Зелената мечта на София

Да си посееш бъдеще в София

Българската столица стигна до финал на конкурса "Зелена столица на Европа" за 2023 г. и поема ангажимента да финансира дълго отлагани зелени проекти на стойност 40 млн. лв.

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • София стигна до финал на конкурса "Зелена столица на Европа" за 2023 г.
  • Това е начало, не край - столицата поема ангажимента да финансира дълго отлагани зелени проекти на стойност 40 млн. лв.
  • Нужни са повече усилия за изграждането на повече зелени пространства и велоалеи, за да реши проблемите си.

Зелено. Едва ли бихте асоциирали този цвят точно със София. Покрай облаците дим в задръстването, все повечето бетон, тоновете кал пред блоковете и мизерията около кофите за смет най-подходящите цветове са сивият или кафявият.

Затова и явяването на София в конкурса за "зелена столица" на Европа прозвуча някак изненадващо. А това, че дори стигна до финал, предизвика насмешка.

Условията на конкурса обаче са различни. Не печелят "най-зелените" градове, а тези, които имат потенциал да се развиват. И именно това е тайната сила на София - тя има тонове потенциал. Голяма част от този потенциал, естествено, е защото години наред нищо не се е движило. Но за сметка на това има много натрупани проекти, които чакат - политическа воля и смели управници.

Софиянци слушат от години за тях - зелен ринг, десетки километри велоалеи, нови паркове, пешеходни зони. Остава и някой да ги сбъдне.

40 милиона в зелено

Сега София отново обещава. Разликата е, че вече не може да лъже. Веднъж кандидатствала за "титлата" на Европейската комисия, тя трябва да докаже зеленото си алиби, като изпълни проектите, с които е кандидатствала.

Заради това общината ще отдели близо 40 млн. лв. за изпълнението на конкретни проекти и мерки за повече зеленина.

Става дума за общо седем проекта, които включват изграждане на първия участък от "Зеления ринг на София", изработването на нов механизъм за обезщетения на частници, чиито имоти попадат в зелените клинове, изграждане на речен парк в "Манастирски ливади"; пешеходна и велосипедна зона по речните корита, както и повече велоалеи и споделени паркове в училищни дворове (виж проектите и мерките тук).

Както всеки знае, в общинските неща нищо не е сигурно, докато не е включено в бюджета. Тези проекти би трябвало да влязат в разчетите на общината за 2022 и 2023 г.

Идеята на конкурса за "Зелена столица на Европа" не е да спечели "най-зеленият град", а да се мотивират тези, които полагат усилия.

"Направили сме грубо остойностяване като финансов ангажимент, както и подробна таблица със срокове. Те ще влязат в отделните бюджети по направления на Столичната община и предстои тази таблица да се превърне в един план за действие", казва арх. Елица Панайотова, която е координатор на проект "Зелена София" на Столичната община - звеното, което изготви кандидатурата на общината за конкурса.

Тя отбелязва, че не всички проекти ще могат да бъдат физически изпълнени до 2023 г. - някои ще са готови, а за други ще има готовност за изпълнение. "Но идеята е да се мине след това към тяхната реализация", обяснява тя.

Второ място по амбиции

Победителят в конкурса за зелена столица 2023 г. се оказа Талин (виж карето долу). Интересен факт е, че кандидатурата на София е била оценена с повече точки, отколкото столицата на Естония. Но ключът не е в това колко точки имаш, а колко си успял да се промениш и какви амбиции имаш.

Всички кандидати се оценяват на база общо 12 показателя - справяне с климатичните промени, устойчива градска мобилност, качество на въздуха, водни ресурси, биооразнобразие, зелени иновации и др. Те подават данни за период 5 или 10 години по-назад, за да се види как са се променили показателите. Тоест решаващо е какъв напредък са отбелязали спрямо изходната си позиция.

Експертите обръщат и голямо внимание на стратегическите документи, които администрацията е приела, бъдещите планове, комуникацията и участието на гражданите в целия процес.

На финала обаче няма значение колко точки са събрани - важно е, че си допуснат. Ключово за журито е да чуе какви ангажименти ще бъдат поети. И тук София се представя доста силно, макар и недостатъчно - изваждайки на масата проекти, по които се работи от години, но за които все се чака още нещо. (Вижте повече за конкурса и представянето на столицата в интервюто с арх. Панайотова тук.)

Другото важно нещо, което журито взима предвид, е това какви усилия е направил градът, за да подобри качеството на живот. За всеки кандидат това е индивидуално предвид историческото минало и регионалното му положение, както и проблемите, с които се бори.

"За "по-зелена София" продължаваме политика за съхраняване, възстановяване и обновяване на зелените площи, както и разрастването им. Ще продължим засаждането на нова и подмяната на старата растителност."

Десислава Билева
Десислава Билева

зам.-кмет по екологията на Столичната община

Словенската столица Любляна например тръгва от позната за София точка, преди да наложи драстични зелени реформи. Центърът ѝ е задръстен с коли и паркинги вместо със зелени пространства. Между 2007 и 2016 г. обаче това се променя чувствително. Към момента, когато Любляна започва своя мандат като зелена столица, движението е преустроено така, че историческият център е затворен за моторни превозни средства; 100 хил. кв.м са заделени само за пешеходци, а на всеки гражданин се падат по 542 кв.м зелени площи, като общо 800 хил. кв.м са озеленени за 9 години.

За сравнение - в София вече няколко години не може да се направи пешеходна една 200-метрова централна улица като "Съборна".

От години София има различни зелени идеи. Покрай ангажимента си към конкурса ще трябва да ги реализира

Не става само с искане

"Победата в конкурса за европейска зелена столица беше признание за това, че десетилетия наред Осло изпълнява амбициозните си климатични цели." С тези думи кметът на норвежката столица Реймънд Йохансен започва заключителния отчет в мандата на града като европейска зелена столица през 2019 г. Зад успеха на скандинавския град се крие дългогодишно и целенасочено усилие за постигане на климатична неутралност.

В същото време София работи за включването си в конкурса от 2016 г. и за първи път участва през 2019 г. Сега е вторият опит и той показа сериозен напредък. Но има много още какво да се желае. Например подобряването на качеството на въздуха не се случва с нужните темпове.

През 2015 г. в Неймеген има близо 205 хиляди колела, а 65% от всички пътувания до централните части и кампусите на местните университети са с велосипед.

През последните години не е направено и почти нищо за развитието на велотранспорта. В момента общата дължина на велоалеите е 55 км, а последният проект за велоалея по "Ал. Пушкин" беше приет остро от живеещите в района и в крайна сметка пропадна. От друга страна, към момента на кандидатстването Осло разполага с 205 километра велосипедни алеи и 1200 общински велосипеда, отдавани под наем.

А според брошурата за кандидатурата на нидерландския град Неймеген през 2015 в града има близо 205 хил. колела при 173 хил. постоянни жители. Освен всеобхватната мрежа от велоалеи към онзи момент градът разполага с 60 километра колоездачни супермагистрали. Това са трасета, които покриват средни дистанции (от 5 до 20 км).

Целта им е да свързват различни населени места, както и по-отдалечени предградия с централните градски части.

И, да, София не е Неймеген или Осло, но може да вземе пример от тях. Добро начало е инициативата на "Зелена София", която през 2018 г. реализира пилотен проект за достъп към природен парк Витоша и изгради стоянка за електрически колела пред Националния исторически музей. Освен това през последните две години в столицата циркулират над 1500 електрически скутери и тротинетки. "В момента екипът на "Зелена София" проучва възможности за начало на услуга за споделени е-велосипеди във връзка със заявен интерес от водеща компания за микромобилност", обяснява още арх. Панайотова.

Един от проектите на общината, за които има ангажимент, са нови и дълги велоалеи, свързващи кварталите "Младост", "Дружба" и "Люлин" с центъра.

За парковете с надежда

Френският град Гренобъл, който е избран за Зелена столица на Европа за 2022 г., може да се похвали с добре развита мрежа от зелени градски пространства. Парковете "Мистрал", "Верлак" и "Башлар" предлагат достъп до спортни съоръжения, пространства за провеждане на културни мероприятия, както и залесени територии за отдих. Изградени са и екопътеки, предназначени за запознанство на местните деца с флората и фауната на региона.

Гражданите на Гренобъл имат на свое разположение още 240 хектара публични зелени площи, разпръснати из града. Други 200 хектара са частните дворове, като през последните години местната власт окуража собствениците да разширят достъпа до зелените си пространства.

Погледната отгоре, София е изненадващо зелена. Зелената площ, която се пада на човек в столицата, обаче е доста ниска в сравнение с други "зелени столици" (виж графиката).

А пред разширяването ѝ има сериозен проблем. Той може да се обобщи така: за да изгради нови паркове, общината трябва да отчужди голяма част от терените, но за това трябват милиони, които не знае откъде да намери. Сега един от проектите е именно за нов механизъм за обезщетение на собствениците, който да е икономически ефективен.

Усилията на общината през последните години родиха само новия парк "Възраждане", част от парк "Въртопо" на 8 дка общинска площ, както и новата гора в Суходол - върху старото сметище. "Започна и изграждането на нова част от "Западен парк", на север от река Суходолска към район "Люлин", където се изгражда и пешеходен мост над реката, който ще свързва новата паркова част с възстановената представителна част на Западен парк", коментира Десислава Билева.

Тя казва още, че общината продължава с поетапните ремонти в парковете, както и с възстановяването на градски градини - все проекти, които са свързани повече със скандали, отколкото с реални резултати.

Топлина и транспорт

От "Московска" 33 си поставят за цел да намалят и въздействието на т.нар. градски топлинен остров - допълнителния затоплящ ефект през лятото, който имат асфалтираните и бетонираните площи. "Именно заради този феномен през лятото в града е с няколко градуса по-топло спрямо извънградските територии. Благодарение на възложеното от Столичната община изследване на екипи от учени разполагаме с карта на най-уязвимите от затопляне урбанизирани територии в града, както и мерките, препоръки и насоки за решаване на проблема чрез ландшафтни мероприятия", казва Билева.

Друг фактор за по-чистата среда е екологичният и удобен градски транспорт. През последните години София усвои еврофинансиране и подмени част от градския транспорт, като данните сочат, че 72% от гражданите имат достъп до такъв в рамките на 300 м. Един от рекордьорите в този показател обаче е Неймеген, където близо 90% от гражданите живеят в периметър от 300 метра до линия на градския транспорт, който е и поне категория Евро 5.

Така, изненадващо или не, София може да се пребори за титлата "Зелена столица на Европа". Но когато най-накрая си постави по-амбициозни цели, които не се променят на всеки завой, всеки протест и всеки нови избори. И не е въпрос на пари.

Как го правят другите

Докато София върви по трудния път към внедряването на зелените си проекти, други градове впечатляват с дългогодишни политики и усилия. С уговорката, че базата за сравнение не е същата, ето примери и от миналогодишни финалисти за титлата "зелена столица":

Осло, 2019

Две от целите на Осло за мандата будят особено впечатление - подпомагане на гражданите в извършването на зелен преход и подсилване на зелената икономика. "Сама по себе си общината отговаря за малка част от общите емисии на града. Следователно трябва да мобилизираме частния сектор и гражданите в усилията да постигнем амбициозните си климатични цели", казва в доклада Анита Линдал Тросдал, главен организатор на проекта "Осло, европейска зелена столица".

За целта общината успява да привлече 250 партньори, сред които представители на бизнеса, академичните институции и неправителствените организации. Резултатът е над 600 събития, повече от половината от които подходящи за деца, както и финансиране за 107 граждански климатични проекта на обща стойност близо 1 милион евро.

Районните общини също са ангажирани и получават нужната подкрепа, за да реализират програма за повишение на гражданската активност по климатичните въпроси. В рамките на проекта някои райони инвестират в по-големи проекти като изграждането на образователни центрове по екология и точки за безвъзмездно отдаване на спортни принадлежности, както и градски земеделски стопанства. Други оползотворяват средствата си за финансиране на граждански инициативи в по-дребен мащаб.

Сред проектите, които получават финансиране, е програма за енергийна ефективност при провеждането на концерти и други масови събития като ежегодния Pride парад. С подкрепата на енергийни експерти създателите на програмата анализират консумацията на електричество за подготовката и провеждането на масови събития. Провеждат и срещи с представители на сектора. На базата на събраната информация подготвят гид с добри практики и препоръки, който разпространяват сред организаторите на събития

Част от финансирането се пренасочва и към училищния сектор и по-конкретно към проекти за подобряване на климатичното образование, както и инфраструктурни подобрения, които правят самите училищни сгради по-природосъобразни. Не на последно място общината инвестира и в собствени проекти за почистване на крайбрежието и създаване на нови паркови пространства в града.

Неймеген, 2018

Освен чрез развитие на велосипедната мрежа неймегенската община ограничава транспортните емисии и чрез инвестиции в градския транспорт. От 2015 г. 100% от автобусите, използвани в града, са поне категория Евро 5.

Друга практика, която от отличава нидерландския град, са системните инвестиции в развитие на квартали, които подобно на панелните комплекси в България, са монотонни и често лишени от условия за постигане на висок жизнен стандарт. Пример за това е трансформацията на междублокови пространства в споделени цветни и зеленчукови градини, както и подмяната на метални огради с живи плетове. Публичните зелени площи заемат 24.8% от цялата територия на Неймеген.

Любляна, 2016

"Нашият екип планира природосъобразното бъдеще на Любляна много години преди да получим титлата. Още през 2007 г. започнахме да изпълняваме зелената си визия Любляна 2025", казва кметът на града Зоран Янкович. Затова не е изненадващо, че през 2016 Любляна става първия град в Централна и Източна Европа, който получава титлата европейска зелена столица.

Голям принос за чистотата на въздуха в града има и целенасоченото усилие за включване на домакинствата към топлофикационната мрежа. През 2015 г. 74% от домовете вече се отопляват на радиатори и газови печки. Градският транспорт също става все по-достъпен и удобен за пътниците.

Любляна, подобно на София, е богата на питейна вода. Разминаването в начина, по който двата града управляват този ресурс, обаче е чувствително. Към момента на кандидатурата и за европейска зелена столица в Любляна има 18 фонтана. Всеки от тях работи от април до октомври и подлежи на редовна поддръжка, както и на анализ за качеството на водата. Приложението Tap Water Ljubljana предоставя както на гражданите, така и на туристите достъп до интерактивна карта с всички фонтани.

Гренобъл, 2022

Най-голямата благословия на Гренобъл, а именно разположението му между три величествени алпийски масива, се оказва и най-голямото му климатично проклятие. Причината за това е, че в долината пространството за зелени площи, жилищни сгради и прилежащата им инфраструктура е ограничено. Междувременно напливът на желаещи да живеят в града не намалява.

Всичко това създава предпоставки за презастрояване за сметка на зелените пространства. В този контекст едно от най-значимите постижения на местната власт е създаването на мрежа от свързани паркове и градски ферми, както и улично и дори вертикално озеленяване. С други думи, Гренобъл е не само носител на титлата зелена европейска столица, а и буквално зелен град.

От 2013 общината прилага и политики за развитието на градското земеделие. Към момента на кандидатурата за европейска зелена столица резултатът от тези политики са 23 зеленчукови и 6 овощни градини за публично ползване.

Така 89% от населението живее в периметър от 300 метра до най-близкото зелено пространство. Това постижение е завидно, като се вземе предвид, че Гренобъл е четвъртият най-гъсто населен град във Франция.

Защо Талин победи?

1. По думите на журито "системния подход към зеленото управление и взаимосвързаните стратегически цели" са решаващи за победата на Талин

2. Като един от най-добре запазените средновековни градове в Европа и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО Талин се характеризира богата околна среда, която служи и като местообитание за редки видове.

3. Талин ще оглави новосъздадена мрежа от 19 европейски града, която има за цел да изпълни Целите за устойчиво развитие на ООН на местно равнище, като се съсредоточи върху:

  • изкореняването на бедността
  • равенството между половете
  • чистата вода
  • изменението на климата
  • устойчивите градове и енергийната устойчивост
  • икономическия растеж и заетостта.