Разходка в Космоса, моля!

Туристическите полети отвъд пределите на земната атмосфера вече не са държавен монопол, но още дълго ще са предимно забавление за избрани и свръхбогати

Blue Origin използва ракетата-носител за многократна употреба New Shepard и пасажерска капсула, която извършва меко кацане благодарение на три парашута.
Blue Origin използва ракетата-носител за многократна употреба New Shepard и пасажерска капсула, която извършва меко кацане благодарение на три парашута.    ©  Reuters
Blue Origin използва ракетата-носител за многократна употреба New Shepard и пасажерска капсула, която извършва меко кацане благодарение на три парашута.
Blue Origin използва ракетата-носител за многократна употреба New Shepard и пасажерска капсула, която извършва меко кацане благодарение на три парашута.    ©  Reuters

Вероятно като малък всеки е искал да полети в Космоса - мечта, която в процеса на порастването постепенно преминава в графата "неизпълними желания". Но ако допреди няколко месеца всичко това действително изглеждаше като (почти) невъзможен за реализация детски блян, в момента ситуацията поне на теория драстично се променя.

През последните две седмици ставаме свидетели на преломен момент в историята на т.нар. космически туризъм - отварянето на околоземното пространство за хора, които не са получили професионално обучение за астронавти. В рамките само на 9 дни двама от т.нар. космически милиардери - най-богатият човек в света Джеф Безос и основателят на Virgin Group сър Ричард Брансън, успешно достигнаха границата на Космоса, след което безаварийно извършиха "меко" кацане на Земята. Идеята на настоящите демонстрационни полети (отвъд съперничеството между двамата и егоистичното желание да реализират своя детска мечта) беше проста - нагледно да покажат пред света, че разработените от техните фирми Blue Origin и Virgin Galactic космически апарати са достатъчно безопасни, така че да приемат на борда си първите комерсиални клиенти. До момента единствената организация, която предоставяше по-скоро теоретична възможност за космически туризъм, беше руската агенция "Роскосмос" в сътрудничество с компанията Space Adventures. Сумата за неколкодневен полет до Международната космическа станция (МКС) обаче се измерваше в десетки милиони долари, а след пенсионирането на американските космически совалки през 2011 г. проектът реално беше замразен - руските капсули "Союз" започнаха да транспортират и американските астронавти, така че на борда им нямаше свободен капацитет. Така до момента само седем "цивилни" са получили шанс да посетят орбиталния комплекс.

За щастие сега тестовите полети на Virgin Galactic и Blue Origin преминаха гладко и безаварийно, което създава алтернативна и по-достъпна опция за космически туризъм. Така поне на теория всеки човек, който е склонен да задели за целта сума от порядъка на 250-500 хил. долара, вече може да се отправи на кратко и не твърде рисковано пътешествие на височина между 90 и 110 км над повърхността на Земята. Полетите на Безос и Брансън са кулминация на многогодишни усилия в тази сфера - Blue Origin e основана във вече далечната 2000 г., Virgin Galactic - през 2004 г.

Земя в илюминатора

Тук е мястото да се направи едно важно уточнение - това, което двете компании предлагат, вероятно сериозно ще се размине с представата ви за пътешествие в Космоса. Всъщност става дума за суборбитален полет с времетраене от порядъка на 10-15 мин. При него апаратът се изкачва по балистична крива до т.нар. линия на Карман (международно признатата граница на Космоса на височина 100 км), след което бързо се "гмурва" обратно в атмосферата. Причината за кратката продължителност е, че и капсулата на Blue Origin, и ракетният "самолет" на Брансън се ускоряват до не повече от 4000 км/ч. По принцип, за да може даден обект да попадне в стабилна околоземна орбита (и съответно полетът му да трае по-дълго), той трябва да достигне т.нар. първа космическа скорост, или около 28500 км/ч. При обратното навлизане в атмосферата обаче триенето с въздуха генерира неимоверно количество енергия, която разрушава апарата, ако той не е защитен със специален и изключително сложен за производство термичен щит по подобие на американските космически совалки или капсулите NASA, на "Роскосмос" и SpaceX.

Затова и Безос, и Брансън за момента се ориентират към далеч по-безопасните и не толкова трудни като техническа реализация кратки суборбитални полети. В случая на Virgin Galactic туристите са качени на борда на совалка, задвижвана от собствен двигател. Тя се изстрелва от летящ самолет на около 10 км височина, достига за кратко Космоса, а после планира и се приземява на писта в Ню Мексико. Blue Origin пък използва ракетата носител за многократна употреба New Shepard и пасажерска капсула, която извършва меко кацане благодарение на три парашута в частния космически полигон на фирмата край Ван Хорн, Тексас.

