Кой ще мигне пръв в Донецк

Една от евентуалните причини за руската военна активизация са санкциите, наложени от украинския президент Зеленски на олигарха Виктор Медвечук, който се смята за близък до Путин, както и спирането на три негови проруски телевизии.

Кой ще мигне пръв в Донецк

Играта на нерви между Москва и Киев може да даде претекст на Русия да окупира с "миротворци" Източна Украйна

Момчил Милев
4856 прочитания

Една от евентуалните причини за руската военна активизация са санкциите, наложени от украинския президент Зеленски на олигарха Виктор Медвечук, който се смята за близък до Путин, както и спирането на три негови проруски телевизии.

© Reuters


В последните дни руският президент Владимир Путин затвърждава имиджа си на изкусен майстор на политическата хитрост и геостратегическия покер. Резултатът е, че всички се питат и не могат да стигнат до ясен отговор какво точно цели в момента обитателят на Кремъл, разполагайки десетки хиляди войници по границата с Украйна. Според твърденията на Киев Кремъл е струпал не по-малко от 40 хил. военнослужещи в близост до сепаратистките региони Донецк и Луганск и още толкова в анексирания полуостров Крим.

Засега Путин запазва почти пълно мълчание по темата, като само обвини Киев в "опасни провокативни действия", без да конкретизира, след което остави хората под него селективно да пускат в публичното пространство малки парченца от руската гледна точка, а западните му съперници - да гадаят каква точно ще е следващата стъпка на Москва. Западът и официалните представители на Украйна пък се отдадоха на трескави дипломатически совалки през последните дни, за да формулират евентуалните варианти за ответни действия и контрамерки.

Все по-високи залози

За момента изглежда сякаш играта на нерви като че ли в някаква степен се отплаща на Путин: в телефонен разговор с президента на САЩ Джо Байдън във вторник той получи предложение за среща на високо равнище в "трета страна", където да се обсъди целият спектър от проблеми между двете суперсили. От гледна точка на руския президент това изглежда като стъпка напред спрямо досегашната радикална позиция на Байдън, недипломатично квалифицирал го като "убиец" още в началото на мандата си. "Президентът Байдън подчерта непоколебимия ангажимент на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Президентът изрази притесненията ни по повод внезапното натрупване на руска армия в окупирания Крим и по украинските граници и призова Русия да деескалира напрежението", се казва все пак в изявлението на Белия дом след разговора на двамата президенти. Поне на думи американският държавен глава пое аналогичен твърд ангажимент и в първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски миналия петък. Това обаче не значи, че САЩ или НАТО биха се намесили пряко в случай на спираловидна ескалация на кризата.

САЩ демонстрираха подкрепа за Украйна по няколко линии. Вашингтон изпрати държавния секретар Антъни Блинкен на спешно посещение в щабквартирата на НАТО в Брюксел във вторник, където вече беше и украинският външен министър Дмитро Кулеба. Паралелно Пентагонът се ангажира да пребазира два свои бойни кораба в Черно море. "Виждаме най-голямото струпване на руски войски на украинската граница от 2014 г. Това е много тревожно не само за Украйна, но и за САЩ", коментира Блинкен, изразявайки "непоклатима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна". Украинският външен министър от своя страна призова за повече санкции срещу Русия и помоли Запада за по-големи оръжейни доставки, за да се предотврати руско нахлуване. "Цената на превантивните действия ще е по-ниска от цената, която трябва да се плати за спирането на война и ограничаването на последствията от нея", коментира Дмитро Кулеба в Брюксел. И добави: "Струпването на руски войски се случва не просто по границата на Украйна, но по границата на демократичния свят."

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от своя страна изтълкува концентрирането на руски войски като опит на Русия да предотврати присъединяването на Украйна към Северноатлантическия алианс. "Кога Украйна ще е готова за членство зависи от решението на 30-те съюзници в НАТО и никой друг няма право да опитва да се меси в този процес", коментира той след срещата във вторник.

Маневри за отвличане на вниманието

Същия ден Русия започна да изпраща смесени послания какво може да последва оттук нататък. Министърът на отбраната Сергей Шойгу нарече струпването на сили триседмична "проверка на бойната готовност", която ще приключи през следващия половин месец. Същевременно руският зам. външен министър Сергей Рябков отправи недвусмислени предупреждения към САЩ по повод навлизането на двата техни бойни кораба в Черно море. "САЩ са наш противник... за тях ще е по-добре да стоят настрана от Крим и нашето черноморско крайбрежие. За тяхно добро ще е", коментира той, добавяйки по повод западната военна помощ за Киев, че "Украйна се превръща в буре с барут". По повод навлизането на американските бойни съдове Русия пребазира флотилия от свои кораби от Каспийско море и организира големи учения с реални стрелби, в които участват също батареите на бреговата охрана и авиацията.

Отново във вторник американският министър на отбраната Лойд Остин проведе спешно посещение в Берлин. Там той декларира, че САЩ ще изпратят допълнително 500 военнослужещи в Германия. Още на следващия ден германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер за втори път тази седмица коментира кризата в Украйна, като този път директно обвини Русия, че търси ескалация. "Моето впечатление е, че руската страна прави всичко възможно, за да провокира реакция", обяви тя по телевизия ARD. "Заедно с Украйна няма да бъдем въвлечени в тази игра. Ясно е, че Русия чака, така да се каже, някакъв ход от страна на НАТО, за да има претекст да продължи с действията си", смята германският министър на отбраната. Серията от нейни изказвания идва след телефонен разговор между канцлера Ангела Меркел и Путин миналия четвъртък, в който тя го е призовала да изтегли силите си. Анегрет Крамп-Каренбауер постави под съмнение руските твърдения, че струпването на войски е в отговор на заплахи от страна на трансатлантическия алианс. "Ако става дума за маневри, както казва руската страна, има международни процедури, чрез които би могло да се постигне прозрачност и доверие", обобщава германският военен министър.

Тезата за готвени потенциални руски провокации се поддържа и от анализатори в сферата на сигурността и в България. "На тактическо равнище ще има провокации, както има нарастване всяка пролет. Това няма да отмине скоро", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната проф. Тодор Тагарев. Според него оттук нататък има два варианта за развитие на кризата. "Единият е възпиращите действия от страна на САЩ, НАТО и самата Украйна да постигнат своя ефект. Не изключвам и варианта да бъдат направени сериозни провокации, да бъде търсен пропаганден ефект във всички посоки, да има нахлуване в стил "Южна Осетия" и вкарване на "миротворци" за години, ако не десетилетия напред", смята Тагарев. Според него всички съюзници в НАТО трябва твърдо да декларират подкрепа за Украйна и готовност да наложат наистина тежки санкции, за да се постигне възпиращ ефект.

Нови санкции на хоризонта

За момента обаче няма шанс за бързо постигане на стратегическите цели на Украйна - одобрение на план за членство в НАТО или пряка намеса на съюзнически сили в нейна защита. По въпроса за санкциите срещу Русия обаче най-вероятно ще има развитие. ЕС и САЩ вече са наложили целеви ограничения на руски официални лица и са наложили забрана за работа руски банки и енергийни фирми. В четвъртък също така новият американски президент наложи санкции и спрямо управлението на руския външен дълг, като забрани на щатски компании да купуват ценни книжа, издадени от руската централната банка или министерство на финансите. Новите санкции може да включват изключването на Русия от международната система за банкови трансфери SWIFT, коментира влиятелният германски евродепутат и бивш председател на ЕНП Манфред Вебер.

Според Дан Фрийд, бивш старши дипломат на САЩ, Европа едва ли ще може да наложи санкции на "Газпром" заради зависимостта на страните в ЕС от доставките на природен газ. За сметка на това обаче руският газов гигант, както и петролната фирма "Роснефт", биха могли да получат забрани да привличат капитал на международните пазари, а също така водещите руски банки ВТБ и Газпромбанк могат да бъдат вкарани в черен списък на финансови институции, с които Западът да не работи. "Блокирането на някои от тези банки ще е подходящ сценарий, в случай че руски танкове започнат да преминават украинската граница", смята той. Според щатски дипломат потенциален обект на санкции са и руската газова фирма "Новатек", компанията за добив на диаманти "Алроса", големият корабособственик "Совкомфлот" и застрахователят "Согаз".

Фрийд смята също, че евентуално нахлуване може да бъде краят на проекта "Северен поток 2". "Нова атака на Кремъл може най-накрая да накара германското правителство да промени своя курс на действие по отношение на газопровода", обобщава дипломатът.

В последните дни руският президент Владимир Путин затвърждава имиджа си на изкусен майстор на политическата хитрост и геостратегическия покер. Резултатът е, че всички се питат и не могат да стигнат до ясен отговор какво точно цели в момента обитателят на Кремъл, разполагайки десетки хиляди войници по границата с Украйна. Според твърденията на Киев Кремъл е струпал не по-малко от 40 хил. военнослужещи в близост до сепаратистките региони Донецк и Луганск и още толкова в анексирания полуостров Крим.

Засега Путин запазва почти пълно мълчание по темата, като само обвини Киев в "опасни провокативни действия", без да конкретизира, след което остави хората под него селективно да пускат в публичното пространство малки парченца от руската гледна точка, а западните му съперници - да гадаят каква точно ще е следващата стъпка на Москва. Западът и официалните представители на Украйна пък се отдадоха на трескави дипломатически совалки през последните дни, за да формулират евентуалните варианти за ответни действия и контрамерки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Нищо лично - само факти:
    1. Двата американски разрушителя, които трябваше да влязат в Черно море днес, видимо след предупреждението на Лавров (и на Шойгу) да стоят по-далеч от руските граници, са се отказали от воаяжа;
    2. Украинската армия провежда големи военни учения до руската граница при Крим;
    3. Тежки транспортни самолети С-17 ВВС на САЩ осъществяват редовни полети за доставка на въоръжение и военно оборудване за Киев в спешна подготовка за реализация на сценария за ескалация в Донбас и черноморския район;
    4. Бившият секретар по "отбраната" при Тръмп Еспер вчера призова за разполагана на американски войски в България и Румъния.

  • 2
    uql26355225 avatar :-|
    Noal

    До коментар [#] от "":

    И всичко това в отговор на неспиащите провокации на русия. Тоя копеленца мътят целия регион

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Американците имат интерес от ескалация на конфликта. Така ще спрат СП2. Пазят си монопола върху газа за Европа. Тръбата в Украйна е тяхна.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А и САЩ са царе във войните с проксита. Раздават напечатани пари на правилните хора и готово.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход