Над една трета от фалитите в България са в сектора на търговията

Компании от сферата на търговията са с най-голям дял на фалитите през миналата година - над една трета от всички. Това показва изследване на "Кофас", според което общият им брой е спаднал с 8.1 на сто през изминалата година. През 2015 г. у нас в несъстоятелност са изпаднали 2 на всеки 1000 дружества. Към края на юни тази година са спрели да функционират 245 фирми, което е спад с близо 30% на годишна база. Една от причините за по-малкото обявени в несъстоятелност компании са подемът в ръста на икономиката, повишаващите се доходи и възстановяването на вътрешното търсене. Страната ни се намира под средното за региона понижение от 14% за миналата година.

"В България ситуацията по отношение на несъстоятелността определено се подобрява, причина за което са по-благоприятните икономически условия. Това обаче не бива да ни успокоява напълно, тъй като рисковете в европейски и в световен мащаб нарастват и регионът трудно може да остане изолиран от тази тенденция", коментира Милена Виденова, управител на "Кофас" за България.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кои са най-рисковите сектори

Най-много фалити се наблюдават в сектора на търговията. Компаниите в тази сфера отговарят за 34% от случаите. Основна причина според доклада на "Кофас" са високите нива на задлъжнялост и лошото управление на риска и ликвидността. Проблемни са ерозиралият вследствие на натрупани загуби собствен капитал и делът на привлеченото финансиране. Роля тук играе и търговският кредит при препродажба. Търговците на едро и дребно придобиват стоки, като същевременно с това отлагат плащанията си към доставчиците, което се оказва къс път към несъстоятелност. Трябва да се има предвид, че процедурите по фалит понякога отнемат години, което може да завиши изкуствено броя им.

Бизнесът с имоти пък е вторият най-рисков, като фалитите на дружества строители или брокери са общо 16% от случаите. Секторът е силно зависим от икономическия цикъл и нивата на лихвените проценти, които предпоставят бързия му ръст и внезапен крах. В сектора на строителството риск има и заради липсата на постоянен паричен поток.



При отличниците силно се представя IT секторът. В допълнение към него влиза фармацията, която печели от застаряващото население у нас и зад граница, както и силните експортни позиции. Малко фалити се наблюдават и в производството на машини и оборудване, социалните дейности и пречистването на и доставяне на вода, като при последните голяма роля играе европейското финансиране.

Най-големите фалити у нас за миналата година са този на КТБ (2.87 млрд. лв. пасиви) и свързаните с банката "Интегрирани пътни системи" (173 млн.) и "Име вест" (51.76 млн. лв.). В първите пет влизат още и придобитата от ПИБ "Бургаски корабостроителници" (59.57 млн. лв.) и "Интертръст холдинг" (50.18 млн. лв.).

Най-голям спад в Румъния и Унгария

В другите части на Централна и Източна Европа има доста интересни примери. Румъния и Унгария отчитат най-голям спад в случаите на фалити, съответно 49.5% и 44%. Причина за това не е някаква радикална промяна в икономиките на двете страни, а промени в законодателството, както и висок процент на ликвидираните през годината неактивни предприятия. В Чехия корпоративната несъстоятелност през миналата година е нараснала с 8.7%. Основна причина за това е достигнатият икономически ръст за периода от 4.2%, който е станал причина за изместването на едни компании от други и съответното увеличаване на дружествата в несъстоятелност.

Увеличение на фалитите отчита и украинската икономика. Вследствие на военни действия на нейна територия доходите на населението са се понижили с 20.2%, което е предпоставка за покачване на случаите на несъстоятелност с 20.8%.

Положението в Турция

Виденова отбеляза, че фалитите в Турция могат да се повишат вследствие на политическата криза. Основна причина за това е понижението в курса на лирата спрямо долара, в който са деноминирани 75% процента от дълговете на местните компании. Спрямо петък турската валута се е обезценила с близо 4%. В същото време корпоративната задлъжнялост в страната достига 56.8% от БВП.

Върху платежоспособността ще влияят още и забавянето на икономическия ръст на страната вследствие на отлива на туристи, както и хроничният търговски дефицит. Макроикономическия риск на Турция "Кофас" оценява под средното с В, а бизнес климата с А4, или по-средата на скалата.