По време на краткото си пътешествие клиентите и на двете фирми имат възможност да прекарат в безтегловност не повече от 3-4 мин., през които за кратко могат да видят планетата от суборбитална перспектива. В този смисъл услугата, предлагана от фирмите на Безос и Брансън, наподобява повече на скъп суборбитален ролъркоустър, отколкото на космическо пътешествие. Таксата за нея обаче е нищожна в сравнение с тарифите за полетите на истинските орбитални апарати - около 50-55 млн. долара струва едно място на борда на руския космически кораб "Союз" или на Crew Dragon на SpaceX.

Има ли перспектива

Въпреки това желаещи да се насладят дори на подобно кратко изживяване не липсват. Според Ричард Брансън над 600 души вече са предплатили четвърт милион долара за полет със совалката на Virgin Galactic. В тази група попадал и самият Илън Мъск, въпреки че притежава собствена космическа компания, казва милиардерът. Според доклад на инвестиционната банка Cowen двама от всеки пет души, които имат нетно богатство над 5 млн. долара, биха били склонни да отделят подобна сума за суборбитално пътешествие. Консултантската компания Capgemini пък твърди, че потенциалния пазар на Virgin Galactic в момента обхваща около 2 млн. души по целия свят.

От Blue Origin засега не обявяват официално каква точно ще е тарифата на тяхната суборбитална капсула, но все пак уточняват, че в наддаването за последното място в апарата на Безос са участвали 7600 души, като победителят в търга е дал 28 млн. долара. Което поставя на дневен ред следващия проблем - докато предлагането на суборбиталните полети е ограничено, потенциалните космически туристи най-вероятно ще са принудени или да плащат повече от 250 хил. долара, участвайки в наддаване, или търпеливо да чакат своя ред. "Търсенето е много, много високо", коментира Джеф Безос след края на своя полет във вторник. Милиардерът твърди, че компанията му Blue Origin вече е продала билети за близо 100 млн. долара и че до края на годината са планирани поне още две подобни изстрелвания.

Въпреки че суборбиталният туризъм все още се намира в ранната фаза от развитието си, сър Ричард Брансън е оптимистичен за бъдещето му и не смята, че ще се стигне до дефицит при предлагането. "Има място за поне 20 космически компании, които да изпращат хора "там горе", коментира милиардерът след края на своето първо суборбитално приключение. Според Чамат Палихапитиа, който е председател на борда на директорите на Virgin Galactic, оперативната печалба при подобни полети ще е от порядъка на 70%, което е съизмеримо с маржа на софтуерните компании. Не всички обаче са толкова позитивно настроени - инвестиционната банка Morgan Stanley намали прогнозата за печалбите на Virgin Galactic през 2030 г. от 1.8 на 1.3 млрд. долара. Паралелно с това от Morgan Stanley обаче прогнозират също, че печалбите на цялата космическа индустрия през 2040 г. ще достигнат 1 трлн. долара. Според инвестиционната банка UBS пък те ще са около 800 млрд. долара в края на настоящото десетилетие.

По всичко личи същото така, че баснословните по стандартите на обикновените хора тарифи не са спирачка за еволюцията на космическия туризъм и суборбиталните приключения, предлагани от Virgin Galactic и Blue Origin, са само началото. След по-малко от два месеца компанията SpaceX на Илън Мъск също ще влезе на този пазар с първия изцяло частен полет на капсулата Crew Dragon в околоземна орбита. Става дума за мисията Inspiration4, която е планирана за 15 септември т.г. Апаратът Crew Dragon Resilience ще се издигне на 540 км над Земята, ще прекара там цели три дни, а на борда му ще бъдат 38-годишният милиардер Джаред Айзъкмен, Хейли Аркано, Кристофър Семброск и Сиан Проктър. Приблизителната цена е несравнима със суборбиталните полети и се оценява на около 200 млн. долара. Тя ще бъде платена изцяло от Джаред Айзъкмен.

SpaceX също така има намерение да изпрати изцяло частен екипаж до Международната космическа станция в началото на 2022 г. в сътрудничество с компанията Axiom Space. Освен това фирмата на Мъск ще организира частен полет на Crew Dragon и в сътрудничество с фирмата Space Adventures, но за момента не е дала повече подробности по темата. "Роскосмос" пък планира да изпрати до МКС 36-годишната актриса Юлия Пересилд и 38-годишния режисьор Клим Шипенко, които искат да изпреварят Том Круз и Дъг Лиман със заснемането на първия космически игрален филм. През декември пък руската космическа агенция планира да транспортира до орбиталния комплекс японския милиардер Язаку Маезава и неговия личен хроникьор Йозо Хариано. Маезава е сред най-близките съратници на Илън Мъск, един от главните поддръжници (включително финансово) на супертежката ракета Starship и инициатор на проекта dearMoon - туристически полет около Луната на борда на Starship през 2023 г.

Така че през следващите години близкият Космос ще става все по-достъпно място. Поне за хората, които могат да си го позволят финансово.

Още от Капитал