Добре дошли в новата икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добре дошли в новата икономика

Добре дошли в новата икономика

Когато възстановяването започне, то ще е трудно и по съвсем различни правила

Николай Стоянов
19323 прочитания

© Shutterstock


Автор: Shutterstock

Най-често използваната дума в "Капитал" през последните няколко години е криза. Не защото много я обичаме. Всъщност от доста време искаме да напишем текст, който с гръм, трясък и голямо заглавие да обяви края й.

Това не е този текст.

Вярно e, че напоследък някои показатели се подобряват, в което може да се видят сигнали, че българската икономика бавно се оттласква от дъното. Според данните на НСИ девет месеца поред износът расте, а през второто тримесечие на 2010 г. спадът на БВП се забавя до едва 1.5%. Някои мениджъри, до които се допитахме, виждат раздвижване в секторите си. Възстановяването обаче зависи от толкова много и разнообразни фактори, много от тях външни, че за него може да се говори само в условно наклонение. Ако световната търговия продължи да се активизира... ако дълговата криза не се разпространи... ако кабинетът "Борисов" удържи бюджета и започне обещаните реформи... ако... Ние не можем да решим това уравнение с безброй неизвестни и да ви кажем кога точно нещата ще се подобрят и дали няма да влезем във втора вълна на рецесията.

Това, което можем да направим, е да ви разкажем малко повече за новите правила на играта. Кризата не просто сви бизнеса в България, тя тотално промени структурата му. Доскорошните двигатели на растежа - евтиният кредит и чуждестранните капитали, са изключени и скоро няма да се върнат на предишните обороти. Ако очаквате скоро да можете както преди просто да хвърлите няколко хиляди в произволна акция на борсата и да чакате да забогатеете, трябва да ви разочароваме. Тази нова реалност не е със срок на годност продължителността на кризата, а ще остане години наред. Възстановяването ще бъде трудно и продължително; няма да дойде само, а трябва да се изработи. Като познавате правилата, ще се справите по-добре с предизвикателствата - независимо дали управлявате спестяванията си или бизнеса си.

И така:

Заповядайте в новата реалност!

Тя е вече тук. На графиките ясно може да се види как в началото на 2009 г. растежът се превръща в спад. В очаквания на тежка година мениджърите на компаниите са бюджетирали предпазливо и всякакви нови проекти са отложени. Това се предшества от намаляване на запасите през последните две тримесечия на 2008 г., което подсказва, че бизнесът вече е усещал свиване на поръчките.  Следва пълна промяна в структурата на БВП - инвестициите и потреблението буквално пресъхват и започват да теглят растежа надолу, докато нетният износ се оказва в ролята на двигател. Износът се свива заради намалялото търсене в цял свят, който вече е в рецесия, но вносът се свива по-бързо заради комбинирания ефект от свитото потребление, намалялото търсене на инвестиционни стоки и по-евтините горива.

От началото на 2010 г. българската икономика навлиза в нещо като втора вълна от пренастройването си към новите условия. Износът продължава да расте стабилно и търговският дефицит достига рекордно ниските 4.2% от БВП. Вносът обаче също вече показва съживяване и силата, с която външното търсене тегли растежа, започва да намалява. За сметка на това и силата, с която другите компоненти на БВП му тежаха през 2009 г., също отслабва. Изключение прави вътрешното потребление, което продължава да е слабо. За сметка на това спадът в инвестициите се забавя, а процесът на намаляването на запасите вече две тримесечия е приключил.

По сектори картината е аналогична. Ясно се вижда как в края на 2008 г. и през цялата 2009 г. двигателите на икономиката като промишлеността, строителството, недвижимите имоти и дори финансовото посредничество един по един изключват. В началото на 2010 г. някои сектори започват да се съживяват - индустрията (особено добивната промишленост) бележи ръст, като раздвижването идва основно от външното търсене. Финансовия сектор също е теглил икономиката нагоре, докато очаквано за спада най-силно са допринесли строителството и недвижимите имоти, както и туризмът и транспортът.

Криза на средна възраст

Още няма подробни разбивки на БВП за второто тримесечие и е трудно да се каже доколко тези тенденции са се запазили. Ясно е обаче, че нов пълен обрат, който да върне икономиката към старото й русло, няма и няма да има. Преките чуждестранни инвестиции, които преди подклаждаха имотния балон, сега са минимални и няма тенденции да се завърнат. "България ще има дългосрочен проблем със срива в строителния сектор и с превключването от този модел на растеж, базиран на финансирани с кредити потребление и строителство, към износ. Това ще отнеме много време и няма да е лесно", прогнозира Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Кредитирането също продължава да е затегнато, което ограничава и потреблението на домакинствата, и инвестициите на бизнеса. Въпреки че в банкерските среди усещат ръст в търсенето на кредити от граждани и  фирми, в скоро време няма изгледи кредитните институции да променят консервативната си политика. "Бумът на кредитирането, както беше преди, няма да се върне. Разрастването на банковите кредитни портфейли ще е с темповете на разрастване на депозитите, тъй като глобалните пазари продължават да са на практика затворени", обясни Стефан Иванов, управляващ директор на Citibank за България.

Шансът за българската икономика ще е, ако съживяването в отделни сектори се пренесе в увеличаване на вътрешното търсене. Ако бизнесът започне да наема повече хора и безработицата намалее, това ще има положителен ефект по цялата верига. От една страна, част от увеличените доходи ще се превърнат директно в потребление. От друга страна, това ще намали леко натиска върху портфейлите на банките, които, за да компенсират лошите кредити, поддържат високи лихвите и са по-предпазливи в отпускането на нови кредити. Индикации това да започне да се случва до края на годината обаче няма. "Вътрешното търсене едва ли ще успее да отбележи положителен ръст преди края на тази година, което ще действа и като основна "тежест" върху растежа на икономиката", коментира пред "Дневник" главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, която след експресната оценка НСИ за 1.5% спад на БВП през второто тримесечие покачи очакванията си за цялата 2010 г. до 0.4-0.5% ръст.

Въпреки че след добрите данни много икономисти покачиха прогнозите си за БВП до края на годината, да се обяви края на кризата е малко прибързано. В най-добрия случай може да се каже, че българската икономика се намира в повратна точка. Дори в следващите тримесечия да се появи растеж, той ще е толкова крехък, че всеки минимален вътрешен или външен трус ще върне икономиката в рецесия. Износът в момента е единственият двигател и ако външното търсене се свие, няма алтернатива. А следващите тримесечия поне в Европа и САЩ вероятно няма да са толкова добри, тъй като ефектите от стимулите отшумяват и нуждата от заздравяване на публичните финанси и по-малкото държавни разходи ще дърпат растежа надолу.

Какво може да се направи

Наред с неконтролируемите външни фактори обаче има и някои неща, които са по силите на българското правителство. Допреди кризата бизнес климатът се подобряваше по най-лесния начин - с намаляване на данъци. Тогава имаше достатъчно пари и растеж, които да позволяват комфортно да се издържа раздутата администрация и да се отлагат реформите по същество.

Сега правителството е изправено пред избор дали да се опитва да пази бюджетна дисциплина, или донякъде да замести липсващото потребление и инвестиции със собствени разходи. Все повече надделява вторият вариант и актуализацията на бюджета е именно в тази насока - раздуване на фискалния дефицит до 4.8%. Така ще се налеят пари в икономиката, което ще тегли БВП нагоре. Ефектът обаче няма да е толкова голям, тъй като причината за голямата част от дупката е укриването на данъци и слабата събираемост, а не повечето разходи.

Дефицитното харчене обаче има недостатъци. Първият е, че то става за сметка на известна загуба на финансова стабилност - допълнителните 800 млн. лв. разходи и 2 млрд. лв. по-малко от предварително очакваните приходи ще се финансират отчасти от фискалния резерв (който ще може да пада до 4.5 млрд. лв. от текущите си нива около 6 млрд. лв.) и отчасти с външен дълг. Дългът натоварва бюджетите през следващите години с лихви, а и в момента международните пазари не са най-приветливото място. Друг проблем, по-скоро психологически, е, че веднъж разхлабена, фискалната дисциплина трудно се връща и убива всеки импулс за реформи.

Разбира се, да се правят реформи сега е невъобразимо по-трудно, отколкото преди няколко години. Има обаче области, в които вече няма алтернатива като здравното и пенсионното осигуряване. А има и такива, където не са нужни непременно непопулярни мерки като рязане на разходи, а носят позитиви. Вицепремиерът Симеон Дянков трябва само да погледне класацията Doing Business на Международната финансова корпорация, която самият той изготвяше доскоро. Там от 183 страни България заема 119-о място по вземане на строително разрешение, 106-о - по режими при външна търговия, и дори 95-о място по... леснота плащане на данъци.

Ако всички тези реформи станат факт, с чиста съвест веднага ще оповестим от първа страница: "Кризата свърши!" Дори и статистиката да казва друго.

Стефан Иванов, управляващ директор на Citibank за България

Не мога да кажа, че кредитирането е замръзнало, но в момента банките финансират в една нова реалност и подбират по-внимателно компаниите и проектите, които кредитират. Статистиката на БНБ към края на полугодието показва, че обемът на кредитирането към корпоративни клиенти е нараснал, макар и минимално от началото на годината.  Имайки предвид, че кредитното портфолио на банките към фирмите е до голяма степен краткосрочно, това че то продължава да се разраства означава, че овърдрафтите и оборотните финансирания в голямата си част се подновяват, а също така се отпускат и нови кредити.  Има и случаи на търсене на инвестиционно финансиране, разглеждат се и се одобряват от банките и такива искания.  В някой Европейски държави, кредитните портфейли се свиват, така че в сравнение с тях сме в по-благоприятна ситуация.  Не смятам, обаче, че бумът на кредитирането от 2008-ма и предходните няколко годни ще се върне. Очаквам, че разрастването на банковите кредитни портфейли в България ще продължи, но с темп сходен с този на разрастването на депозитите, тъй като глобалните капиталови пазари продължават да са на практика затворени за облигационни емисии и синдикирани кредити за субсидиари или локални банки опериращи в региона.

През второто тримесечие БВП продължава да се свива, но вече свиването е по-малко. Очаквам до края на годината да има и положителен растеж.
 



Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България 


Настоящата година ще е рекордно слаба за строителния бранш. След спирането на проектите за рехабилитация на пътища по програма инвестиционни заеми и малката надежда за вливане на ликвидност в сектора вече я няма. Причината е, че това реално бяха единствените инфраструктурни проекти, по които се извършваха  плащания.  Що се отнася до сградното строителство, то е в най-дълбокия си колапс от 15 години насам и няма никакви сигнали да се възстанови в близките две-три години. Наскоро направено проучване от Камарата на строителите за нагласите на инвеститорите показа, че възстановяване на този сегмент може да очакваме не по-рано от 2015 г.  

Всичко това логично ще доведе до фалити на малки и средни строителни компании, като очакванията ми са до края на следващата година да са прекратили дейност близо половината от фирмите в сектора. Това, което вече правят големите компании, е да търсят възможности за работа зад граница. Вниманието им в момента основно е насочено към арабския свят, където в близко бъдеще предстои да започни изграждането на големи инфраструктурни съоръжения. Български фирми активно участват и в провеждащите се търгове в Албания, Македония. Сърбия, Босна и Черна гора.
Александър Чампаревич, генерален директор на "Пикадили"


От март има раздвижване на потреблението в някои градове, след като миналата година беше достигнато дъното. Сега туристическият сезон е по-силен от миналогодишния и магазините, които са близки до курортите, имат ръст на оборота.

Прогнозата за следващите месеци зависи от две неща. Първо, как ще се развива износът и дали ще има облекчаване на кредитирането. Ако износът се засили, бизнесът на фирмите ще тръгне нагоре, ще има нови назначения и увеличения на заплатите. Същият ще е ефектът, ако се стимулира и кредитирането.

През миналата година търговията на дребно намаля с около десетина процента е в синхрон с дефлацията. В този бизнес обаче не толкова се отразява кризата, колкото силната конкуренция. Веригите откриват все повече магазини, нови търговци навлизат на пазара.
Автор: Shutterstock

Най-често използваната дума в "Капитал" през последните няколко години е криза. Не защото много я обичаме. Всъщност от доста време искаме да напишем текст, който с гръм, трясък и голямо заглавие да обяви края й.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    Както е описана, кризата ми звучи само като хубаво нещо. И май наистина е така.

  • 2
    vdzhuvinov avatar :-|
    Владимир Джувинов

    Подкрепят горното мнение. "Кризата" е едно добро прочистване на икономиката от илюзии, балони и посредствено мислене.

  • 3
    jj avatar :-|
    J.J.

    Да беше дошла 1-2 години по-рано и все още щеше да може да се диша по Черноморието...

  • 4
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Именно с прочистването ще се промени поведението на потребителите. Това за което говорят всички - ръста на вътрешното потребление няма да стане. В момента се извършва една еволюция в поведението на потебителите и това всъшност трябваше да стане, защото неразумното потребление доведе кризата. Създаването на илюзии, балони и посредствено мислене бяха причините да се извърши корекция, защото кризата е просто една корекция на пазарите. Няколко от сегментите на пазара все още не са влезли в тази корекция, докато други излизат. Тази еволюция ще остави едно впечатление за продължаваща криза, но така или иначе някои вече са излезли, други ще излязат по-късно, а ще има и такива (трудно разделящи се с илюзиите, неразбиращи функциите на парите, и поведението на пазарите), които ще се мъчат доста време.

  • 5
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    До коментар [#3] от "J.J.":
    За дишането по Черноморието не се притеснявай. Ако имаш пари инвестирай в багер, ще ги търсят много.

    08.03.2008, 14:06
    Основавайки се на един от въпросите на пазарната икономика (за кого да се произвежда), отчитайки сключването на сделка т.е. срещане на предлагането с платежоспособното търнене, а в платежоспособното търсене влиза необходимистта от вещта в случая имота) и анализирайки потенциалното предлагане в България (брой жилища и население) развитието на имотния пазар най-вероятно ще изглежда така:
    1. Панелни апартаменти - след около 4-6 години няма да се търсят, което би свалило цената им яко.
    2. В сегмента ново строителство ще се задържат средни цени от около 500 -1100 евро/м2. Тук ще се диферанцира пазара, като някии имоти може и да поевтинеят, други да поскъпнат доста (затворени комплекси с къщи - наследници на сегашните села, но малко-по модерни).
    3. В сегмента тухлено старо цените ще се движат и нагоре и надолу, в зависимост от качеството на строителсво (то никога не е еднакво), времето от жизнения цикъл и състоянието в момента на сделката.
    4. За сегмента второ жилище в туристически комплекс ще се събарят сгради - 2010- 2012.
    Досега никоя агенция за недвижими имоти не е правила прогнози за понижение на цените на имотите. Защо?

  • 6
    leo_k avatar :-|
    Лео

    До коментар [#5] от "Uprsport":

    Ти пък от коя агенция си, че да даваш коментари за цените в цифри и по сегменти...В статията се говори за БИЗНЕС, а не за "на парцела на баба построих блок, в него имам 2 апартамента, с други 2 си избих разходите и от третите 2 си купих джип и станах строителен предприемач"...

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Криза, криза...

    Криза няма. Големият паричен излишък сложи розови очила на всички. Но фантазиите се сринаха и нещата си дойдоха на място. Време е да осъзнаем, че с неработеща икономика и алъш-вериш пари не се правят, че нито имотите ни, нито курортите ни са толкова ценни и скъпи. Играта свърши. Честито на печелившите!

  • 8
    varg74 avatar :-|
    varg74

    Според мен черноморието най-напред излезе от кризата - рекордно потребление на ток, милиони оборот в дискотеките, почти всички хотели от четери и повече звезди са пълни през август, така че багерите ще почакат.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Uprsport - 500-1000 евро за чиста жилищна площ(без идеални части, стени и тераси) имаш предвид нали ;) щото така се обявяват цените в другите страни за Европа. А не както сега всичко на куп, че и на шпакловка и замаска - това пък съвсем го няма никъде, да ти продават полузавършен апартамент. Да не говорим за инфраструктурата и доходите в България.

    Има 2 начина за ориентировъчно пресмятане на цените - 120 наема и 3 години брутна заплата - ако средната брутна заплата е 1000 лв, то средното/2 стайно да речем/ жилище трябва да е около 36 хил лева. И с наеми да смятаме пак сметките се различават в пъти със сегашните искани от продавачите.

    Като сложим и необходимостта от несимволично увеличаване на данъците имоти/за да се възстанови инфраструктурата около тях/
    Нещата съвсем загрубяват.

    Така, че кризата за строителството.. не, всъщност просто нещата ще си дойдат на мястото.

  • 10
    tseci avatar :-|
    Цветомир Гинков Вълков

    Според мен, кризата у нас се задълбочи най-много поради причината, че не се намери воля, за промяна при събираемоста на данъците и осигуровките.

    Абсолютно съм съгласен с външните фактори. Но при 1 500 000, здравно неосигурени, при 40% сива икономика( разлика между официалния и реален доход, или наети без договор).

    Тези фактори обезмислят всякакви реформи, освен това натискат дефицита в бюджета много мощно. За социалната несправедливост и демотивацията породени от тези чисто вътрешни фактори, не се говори. По лошото е, че не се прави нищо съществено.

    За мен резервите са точно там, погрешноп е да очакваме единствено и само връщане на инвестицийте и глобалните промени.

    И след като пропуснахме силните години за да коригираме заплатите, сега ще трабва да слезем на ценови нива които са адекватни на доходите.

    Не ми се връзва цена на м2 жилище 800-1000евра, като се прибави , че това са цени които вклщчват общи части, тоест цена за реална площ 1200-1300евра.

    Така няма да се получи и времето ще го покаже.

    Поздрави


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK