С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 14 апр 2006, 0:00, 20215 прочитания

Oсъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Григор Стоичков шеговито нарича себе си доайен на министрите в България. През „ерата на социализма“ е министър близо 20 години - на транспорта, на строежите и архитектурата, на строителството и селищното устройство. През 1986 г., е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на Министерския съвет. През 1991 г. той е изправен пред съда заедно с Любомир Шиндаров, зам.-министър на здравеопазването (за подробности около делото виж допълнителния текст).



Григор Стоичков ни чака на улицата, пред къщата си в Бояна. Той е човек, за когото клишето „изглежда по-млад от годините си“ важи с пълна сила. Мъжът с добре пригладена бяла коса, спортна риза levi's и енергично ръкостискане тази година е навършил 80.


Репликата „закъснявате, кафето изстина“ е изненадващо дружелюбна на фона на студения, граничещ с отказ тон от предишния ден, когато се обаждаме, за да помолим за среща.

В лекото неудобство на началната пауза преди първия въпрос се оглеждаме наоколо. Къщата напомня някогашна соц­резиденция - с персийски килими, дървена ламперия и вкус към пастелните тонове. Книгите са разнородни - от Шекспир до Елиа Казан, без (поне на вид­но място) събраните съчиненията на Тодор Живков. Няма излишен лукс, само подчертано предпочитание към пейзажите и хубава гледка през прозорците, която разкрива двор с подравнени лехи и цъфнали дръвчета. „Малко късно цъфнаха тази година“, отбелязва домакинът, сяда срещу нас и казва „питайте“. И ние питаме - как е разбрал за аварията в Чернобил, какво е направил, преследва ли го някаква вина... Първоначално тонът на Григор Стоичков е равен, като на разказ, повтарян многократно. „Аварията в Чернобил стана на 26 април 1986 г.“ Според него „съветското правителство и средствата за масова информация първоначално не са казвали нищо“. На 29 април в „Работническо дело“ се явява като съобщение с дребен шрифт малка информация, че имало авария в Чернобил. „Но никой не обърна внимание, приличаше на други ежедневни информации за различни аварии“, разказва Стоичков. След това идва печално известният 1 май с манифестацията, на която се изсипва пороен дъжд, а радиоактивният облак е вече над България. „Никой в страната не знаеше,

Цялото Политбюро беше на площада“



казва Стоичков. По негови думи едва на 2 май „органите на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели констатират, че има известна радиация“ и подават сигнал. Следват редица съвещания, идва и информация от Международната здравна организация във Виена какви мерки се препоръчват - „да се мият зеленчуците и плодовете и тогава да се консумират, а овчето мляко да се избягва“, цитира по памет Григор Стоичков. Едва на 5 и 6 май след областни съвещания с участието на кметове, ръководители на учреждения и представители на здравните органи, „се дадоха конкретните указания, които трябва да стигнат до населението“.

„Не е имало съзнателно манипулиране на хората - абсолютно не! С факти - по дни и часове, мога да го докажа“ - отговаря Стоичков на въпроса ни дали съзнателно тогавашните политици са мълчали за подробностите около трагичния инцидент. Според него първото официално съобщение за завишена радиация е било на 2 май. „Всичко се каза, направи се стройна организация и по общини - да се измиват плодовете и зеленчуците, а млякото, добито от пашата на овцете, да не се консумира в прясно състояние“. На въпроса как точно е било съобщено на населението отговорът е малко неясен „В един окръг има областен вестник, всички кметове използват радиопредавателите - стана ясно, че има радиация и какво трябва да се прави.“ Стоичков смята, че се е създала

„Една всеобща информация на населението“

Той изрежда мерките, които са били взети за предпазване на населението от повишената радиация: „Спряхме продажбата на овче сирене и се продаваше само сирене, произведено до аварията в Чернобил, взехме складове, хладилници, тенекии, пазачи. Похарчихме общо 48 милиона лева за мероприятия по предпазване на населението.“

Категоричен е, че всякакви изследвания са доказали, че радиацията е била безопасна за българите. „Съгласно нормативните документи, направени от различни експерти при натрупване до 5 милисиверта, мерки не бива да се вземат, след като мине - да се вземат такива мерки. В България никога радиацията не е била над тези стойности“, така той аргументира твърдението си, че никой от тогавашните управляващи не носи вина за нищо - „защото нямаше никакви последствия“. Спомня си, че учените са измерили най-високи стойности на различни радиоактивни елементи по планините и „специално на Боровец, към Черни връх и Мусала, пък Живков отиде там да ловува за диви петли“.

За процеса срещу него казва: „За мен всичко беше прозрачно и ясно - процесът започна като политически и завърши като политически.“ Обяснението му е, че след 1989 г., когато се сменил режимът, „имаше напрегната политическа обстановка и разни еуфории. Някой се сети, че по време на аварията не било достатъчно информирано обществото, че били облъчени хората и т.н. Те искаха да хванат политическо лице“, казва Григор Стоичков. И добавя -

„Аз бях жертван, а други направиха кариера“

„Съжалих, след като приех, и мислех да ви откажа. За Чернобил не ми се говори. Разстройвам се“, признава в един момент Стоичков. За него е важно, че никой от близките му, „нито пък партията“ го е упрекнала за нещо. В хода на разговора гласът му отдавна е изгубил равната си интонация и често става дори гневен. В зелена поизмачкана папка пази различни документи и изрезки от вестници, свързани с делото, и от време на време показва някои от тях като доказателство за истинността на думите, които изрича.

Името му се свързва с едно от най-скандалните политически мълчания в новата ни българска история, не му ли тежи това, питаме ние. „Тежи ми само несправедливостта по отношение на мен. Работил съм честно, всеотдайно. Нямам фирми, капитали, дори собствена кола. И накрая отидох в затвора?!“ Разказва, че на 18 също е бил затворник, но знае защо - укривал нелегалната печатница на в. „Работническо дело“. За постъпките си след аварията в Чернобил не чувства никаква вина. Дори и да разполага с магическата възможност да върне времето с 20 години назад, твърди, че не би променил нищо в действията си - „може би щях да съкратя някои мероприятия, ако имаше кой да ми каже, че са били безсмислени. Да не закопавам 48 милиона държавни пари. Съвестта ми е напълно чиста“.

Делото "Чернобил"

През ноември 1991 г. викове „Смърт!“ съпровождат старта на делото „Чернобил“. Пред съда са изправени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров.

Двамата са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението. Стоичков е осъден на три, Шиндаров - на две години лишаване от свобода. През октомври 1992 г. делото стига до втора инстанция. През септември 1993 г. Върховният съд решава, че окончателната присъда ще бъде две години и за двамата обвинени. След обжалване от тяхна страна решението се забавя и едва през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков и променя тази на Шиндаров в условна, с 4 години изпитателен срок.

Григор Стоичков постъпва в Централния софийски затвор, местят го в Казичене. В затвора го наричат уважително „другарю министър“, но после, „по предложение на един 40-ина годишен ром от Пазарджик“, започват да му казват „Бай Григоре“. През май 1995 г. Стоичков прекарва инсулт. Постъпва в болница. Освободен е предсрочно, през април 1996 г., малко преди изтичането на двегодишната му присъда.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добре дошли в Чернобил 10 Добре дошли в Чернобил

"Капитал" направи репортаж от "зоната" с дозиметър в джоба

14 апр 2006, 52974 прочитания

Равносметката? Зависи кой смята

Починалите вследствие на Чернобил са между 50... и 500 000

14 апр 2006, 11090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "СПЕЦИАЛНА ТЕМА" Затваряне
Да си спомняш аварията

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа