Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста

И досега той твърди, че процесът срещу него е бил политически

Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста

22331 прочитания

И досега той твърди, че процесът срещу него е бил политически

© Цветелина Николаева


Профил

Григор Стоичков шеговито нарича себе си доайен на министрите вБългария. През „ерата на социализма“ е министър близо 20 години - натранспорта, на строежите и архитектурата, на строителството и селищнотоустройство. През 1986 г., е председател на правителствената комисия запреодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите изам.-председател на Министерския съвет. През 1991 г. той е изправенпред съда заедно с Любомир Шиндаров, зам.-министър на здравеопазването(за подробности около делото виж допълнителния текст).

Григор Стоичков ни чака на улицата, пред къщата си в Бояна. Той е човек, за когото клишето „изглежда по-млад от годините си“ важи с пълна сила. Мъжът с добре пригладена бяла коса, спортна риза levi's и енергично ръкостискане тази година е навършил 80.

Репликата „закъснявате, кафето изстина“ е изненадващо дружелюбна на фона на студения, граничещ с отказ тон от предишния ден, когато се обаждаме, за да помолим за среща.

В лекото неудобство на началната пауза преди първия въпрос се оглеждаме наоколо. Къщата напомня някогашна соц­резиденция - с персийски килими, дървена ламперия и вкус към пастелните тонове. Книгите са разнородни - от Шекспир до Елиа Казан, без (поне на вид­но място) събраните съчиненията на Тодор Живков. Няма излишен лукс, само подчертано предпочитание към пейзажите и хубава гледка през прозорците, която разкрива двор с подравнени лехи и цъфнали дръвчета. „Малко късно цъфнаха тази година“, отбелязва домакинът, сяда срещу нас и казва „питайте“. И ние питаме - как е разбрал за аварията в Чернобил, какво е направил, преследва ли го някаква вина... Първоначално тонът на Григор Стоичков е равен, като на разказ, повтарян многократно. „Аварията в Чернобил стана на 26 април 1986 г.“ Според него „съветското правителство и средствата за масова информация първоначално не са казвали нищо“. На 29 април в „Работническо дело“ се явява като съобщение с дребен шрифт малка информация, че имало авария в Чернобил. „Но никой не обърна внимание, приличаше на други ежедневни информации за различни аварии“, разказва Стоичков. След това идва печално известният 1 май с манифестацията, на която се изсипва пороен дъжд, а радиоактивният облак е вече над България. „Никой в страната не знаеше,

Цялото Политбюро беше на площада“

казва Стоичков. По негови думи едва на 2 май „органите на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели констатират, че има известна радиация“ и подават сигнал. Следват редица съвещания, идва и информация от Международната здравна организация във Виена какви мерки се препоръчват - „да се мият зеленчуците и плодовете и тогава да се консумират, а овчето мляко да се избягва“, цитира по памет Григор Стоичков. Едва на 5 и 6 май след областни съвещания с участието на кметове, ръководители на учреждения и представители на здравните органи, „се дадоха конкретните указания, които трябва да стигнат до населението“.

„Не е имало съзнателно манипулиране на хората - абсолютно не! С факти - по дни и часове, мога да го докажа“ - отговаря Стоичков на въпроса ни дали съзнателно тогавашните политици са мълчали за подробностите около трагичния инцидент. Според него първото официално съобщение за завишена радиация е било на 2 май. „Всичко се каза, направи се стройна организация и по общини - да се измиват плодовете и зеленчуците, а млякото, добито от пашата на овцете, да не се консумира в прясно състояние“. На въпроса как точно е било съобщено на населението отговорът е малко неясен „В един окръг има областен вестник, всички кметове използват радиопредавателите - стана ясно, че има радиация и какво трябва да се прави.“ Стоичков смята, че се е създала

„Една всеобща информация на населението“

Той изрежда мерките, които са били взети за предпазване на населението от повишената радиация: „Спряхме продажбата на овче сирене и се продаваше само сирене, произведено до аварията в Чернобил, взехме складове, хладилници, тенекии, пазачи. Похарчихме общо 48 милиона лева за мероприятия по предпазване на населението.“

Категоричен е, че всякакви изследвания са доказали, че радиацията е била безопасна за българите. „Съгласно нормативните документи, направени от различни експерти при натрупване до 5 милисиверта, мерки не бива да се вземат, след като мине - да се вземат такива мерки. В България никога радиацията не е била над тези стойности“, така той аргументира твърдението си, че никой от тогавашните управляващи не носи вина за нищо - „защото нямаше никакви последствия“. Спомня си, че учените са измерили най-високи стойности на различни радиоактивни елементи по планините и „специално на Боровец, към Черни връх и Мусала, пък Живков отиде там да ловува за диви петли“.

За процеса срещу него казва: „За мен всичко беше прозрачно и ясно - процесът започна като политически и завърши като политически.“ Обяснението му е, че след 1989 г., когато се сменил режимът, „имаше напрегната политическа обстановка и разни еуфории. Някой се сети, че по време на аварията не било достатъчно информирано обществото, че били облъчени хората и т.н. Те искаха да хванат политическо лице“, казва Григор Стоичков. И добавя -

„Аз бях жертван, а други направиха кариера“

„Съжалих, след като приех, и мислех да ви откажа. За Чернобил не ми се говори. Разстройвам се“, признава в един момент Стоичков. За него е важно, че никой от близките му, „нито пък партията“ го е упрекнала за нещо. В хода на разговора гласът му отдавна е изгубил равната си интонация и често става дори гневен. В зелена поизмачкана папка пази различни документи и изрезки от вестници, свързани с делото, и от време на време показва някои от тях като доказателство за истинността на думите, които изрича.

Името му се свързва с едно от най-скандалните политически мълчания в новата ни българска история, не му ли тежи това, питаме ние. „Тежи ми само несправедливостта по отношение на мен. Работил съм честно, всеотдайно. Нямам фирми, капитали, дори собствена кола. И накрая отидох в затвора?!“ Разказва, че на 18 също е бил затворник, но знае защо - укривал нелегалната печатница на в. „Работническо дело“. За постъпките си след аварията в Чернобил не чувства никаква вина. Дори и да разполага с магическата възможност да върне времето с 20 години назад, твърди, че не би променил нищо в действията си - „може би щях да съкратя някои мероприятия, ако имаше кой да ми каже, че са били безсмислени. Да не закопавам 48 милиона държавни пари. Съвестта ми е напълно чиста“.

Делото "Чернобил"

През ноември 1991 г. викове „Смърт!“ съпровождат старта на делото„Чернобил“. Пред съда са изправени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров.

Двамата са обвинени в това, че са нарушили нормативнитедокументи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчноефективни мерки за опазване здравето на населението. Стоичков е осъденна три, Шиндаров - на две години лишаване от свобода. През октомври1992 г. делото стига до втора инстанция. През септември 1993 г.Върховният съд решава, че окончателната присъда ще бъде две години и задвамата обвинени. След обжалване от тяхна страна решението се забавя иедва през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда наСтоичков и променя тази на Шиндаров в условна, с 4 години изпитателенсрок.

Григор Стоичков постъпва в Централния софийски затвор, местятго в Казичене. В затвора го наричат уважително „другарю министър“, нопосле, „по предложение на един 40-ина годишен ром от Пазарджик“,започват да му казват „Бай Григоре“. През май 1995 г. Стоичков прекарваинсулт. Постъпва в болница. Освободен е предсрочно, през април 1996 г.,малко преди изтичането на двегодишната му присъда.

Профил

Григор Стоичков шеговито нарича себе си доайен на министрите вБългария. През „ерата на социализма“ е министър близо 20 години - натранспорта, на строежите и архитектурата, на строителството и селищнотоустройство. През 1986 г., е председател на правителствената комисия запреодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите изам.-председател на Министерския съвет. През 1991 г. той е изправенпред съда заедно с Любомир Шиндаров, зам.-министър на здравеопазването(за подробности около делото виж допълнителния текст).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ivan ratchev burgas
  • 2
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител


    След като бехме изгонени 1 мес. извън Форума от Цензорите на Икономедия, заради системно уронване престижа на ВеликаяРоссия, ние се завръщаме и обещаваме да продължаваме да се борим за истината, дори и тя да е противопоказна за честта и достоинството на ВеликаяРоссия. Затова казваме:

    Прав е! Съвестта му е чиста. Само, че има мааалка подробност. Под "съвест" др. Стоичков разбира нещо съвсем друго, различно от това, което разбират Хората Точка

  • 3
    red.mary avatar :-(
    red.mary

    За мен е ясно, че тая тема се използва в момента с политически цели. Да, разбира се, безобразие е поведението на тоталитарната власт през 1986!
    Да, 1986.
    Въпросът е, че сега сме 2016 и властта макар да не е тоталитарна е безобразна, а Капитал наместо да громи днешните безобразия се е вкопчил в темата за Чернобил.
    Е, видяхме от оная прословута стенограма, че рефлексите на властта са същите, ама то, знаем Боко от кой се е учил, така де...

  • 4
    mka1462216109495924 avatar :-|
    Marina Dimitrova

    Неграмотно написано, доста трудно се чете!

  • 5
    blackflag avatar :-|
    blackflag

    До коментар [#3] от "red.mary":

    Важно е да се знае какво се е случило и кои са виновниците. Това е идеята на историческата памет. Така е във всяка нормална европейска държава преминала през тоталитарен/авторитарен режим от Португалия до Естония и от Полша до Италия. Това не пречи на концентрацията върху настоящето. Ако обърнете повече внимание на материалите публикувани в ''Капитал'' ще видите, че не само се пише върху настоящи теми, но и върху такива които няма да откриете в никоя друга масова медия у нас. Например необходимостта от териториална реформа и децентрализация.

  • 6
    dow_jones avatar :-|
    dow_jones

    Всички чисти и невинни, а накря обикновените хора ги валя радиоактивния дъжд, а децата издоха сума радиоактивни елементи с плодовете и зеленчуците...

  • 7
    amnezija avatar :-|
    amnezija

    Капитал, нямате ри коректор?

  • 8
    kraemer avatar :-|
    kraemer

    Щом днес тази комуняга е на 80, то значи е роден 1936 г., нали? Как тогава е бил на 18 години в затвора, защото е "укривал нелегалната печатница на в. „Работническо дело“?? На 8 години ли са го вкарали там? Кой лъже, Капитал?

  • 9
    murttle avatar :-|
    murttle

    [quote#8:"kraemer"]Щом днес тази комуняга е на 80, то значи е роден 1936 г., нали? [/quote]

    Бърза справка в Уикипедия сочи, че Григор Стоичков е роден 1926 г. Значи не лъже, но очевидно тук идеята не е да се търси истината.
    Аз лично му вярвам и за останалото, защото нашите "висши държавни и партийни ръководители", както и цялата държава бяха на подчинение на Съветския съюз и знаеха и вършеха само онова, което оттам благоволяха да им позволят да знаят и вършат.
    Вярвам на Стоичков и за политическия процес, чиято жертва е станал. Знам колко хора пострадаха по политически причини след 1989 г. напълно незаслужено, само защото са заемали ръководни длъжности преди това. Тогава се развихри вълна от реваншизъм, която и днес някои среди се опитват да поддържат. А мнозина от реваншистите и досега кротко си хрупкат на държавна службичка или държавна трапеза от обществени поръчки и изборни длъжности, без това да им пречи да се представят за "борци за светъл капитализъм" и пострадали от "комунизма".

  • 10
    murttle avatar :-P
    murttle

    До коментар [#8] от "kraemer":

    А сега всъщност виждам, че Капитал ни поднася претоплена манджа отпреди 10 години. И сме се подвели от фейсбук.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Делото „Чернобил“

Делото „Чернобил“

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK