъй като това означава, че са направени компромиси

              Инж. Димитър Белелиев е председател на съвета на директорите на Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ). Предприятието е създадено през 1948 г., а през 2001 г. е приватизирано. В Бългaрия ЦЕРБ извършва ремонти в НЕК, Е.ОН, EVN, ЧЕЗ, топлоцентралите в Маришкия басейн, "Мини Марица-изток", както и в други големи енергийни компании не само в България, но и в Румъния, Сърбия, Македония, Грузия и др. С г-н Белелиев разговаряме за състоянието на енергийната система в България, до каква степен техническото състояние на електроцентралите влияе на производствената ефективност и оттам на цената на тока, както и достатъчни ли са инвестициите в модернизация на енергийните съоръжения.


              Благодарим ви, че четете Капитал!

              Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
              Влезте в профила си
              Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
              Вижте абонаментните планове

              3 коментара
              • 1
                dimhristov avatar :-|
                dreamer

                Интересно мнение, поздравления за добрия бизнес нюх на управление.

              • 2
                jhona avatar :-|
                jhona

                Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен,

              • 3
                ryl1421670396388372 avatar :-|
                Stanislav Gerov



                Димитър Белелиев: ЦЕРБ въвежда технология за онлайн мониторинг на вибрациите в ТЕЦ Скопие


              Нов коментар

              За да публикувате коментари,
              трябва да сте регистриран потребител.


              Вход

              Още от Капитал

              С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.