С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 май 2019, 14:59, 1221 прочитания

Град, който иска да порасне

Бургас все така живее един сезон и мечтае три. Време е това да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Лятото е сезонът на Бургас. С идването на слънцето, а след него и на туристите, той се превръща във впечатляващ град - прекрасна морска градина, чисти улици, отличен транспорт, велоалеи, чудна зона за отдих на пристанището с пълни заведения (в едното дори правят отлична рибена супа). С ремонта на централната част, който приключи, Бургас е сред най-добре поддържаните примери за това какво трябва да може да предложи един град.

Лятото обаче е сезонЪТ на Бургас. Когато туристите си тръгнат, а те го правят със застудяването, икономиката на областта и на главния ѝ град се свива рязко. Това, разбира се, е риск за всеки морски град и всяко място, което зависи от туризма. Бургас обаче има няколко структурни проблема, част от които са типично български, друга част - по-глобални.


С техните павета по техните глави

Да започнем с местните. Ремонтите в града правят града по-добър, но част от бургазлии не мислят така. И ако за избора на визия може да се спори, то реализацията предизвиква отрицателни реакции.

Филипа Гугучкова е четвърто поколение архитект, родът ѝ е един от старите в Бургас. "Градският център е обновен, но има квартали, където водопроводът е сменен, а канализацията е оставена старата. По бул. "Александровска" беше издигната една усилена бетонова настилка, но не бяха оставени инсталационни шахти. Това означава, че при всяка авария ще се руши наново. Същото е и по "Богориди", казва арх. Гугучкова. Според нея общината подхожда доста формално към обществените обсъждания, проектите не се обмислят достатъчно и дава пример с подземното сметосъбиране. За офиса си, който е в идеалния център на Бургас, тя плаща по 2500 лв. такса смет. В същото време срещу входа на архитектурното бюро стоят разхвърлени боклуци. Нормално е хора като нея да се питат къде отиват тези средства.



Тя дава редица примери за неудачния ремонт, който се е случил пред кантората й. Според нея изборът на павета за основно настилка за централната градска част е доста спорен - това е шумна и прашна настилка, а за град със североизточни ветрове, какъвто е Бургас, това е, меко казано, неудачно. През есента и пролетта се вдигат облаци прах и дишаме не фини, а едри твърди частици, казва тя. "Не може публични средства да се разходват така безконтролно", казва арх. Гугучкова.

Сдружения като "Инициатива за Бургас" казват, че впечатленията отвън за града са грешни и той има много вътрешни проблеми, които не оправя. Те възнамеряват да се състезават за общински съветници, защото не понасят застрояването, което вече предизвика бунтове на други места в страната.

Да си построиш бъдеще

Тези неща - че общината не планира добре, че не прави смислени обсъждания и че услуги като сметоизвозването не работят добре, а бизнесът се товари с такси, са типични за всеки български град.

Дори местните обаче не могат да отрекат, че на тази писта Бургас има повече късмет от други градове, защото кметът се вслушва активно в критики и се опитва да отговори поне на част от изискванията.

Димитър Николов има визия: иска да извади Бургас от сезонния му облик. От една страна, това е целта на начинания като обновяването на морската зона около пристанището и строителството на "Арена Бургас". След възстановяването на "Магазия 1" и оформените пространства около нея в крайморската зона предстои да бъде завършен и конгресният и научно-изследователски център за проучване на Черно море. В него ще има и зала с 500 места, офис помещения, лаборатории и др. Стойността на проекта е 18 млн. лв. и трябва да бъде завършен до края на годината. Според кмета Димитър Николов на Бургас му е липсвал такъв средищен център за провеждането на големи конгресни събития.

С подобни мотиви започна и изграждането на спортната зала в комплекс "Изгрев", чийто скелет вече се извисява над терените на бившия щаб на дивизията в Бургас. Един от основните аргументи за изграждането беше, че в крайморския град липсва подобна зала, а стратегическата идея, която се прокрадваше при започването, беше да приюти големи международни лекоатлетически и други спортни мероприятия, концерти и спектакли, които да наситят със събития времето извън активния туристически сезон.

Илюстрация



Тук проблемът също е подобен на други места в страната. И в двата случая направените инвестиции са огромни, а ефектът от тях е доста спорен. Не защото те не правят един град по-красив и функционален, напротив. Основните проблеми са с трудностите при строежа и управлението на такива съоръжения, раздаването им на близки лица и като резултат - неслучващото се връщане на инвестиции и проблеми с издръжката на съоръженията. Една от критиките например е, че заедно с обновяването на Дома на нефтохимика на площад "Тройката", който трябва да се превърне в модерен театрален и киноцентър, Бургас ще има повече от нужните му зали, за да пълни подобни места с хора и събития. Все пак според данни на НСИ за 2018 г. той е малко над 200 000 души.

От безплатен към добре платен

Тук обаче критиците бъркат. Бургас има глобалния проблем на много градове в Източна Европа - губи население. Статистиката сочи, че младите и активни хора го напускат. Тези, които остават, наблюдават с притеснение всички трудности, които предоставя провинциалната, тясна и доста ограничена откъм финансови възможности сцена за изява, в която се превръща градът след всяко лято. Заради опитите на общината да стартира културен живот, което често се изразява в превръщането на дадени събития в безплатни например, нови проекти са обречени да не могат никога да станат доходоносни и съответно - устойчиви. Това проклятие застигна дори флагмана на музикалния живот - Spirit of Burgas.

С други думи, създаването на места за културен, спортен и бизнес живот за град като Бургас е подобно на английската поговорка за успешните хора: обличай се за работата, която искаш да имаш, или старата максима, че "ако ги построиш, те ще дойдат". Според Николов градът технически дори сега расте, макар и с малко под 1000 души. Той твърди, че друг прираст, който не се улавя от статистиката, са руски граждани, които са купили апартаменти в града през юридически лица - между 7000 и 10 000 души. Кметът отдава това, разбира се, на подобрената градска среда. Дали е прав или не, няма значение в случая. Имотният пазар доказва тезата му, а повече хора в един град винаги значи повече възможности. Местната икономика е на същия принцип като националната - ако искаш да съществуваш активно и устойчиво дори без наплив на чужди инвеститори, трябва да развиеш вътрешен пазар.

Това важи както за малкия бизнес, така и за големия и за културата и спорта. Провеждането на големи спортни събития например е свързано с хиляди посетители, но и с развитие на десетки допълнителни услуги - като например подходяща леглова база, културен и нощен живот, услуги и др. Бургас има тази база заради активното си лято, сега целта е да я развие целогодишно. Със спадовете в морския туризъм, развитието на града като целогодишна дестинация е жизненоважно и леко закъсняло. Примерът с Ryanair, който летя само едно лято, е показателен - с изтеглянето му остана дупка

Индустрия - още не, но почти

За да се засили вътрешният пазар на областта обаче, самият Бургас трябва да засили икономическия си профил. Това значи привличането на нов производствен бизнес и услуги извън туристическите. Развитието на индустриални зони е част от усилието в тази посока. Северната е почти запълнена, като първоначалната цена от 16 евро на квадратен метър вече е достигнала 36. Предстои и изграждането на Южна икономическа зона на площ 600 дка, която ще се намира на вдясно от пътя за Южното Черноморие, между караулката на КАТ и бензиностанцията на "Лукойл". Интерес към нея вече проявяват фирми, чиято дейност е пряко свързана с пристанището - внос и износ с контейнери, производства за строителството и др. Другата посока, в която се опитва да се изгради алтернтивна икономическа зона, е територията на бившето военно летище в Равнец.

Въпросът е какъв ще е профилът на компаниите, които се настаняват там. Според дългогодишния бивш омбудсман на община Бургас Таньо Атанасов една от причините Бургас да не се развива добре е, че в града вече няма големи предприятия. "Бургас не е туристически град, а кратковременен транзитен град заради туристопотока през летището, смята той. "Преди имаше редица големи предприятия, казва той. Някои от тях, за лошо или добро, от химическата индустрия, корабостроенето, океански риболов, но дивата приватизация ги съсипа", заявява Атанасов.

Добрата новина е, че сред фирмите, които са се настанили в новата зона, има и обещаващи примери - производители на части за машини, детайли за самолети, мебели. Бургас, който винаги е имал проблем със замърсяването заради рафинерията, дори е започнал да става екоосъзнат и е отказано на фирма за производство на абезбестови плоскости да се настани там.

Пътища и програмисти

Новата инициатива е изграждането на четирилентови пътища до всички съседни общини на Бургаската. Вече е сформирана работна група от кметовете на общините Бургас, Айтос, Средец, Камено, Малко Търново, Созопол, Приморско, Поморие и Несебър по общ мегапроект "Регионална мрежа Бургас", който ще се координира от бургаската община. Идеята е да започне проектиране на четирилентовите пътища, които да свържат общинските центрове с областния център. С проекта ще се кандидатства за финансиране от следващия програмен период през 2021 г., както ще се участва и със собствени средства и през министерството на регионалното развитие, тъй като инвестицията ще е част от републиканската пътна мрежа.

Дотогава общинските екипи по места и АПИ трябва да определят трасетата и да стартират изготвянето на парцеларни планове и отчуждителни процедури, която подготовка ще отнеме поне 2-3 години до изработването на цялостен проект за пътна четирилентова мрежа в района. Паралелно с това проектът предвижда и изграждането на мрежа от велоалеи. "Преди години никой не ни вярваше, че ще направим четирилентов път от Бургас до Слънчев бряг, но сега той е факт, защо и това да не стане", каза пред "Капитал Градове" Димитър Николов.

Оптимизмът му може би има основание. Не защото общината не прави грешки, а защото се опитва. И инвестициите започват да влизат в образованието - общината ще оборудва 92 класни стаи за първокласниците с интерактивни дъски за 2 млн. лв. собствени средства, защото това е поколението, което първо започна да изучава пълноценно английски език още в детската градина. Ако има още един пример, който да обобщава този опит, то той е новото ИТ училище. То се появи миналата година и вече е преминало първия си клас успешно, като привлича деца от цялата страна. Тъжната ирония е, че докато то изплува, бившето Морско училище затъна. Но след като толкова дълго разчиташе само на морето, Бургас най-накрая започва да диверсифицира.

Капитал градове: Бургас

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Бургас", посветено на черноморския град и региона. Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 10-16 май, но може да бъде закупено и самостоятелно.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 5855 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1920 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5702 прочитания

23 авг 2019, 4480 прочитания

23 авг 2019, 3083 прочитания

23 авг 2019, 2610 прочитания

23 авг 2019, 2014 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Лято и други проблеми

Новото специалното издание на "Капитал Градове" е посветено на Бургас и региона

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците