ЕС и пандемията - лидерите трябва да намерят нови аргументи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС и пандемията - лидерите трябва да намерят нови аргументи

ЕС и пандемията - лидерите трябва да намерят нови аргументи

Иван Кръстев и Марк Ленард анализират резултатите от паневропейско проучване за обществените нагласи по време на кризата от коронавируса

1379 прочитания

© Yves Herman


Мащабно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в девет страни от ЕС, съставляващи две трети от европейското население, опровергава разпространени заблуди, очертали се в периода на пандемията от COVID-19. Резултатите му са анализирани в доклада "Европейските политики срещу пандемията: Как вирусът променя обществените възгледи", чиито автори са Иван Кръстев, председател на българския Център за либерални стратегии, и Марк Ленард, директор на ЕСВП.

В анализа си Кръстев и Ленард поставят под въпрос разпространените мнения, че кризата с COVID-19. рязко е засилила подкрепата за националните държави, възкресила е репутацията на експертите и институциите и е захранила подкрепата както на националистическия евроскептицизъм, така и на проевропейския федерализъм. Проучването установява наличието на мнозинства във всяка от обхванатите в него страни( България , Дания, Франция, Германия , Италия, Полша , Португалия, Испания, и Швеция. Извадките са представителни за всички участващи страни, поддържащи необходимостта от по-силно сътрудничество в рамките на ЕС. Авторите обаче предупреждават, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС.

Трите са основните "илюзиите", развенчани от паневропейското проучване, осъществено от Datapraxis и YouGovн:

1: Кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата.

ИСТИНАТА: Анкетата показва, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа адекватно, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни интервенции в резултат от кризата.

Анализът на изразените в представителните сондажи мнения установява следното:

- Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват положително работата на собственото си правителство. По-голям дял - 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.

-В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата, но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на живота на хората.

2. Кризата с COVID-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите.

ИСТИНАТА: Повечето европейски граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса.

Ето какво установяват резултатите:

- Само 35% са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са ги използвали и са укрили информация от обществеността; 27% оизразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.

- Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където и доверието към държавата е традиционно високо.

- Най-нисък е авторитетът на експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).

- В България само една трета (33%) от респондентите смятат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата криза от пандемията.

3. Кризата е довела до повишаване на подкрепата както за националистическия евроскептицизъм, така и за проевропейския федерализъм.

ИСТИНАТА: Кризата не е довела до нито едно от двете. Напротив, създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.

Проучването установява:- Във всичките девет страни мнозинството е на мнение, че има нужда от по-голямо сътрудничество между страните от ЕС в бъдеще.

- Българите (54%), редом с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са сред най-благосклонните към повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи.

- В същото време, много хора във всички държави смятат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата. На това мнение са 63% в Италия и 61% във Франция.

- Във всички държави мнозинствата твърдят, че никой не им е помогнал по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съюзник. Само малки малцинства посочват ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа - САЩ и Китай, като най-полезни съюзници.

- На въпроса как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%) желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.

Не е "моментът на Хамилтън", а "моментът на Милуърд"

Иван Кръстев, директор на българския Център за либерални стратегии
Фотограф: Цветелина Белутова

На пръв поглед данните от проучването са парадоксални: те показват силна подкрепа към взаимодействие в Европа и еквивалентно силно разочарование от съществуващите институции. От една страна, голям дял от мнозинствата във всички държави, участващи в проучването - 51-52% от Швеция и Франция, до 80% в Испания и 91% в Португалия - твърдят, че кризата ги е убедила в нуждата от повече взаимопомощ в рамките на ЕС. От друга, мнозинствата във всички държави считат, че ЕС не се справи добре с предизвикателството. Това включва 63% от Италия и 61% от Франция. Вероятно по-притеснителното от големия брой хора, които твърдят, че ЕС се справи лошо, е че още по-голям брой европейци твърдят, че ЕС е бил незначителен (повече от половината респонденти във Франция).

Изправени пред екзистенциалната заплаха, множеството хора са се чувствали сякаш никой не е насреща, за да им помогне - много малка част от тях виждат подкрепа от страна на ЕС, международни институции или най-големите икономически партньори на Европа: САЩ и Китай. По отношение на Китай, европейските нагласи са се влошили, вероятно поради начина, по който кризата разкри агресивна страна на действията на страната. В същото време сриването на имиджа на САЩ в очите на много европейци е признак за това, че covid-19 кризата ги накара да видят САЩ като разбит хегемон, на който не може да се разчита да защитава Западния свят.

Изглежда сякаш COVID-19 драматично променя начина, по който европейците виждат света отвъд континента, което от своя страна ги кара да преоценят ролята на ЕС. Ако разгледаме данните по-задълбочено, можем да откроим три модела на разсъждение, които европейските граждани ползват, за да разбират света след кризата.

Първо имаме "Новите студени воини", които представляват 15% от участниците в проучването. Тези вярват, че бъдещето е биполярен свят, в който САЩ е лидерът на свободния свят, а Китай - лидерът на автократичната ос, която включва държави като Русия и Иран.

След това идва "Направи си сам" групата, която е два пъти по-голяма от първата - 29% от участниците в проучването, които считат, че след кризата ще живеем в свят, в който всяка държава ще трябва да се справя сама, създавайки съюзи с други играчи, за да защитава интересите си.

Най-накрая, най-голямата и политически значима група са "Стратегическите суверенитисти", които представляват 42% от анкетираните. Те вярват, че covid-19 създаде свят на блокове и региони. Според техните виждания, значението на Европа в тази нова епоха ще зависи от капацитета на ЕС да действа сплотено. Не covid-19, а провалът на международното общество в това да измисли ефективна обща практика е това, което трансформира някои от вчерашните космополити в днешните нови европейски суверентисти. За тях Европа вече не представлява просто проект, мотивиран от идеи и ценности, а общество по съдба, което трябва да се подкрепя, за да възстанови контрола над бъдещето си. Нововъзникващият светоглед на тази група би могъл да бъде описан най-добре като "прогресивен протекционизъм". Що се отнася до това дали производството би могло да се върне обратно от Китай в Европа, най-голямата подкрепа спрямо такава промяна идва от най-големите държави - Франция и Германия. Гражданите на по-малки държави смятат протекционизма за по-слабо осъществим.

И трите светогледа присъстват във всички във всички държави от проучването, но данните оспорват множество от предварително изградените ни представи. Въпреки че жителите на Източна Европа най-вече спадат в групата на Новите студени воини - имайки предвид твърдия атлантизъм, характерен за голяма част от региона - всъщност Италия и Франция имат най-големият брой Нови студени воини. Германците имат имиджа на проевропейски настроени, но 59% от тях смятат, че светът ще бъде определен от това как държавите ще се грижат сами за себе си.

Европейските правителства и институциите в Брюксел отбелязват, че коронавирус кризата прави Европа по-значима за гласуващите. Френско-германският план за възстановяване, представен през май, би могъл да бъде началото на нова, жизненоважна фаза в историята на Европа. Коментаторите побързаха да го опишат като като "по примера на Хамилтън" , с идеята, чу планът е първа крачка по пътя към Съединени европейски щати , чийто суверенитет ще остане в Брюксел.

Въпреки това, нашето проучване сочи, че чувствата на европейските граждани днес са по-близки до тези, изразени от британския историк Алън Милуърд, отколкото до тягата на федералистката бюрокрация. Ревизионистката история на Милуърд - Европейското спасение на националната държава, твърди че движещата сила зад европейския проект е възстановяването - а не сублимацията - на националния суверенитет. Въпреки че е наративът на Милуърд е за нации, които спасяват собствените си държави от присъщите им конфликти през 50-те, желанието за "повече Европа" през 2020 е за спасението на националните държави от външно напрежение. Нашите данни предполагат, че сме свидетели най-вече на "примера на Милуърд" отколкото този на Хамилтън: по-малко радикална крачка към федерализацията и повече консенсус за нуждата от овластяване на Брюксел с цел спасението на националната държава.

Фондът на ЕС - правилно решение с грешни аргументи

Марк Ленард, директор на базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика
Фотограф: Капитал

От дълго време евроскептицизмът и популизмът са сравнявани с вирус с мащабите на епидемия. В ЕС има надежда, че истинският вирус е помогнал за преодоляването на политическия и че сега популизмът отслабва. Някои европейски лидери дори настояват, че планът за възстановяване ще следва примера на Александър Хамилтън, което би дало нов смисъл на европейския проект. Също както първият финансов министър на САЩ подготвя изграждането на федерация като поема дълговете от войната за независимост, така и европейските лидери се надяват, че европейският план за възстановяване ще бъде основополагащ момент в създаването на Съединени европейски щати.

Няма съмнение, че един мащабен план за възстановяване е определящ за това Европа да стъпи отново на краката си. Френско-германската инициатива е смела и необходима първа крачка в тази посока. Въпреки това проучване на ЕСВП показва опасност от недоразумение по отношение на общественото мнение в контекста на настоящата криза и риск за неволно стимулиране на нова вълна от евроскептицизъм.

Открихме голяма подкрепа за споделянето на финансовата тежест в страните, които биха били възможни бенефициенти на фонда за възстановяване, но в никоя от страните, които финансират този фонд, няма мнозинство в полза на споделените разходи.

Ключът за повишаването на подкрепата за фонда е в разбирането на притесненията от създаването на дългосрочни трансфери от богатите към бедните страни, които ще поддържат неустойчива икономика, вместо да подготвят нова. Кризата с Covid-19 освен това показа на много европейски граждани, че глобализираният свят, на който разчитат, се разпада. Има дълбока тревога, че световните пазари ще се затворят, докато САЩ и Китай превръщат глобализацията в оръжие, за да си съперничат.

Това създава нова логика за Европейския единен пазар. Докато страните по света все повече се фокусират върху вътрешните си пазари, членките на ЕС ще осъзнаят, че единственият надежден вътрешен пазар е европейски, а не национален. Достатъчно е да се видят търговските данни дори отпреди пандемията. Търговията на стоки и услуги между страни членки отговаря на две трети от цялостната търговия на отделните страни - 59% от шведската, френската и германската, 61% от датския износ, 71% от австрийския и 74% от холандския. Голяма единична инжекция на капитал в пазарите може да създаде голяма възвращаемост и то в не по-малка степен за "пестеливите" държави, чиито доходи зависят от единния пазар. Доводите в полза на фонда за възстановяване следователно са по-тясно свързани със собствения интерес.

Другият важен урок от запитването на ЕСВП е, че европейските лидери не бива да говорят за отминалата епоха на Хамилтън, а за едно зелено бъдеще. Както сочат данните на Евробарометър от 2019 г., публичното мнение във всички богати страни е сериозно ангажирано с климатичната криза. В Дания и Швеция хората, които са загрижени за околната среда, са и най-склонни да приемат споделянето на финансовите задължения. Ако доводите в полза на фонда за възстановяване бъдат ориентирани към бъдещето, е възможно поддръжниците му да нараснат.

Ключът за повишаването на подкрепата за фонда е в разбирането на притесненията от създаването на дългосрочни трансфери от богатите към бедните страни, които ще поддържат неустойчива икономика, вместо да подготвят нова. Кризата с Covid-19 освен това показа на много европейски граждани, че глобализираният свят, на който разчитат, се разпада. Има дълбока тревога, че световните пазари ще се затворят, докато САЩ и Китай превръщат глобализацията в оръжие, за да си съперничат.

Това създава нова логика за Европейския единен пазар. Докато страните по света все повече се фокусират върху вътрешните си пазари, членките на ЕС ще осъзнаят, че единственият надежден вътрешен пазар е европейски, а не национален. Достатъчно е да се видят търговските данни дори отпреди пандемията. Търговията на стоки и услуги между страни членки отговаря на две трети от цялостната търговия на отделните страни - 59% от шведската, френската и германската, 61% от датския износ, 71% от австрийския и 74% от холандския. Голяма единична инжекция на капитал в пазарите може да създаде голяма възвращаемост и то в не по-малка степен за "пестеливите" държави, чиито доходи зависят от единния пазар. Доводите в полза на фонда за възстановяване следователно са по-тясно свързани със собствения интерес.

Другият важен урок от запитването на ЕСВП е, че ако доводите в полза на фонда за възстановяване бъдат ориентирани към бъдещето, а не към отминалото време на Хамилтън, е възможно поддръжниците му да нараснат.

Мащабно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в девет страни от ЕС, съставляващи две трети от европейското население, опровергава разпространени заблуди, очертали се в периода на пандемията от COVID-19. Резултатите му са анализирани в доклада "Европейските политики срещу пандемията: Как вирусът променя обществените възгледи", чиито автори са Иван Кръстев, председател на българския Център за либерални стратегии, и Марк Ленард, директор на ЕСВП.

В анализа си Кръстев и Ленард поставят под въпрос разпространените мнения, че кризата с COVID-19. рязко е засилила подкрепата за националните държави, възкресила е репутацията на експертите и институциите и е захранила подкрепата както на националистическия евроскептицизъм, така и на проевропейския федерализъм. Проучването установява наличието на мнозинства във всяка от обхванатите в него страни( България , Дания, Франция, Германия , Италия, Полша , Португалия, Испания, и Швеция. Извадките са представителни за всички участващи страни, поддържащи необходимостта от по-силно сътрудничество в рамките на ЕС. Авторите обаче предупреждават, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK