Парламентът пита финансовия сектор за по-високите такси на КФН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парламентът пита финансовия сектор за по-високите такси на КФН

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова ще чака становищата на поднадзорните лица.

Парламентът пита финансовия сектор за по-високите такси на КФН

В бюджетната комисия е внесен нов вариант с леки корекции в тарифите надолу

Десислава Николова
2985 прочитания

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова ще чака становищата на поднадзорните лица.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Не е ясно кой е вносителят в парламента.

Проектозаконът за КФН, който предвижда по-високи такси за небанковия финансов сектор, е внесен в оглавяваната от Менда Стоянова бюджетна комисия и може да бъде гледан след зимната ваканция на депутатите. Преди това обаче поднадзорните лица ще трябва да го прегледат и да дадат свои становища, научи "Капитал". Документът е с леки корекции от първоначалния вариант, а ако влезе за гласуване, може да се гледа и в рамките на този парламент. Проектът предвижда комисията да започне да се самоиздържа от дейността си, като увеличи таксите, които събира от поднадзорните лица - пенсионни фондове, инвестиционни посредници, институции на капиталовия пазар, застрахователи и застрахователни брокери.

Бюджетът на КФН за следващата година засега е 10.4 млн. лв., като близо 4 млн. лв. от тях са държавна субсидия, а останалите са от таксите и глобите на регулатора. Стремежът на новия председател Карина Караиванова е комисията да е с бюджет от 20 мн. лв., да може да се самоиздържа и да бъде независим регулатор по подобие на други в ЕС и Българската народна банка. Караиванова проведе срещи с бизнеса след назначаването й и като цяло браншът е съгласен, че е необходимо увеличение на таксите. В момента бюджетната комисия на парламента събира становищата на организациите на поднадзорните лица по новия проект.

Проблемът е, че той не е внесен нито от правителството, нито пък от депутат. Разпратеният вариант има само мотиви, но няма оценка на въздействието и съответствието и тепърва ще трябва да се съберат официални становища по точно този вариант. Самият проект пък се различава в някои текстове от първоначалния вариант, който беше готов края на октомври. От КФН коментираха пред "Капитал", че са внесли в парламента оценката за въздействието и съответствието с европейското законодателство.

По-малко увеличение на някои такси

В новия проект се предвиждат два тавана при дружествата, които ще допринесат с най-високите такси. Става въпрос за пенсионните фондове, които е предвидено да внесат сума, която да не надвишава 9 млн. лв.

В първоначалния вариант се предвиждаше пенсионните дружества да трябва да внасят 10 млн. лв. от 2018 г., но това явно е отпаднало. Таван е сложен и на таксата, която ще плаща всеки пенсионен фонд като процент от приходите си всяка година. В случая е поставен таван за най-големите фондове от 1.9 млн. лв., в предишния вариант някои от дружествата можеше да надвишат тази сума.
Най-драстични са намаления в таксите при борсата и Централния депозитар. В първоначалния вариант на комисията се предвиждаше БФБ да плаща такса за проверка от 200 хил. лв. годишно. Сега таксата е намалена 10 пъти и се предвижда да е 20 хил. лв. При Централния депозитар намалението е цели 20 пъти и той ще плаща такса от 10 хил. лв.

Фондът за компенсиране на инвеститорите ще плаща 2000 лв. вместо първоначално предвидените 10 хил. лв.

Несъгласни поднадзорни

Въпреки че официално никой от пазара не се обявява срещу таксите, тъй като все пак става въпрос за ресорния регулатор, някои от организациите коментираха пред "Капитал", че не са съгласни с рязкото увеличение, което ще затрудни не само малките участници на пазара, но и всички останали. "В мотивите се заявява стремеж за пълна бюджетна самостоятелност на КФН, а всъщност е видно, че става дума за издръжка, осигурена от поднадзорните лица, надзорните такси трябва да са адекватни на разходите на комисията във връзка с упражнявания надзор", коментира участник на пазара, който пожела името му да не се споменава.

Не е ясно кой е вносителят в парламента.

Проектозаконът за КФН, който предвижда по-високи такси за небанковия финансов сектор, е внесен в оглавяваната от Менда Стоянова бюджетна комисия и може да бъде гледан след зимната ваканция на депутатите. Преди това обаче поднадзорните лица ще трябва да го прегледат и да дадат свои становища, научи "Капитал". Документът е с леки корекции от първоначалния вариант, а ако влезе за гласуване, може да се гледа и в рамките на този парламент. Проектът предвижда комисията да започне да се самоиздържа от дейността си, като увеличи таксите, които събира от поднадзорните лица - пенсионни фондове, инвестиционни посредници, институции на капиталовия пазар, застрахователи и застрахователни брокери.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    Това си е пладнешки обир. Не може да събират по-високи такси точно от фондовете. Това означава да бъркат допълнително в джоба на данъкоплатеца. Обезсмисля се някакви "самофинансирането".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.