С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 3 сеп 2012, 21:15, 7183 прочитания

Въпреки кризата в Гърция има много възможности за български бизнес

Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на Централната енергоремонтна база

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Гърция запорира сметки на 121 физически и юридически лица

Те дължат на държавата милиони евро под формата на неплатени данъци

7 сеп 2012

Енергийният шлем на ГЕРБ

Правителството обяви тази седмица пренареждането на картите в българската енергийна политика

31 авг 2012

Westinghouse ще прави предпроектното проучване на 7-и блок

Компанията вероятно ще предложи и проект с изцяло свое ободрудване

27 авг 2012

Отстъплението на енергийните мастодонти

Финансовите резултати на държавните дружества се влошават към шестмесечието 2012 г.

6 авг 2012

Енергетика: Настрани от кризата

Приходите и печалбите на енергийните дружества остават стабилни

1 авг 2012

Три години правителство на ГЕРБ:

Икономическото ведомство: Много започнато, малко довършено

В много направления МИЕТ има само символични функции, като туризма например

31 юли 2012

Електрическа алхимия

Как една немска фирма опреределя решенията на енергийния регулатор

27 юли 2012

Фокус-мокус и ето ви тарифа

Непрозрачната практика за определяне на цените от ДКЕВР

27 юли 2012


При обществените поръчки в държавните предприятия се дава приоритет на най-ниската цена. Най-ниска цена обаче не означава най-добра крайна оферта, тъй като това означава, че са направени компромиси
Инж. Димитър Белелиев е председател на съвета на директорите на Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ). Предприятието е създадено през 1948 г., а през 2001 г. е приватизирано. В Бългaрия ЦЕРБ извършва ремонти в НЕК, Е.ОН, EVN, ЧЕЗ, топлоцентралите в Маришкия басейн, "Мини Марица-изток", както и в други големи енергийни компании не само в България, но и в Румъния, Сърбия, Македония, Грузия и др. С г-н Белелиев разговаряме за състоянието на енергийната система в България, до каква степен техническото състояние на електроцентралите влияе на производствената ефективност и оттам на цената на тока, както и достатъчни ли са инвестициите в модернизация на енергийните съоръжения.

ЦЕРБ извършва ремонти в големите енергийни предприятия в България, какви са вашите впечатления за състоянието на съоръженията?

- Нашето дружество е нещо като индикатор за случващото се в българската енергетика, защото сме единствените, които в България и дори на Балканите извършват някои видове ремонти. По-специално става въпрос за ремонти на въртящи се електрически машини (турбини и генератори) и големи трансформатори в мрежата високо напрежение. Затова, когато имаме работа, това означава, че системата работи. Факт е, че потреблението на електрическа енергия в България от времето, когато сме били развита социалистическа държава, е паднало два пъти, което значи, че и мощностите се натоварват два пъти по-малко. Съвсем логично е тяхното износване да бъде по-малко. Трансформаторите високо напрежение например не са натоварени и няма нужда от тяхното сервизиране. В резултат на това около 70% от работата ни вече са извън България, което показва, че тук системата не работи с такова натоварване, каквото позволява нейният капацитет.


Възможно ли е просто да няма средства и затова да не се правят достатъчно ремонти. Постоянно се твърди, че електропреносната мрежа не е в добро състояние?
    - Липсата на пари не е оправдание да не се правят ремонти. След като съоръженията работят, те са произвели електрическа енергия, която се продава на някакви цени. Друг е въпросът, ако за дълъг период от време тези пари не са изразходвани по нужния начин. Като цяло обаче електропреносната мрежа високо напрежение е в доста добро състояние. Там има един единствен проблем, който след разделянето на Националната електрическа компания (НЕЙ) от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) няма да бъде проблем. В момента там има тенденция, която е отречена на Запад, и тя е тези дружества сами да си правят част от ремонтните дейности, да ги контролират и сами да си определят финансирането. Тъй като това се прави вътре в самите дружества, няма пазарен механизъм, който да контролира стойността на тези ремонти. Когато двете компании се разделят, много по-явно ще се вижда каква е цената на даден ремонт и ще се направи сметка дали не е по-изгодно да се обяви търг за неговото извършване. Това е една от целите на разделянето, да може ясно да се вижда какви пари отиват за пренос, какви за експлоатация и производство и всеки да си разполага с бюджетите. Сега все още има кроссубсидиране между НЕК и ЕСО.

    Ако може да сравните работата си през миналата и тази година, може ли да се каже дали ремонтните програми на дружествата са намалели, или са се увеличили?

    - Годините, в които ремонтните паднаха значително, са 2009-2010 г. През 2011-2012 г. имаше увеличение с около 20%. Логично следващите две години ще има ръст, тъй като съоръженията изработват своя живот и се налага да се ремонтират.



    Какво е състоянието като цяло на съоръженията в енергетиката, някой от тях не са ли вече прекалено стари?
      - По отношение на производствените мощности не е проблем, че някои от тях са на 50 години. Единствено материалите, с които са изработени някои съоръжения, са се променили и вече има много по-модерни. За пример ще ви дам един от нашите проекти в Грузия за ремонт на генератор на водноелектрическа централа, след който тя започна да произвежда с 10% повече електроенргия. Това става, тъй като са се променили материалите. Ако преди 70 години са се ползвали изолационни материали с определени свойства, сега качеството им е много по-добро и позволява повишаване на полезното действие на съоръжението. Това е много популярно в целия бивш източен блок, тъй като води до повишаване на мощността. В момента ние работим по два такива проекта. Единият е в Грузия, където работим самостоятелно, а във втория в Гърция сме подизпълнител на италианската компания Ansaldo. Там за 2 млн. евро централата ще увеличи мощността си с 10 мегавата, за които иначе трябва да се инвестират поне 20 млн. евро.
      • Facebook
      • Twitter
      • Зарче
      • Email
      • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

        Дарение
        Плащането се осъществява чрез ePay.bg

      Прочетете и това

      Националният иновационен фонд ще финансира 24 компании Националният иновационен фонд ще финансира 24 компании

      Необходимата оценка са получили 28 фирми, но определеният бюджет е 5 млн. лв. ще остави част от тях без подкрепа

      21 ное 2018, 414 прочитания

      КЗК глоби "Нет инфо" заради заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама КЗК глоби "Нет инфо" заради заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама

      Санкциите са в размер на 267 хил. лв., а двата сигнала са подадени от "Изиадс"

      21 ное 2018, 586 прочитания

      24 часа 7 дни
       
      Капитал

      Абонирайте се и получавате повече

      Капитал
      • Допълнителни издания
      • Остъпки за участие в събития
      • Ваучер за реклама
      Още от "Компании и пазари" Затваряне
      Procredit Holding вече е едноличен собственик на "Прокредит Банк"

      Германците изкупуват миноритарните дялове на Commerzbank в Източна Европа

      Новата сграда на Брендо

      Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

      Ще удържи ли Борисов властта

      ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

      "Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

      Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

      Есенният филмов маратон

      По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

      Ния от 9 до 5

      Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

      K:Reader

      Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

      Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
      Капитал, брой 46

      Капитал

      Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
      Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

      Емисия

      DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете