С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 14 апр 2006, 0:00, 19802 прочитания

Oсъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

30 години от ядрената катастрофа в Чернобил: Равносметката

Обобщихме материалите, които 'Капитал" публикува като специална тема по повод 20-годишнината от трагедията

26 апр 2016

от архива: Добре дошли в Чернобил

"Капитал" направи репортаж от "зоната" с дозиметър в джоба

26 апр 2015

Ексклузивни снимки за www.capital.bg

Фотогалерия на Петър Гаврилов и Елена Филатова от Чернобил

15 апр 2006

Равносметката? Зависи кой смята

Починалите вследствие на Чернобил са между 50... и 500 000

14 апр 2006
Профил

Григор Стоичков шеговито нарича себе си доайен на министрите в България. През „ерата на социализма“ е министър близо 20 години - на транспорта, на строежите и архитектурата, на строителството и селищното устройство. През 1986 г., е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на Министерския съвет. През 1991 г. той е изправен пред съда заедно с Любомир Шиндаров, зам.-министър на здравеопазването (за подробности около делото виж допълнителния текст).



Григор Стоичков ни чака на улицата, пред къщата си в Бояна. Той е човек, за когото клишето „изглежда по-млад от годините си“ важи с пълна сила. Мъжът с добре пригладена бяла коса, спортна риза levi's и енергично ръкостискане тази година е навършил 80.


Репликата „закъснявате, кафето изстина“ е изненадващо дружелюбна на фона на студения, граничещ с отказ тон от предишния ден, когато се обаждаме, за да помолим за среща.

В лекото неудобство на началната пауза преди първия въпрос се оглеждаме наоколо. Къщата напомня някогашна соц­резиденция - с персийски килими, дървена ламперия и вкус към пастелните тонове. Книгите са разнородни - от Шекспир до Елиа Казан, без (поне на вид­но място) събраните съчиненията на Тодор Живков. Няма излишен лукс, само подчертано предпочитание към пейзажите и хубава гледка през прозорците, която разкрива двор с подравнени лехи и цъфнали дръвчета. „Малко късно цъфнаха тази година“, отбелязва домакинът, сяда срещу нас и казва „питайте“. И ние питаме - как е разбрал за аварията в Чернобил, какво е направил, преследва ли го някаква вина... Първоначално тонът на Григор Стоичков е равен, като на разказ, повтарян многократно. „Аварията в Чернобил стана на 26 април 1986 г.“ Според него „съветското правителство и средствата за масова информация първоначално не са казвали нищо“. На 29 април в „Работническо дело“ се явява като съобщение с дребен шрифт малка информация, че имало авария в Чернобил. „Но никой не обърна внимание, приличаше на други ежедневни информации за различни аварии“, разказва Стоичков. След това идва печално известният 1 май с манифестацията, на която се изсипва пороен дъжд, а радиоактивният облак е вече над България. „Никой в страната не знаеше,

Цялото Политбюро беше на площада“



казва Стоичков. По негови думи едва на 2 май „органите на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели констатират, че има известна радиация“ и подават сигнал. Следват редица съвещания, идва и информация от Международната здравна организация във Виена какви мерки се препоръчват - „да се мият зеленчуците и плодовете и тогава да се консумират, а овчето мляко да се избягва“, цитира по памет Григор Стоичков. Едва на 5 и 6 май след областни съвещания с участието на кметове, ръководители на учреждения и представители на здравните органи, „се дадоха конкретните указания, които трябва да стигнат до населението“.

„Не е имало съзнателно манипулиране на хората - абсолютно не! С факти - по дни и часове, мога да го докажа“ - отговаря Стоичков на въпроса ни дали съзнателно тогавашните политици са мълчали за подробностите около трагичния инцидент. Според него първото официално съобщение за завишена радиация е било на 2 май. „Всичко се каза, направи се стройна организация и по общини - да се измиват плодовете и зеленчуците, а млякото, добито от пашата на овцете, да не се консумира в прясно състояние“. На въпроса как точно е било съобщено на населението отговорът е малко неясен „В един окръг има областен вестник, всички кметове използват радиопредавателите - стана ясно, че има радиация и какво трябва да се прави.“ Стоичков смята, че се е създала

„Една всеобща информация на населението“

Той изрежда мерките, които са били взети за предпазване на населението от повишената радиация: „Спряхме продажбата на овче сирене и се продаваше само сирене, произведено до аварията в Чернобил, взехме складове, хладилници, тенекии, пазачи. Похарчихме общо 48 милиона лева за мероприятия по предпазване на населението.“

Категоричен е, че всякакви изследвания са доказали, че радиацията е била безопасна за българите. „Съгласно нормативните документи, направени от различни експерти при натрупване до 5 милисиверта, мерки не бива да се вземат, след като мине - да се вземат такива мерки. В България никога радиацията не е била над тези стойности“, така той аргументира твърдението си, че никой от тогавашните управляващи не носи вина за нищо - „защото нямаше никакви последствия“. Спомня си, че учените са измерили най-високи стойности на различни радиоактивни елементи по планините и „специално на Боровец, към Черни връх и Мусала, пък Живков отиде там да ловува за диви петли“.

За процеса срещу него казва: „За мен всичко беше прозрачно и ясно - процесът започна като политически и завърши като политически.“ Обяснението му е, че след 1989 г., когато се сменил режимът, „имаше напрегната политическа обстановка и разни еуфории. Някой се сети, че по време на аварията не било достатъчно информирано обществото, че били облъчени хората и т.н. Те искаха да хванат политическо лице“, казва Григор Стоичков. И добавя -

„Аз бях жертван, а други направиха кариера“

„Съжалих, след като приех, и мислех да ви откажа. За Чернобил не ми се говори. Разстройвам се“, признава в един момент Стоичков. За него е важно, че никой от близките му, „нито пък партията“ го е упрекнала за нещо. В хода на разговора гласът му отдавна е изгубил равната си интонация и често става дори гневен. В зелена поизмачкана папка пази различни документи и изрезки от вестници, свързани с делото, и от време на време показва някои от тях като доказателство за истинността на думите, които изрича.

Името му се свързва с едно от най-скандалните политически мълчания в новата ни българска история, не му ли тежи това, питаме ние. „Тежи ми само несправедливостта по отношение на мен. Работил съм честно, всеотдайно. Нямам фирми, капитали, дори собствена кола. И накрая отидох в затвора?!“ Разказва, че на 18 също е бил затворник, но знае защо - укривал нелегалната печатница на в. „Работническо дело“. За постъпките си след аварията в Чернобил не чувства никаква вина. Дори и да разполага с магическата възможност да върне времето с 20 години назад, твърди, че не би променил нищо в действията си - „може би щях да съкратя някои мероприятия, ако имаше кой да ми каже, че са били безсмислени. Да не закопавам 48 милиона държавни пари. Съвестта ми е напълно чиста“.

Делото "Чернобил"

През ноември 1991 г. викове „Смърт!“ съпровождат старта на делото „Чернобил“. Пред съда са изправени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров.

Двамата са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението. Стоичков е осъден на три, Шиндаров - на две години лишаване от свобода. През октомври 1992 г. делото стига до втора инстанция. През септември 1993 г. Върховният съд решава, че окончателната присъда ще бъде две години и за двамата обвинени. След обжалване от тяхна страна решението се забавя и едва през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков и променя тази на Шиндаров в условна, с 4 години изпитателен срок.

Григор Стоичков постъпва в Централния софийски затвор, местят го в Казичене. В затвора го наричат уважително „другарю министър“, но после, „по предложение на един 40-ина годишен ром от Пазарджик“, започват да му казват „Бай Григоре“. През май 1995 г. Стоичков прекарва инсулт. Постъпва в болница. Освободен е предсрочно, през април 1996 г., малко преди изтичането на двегодишната му присъда.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добре дошли в Чернобил 10 Добре дошли в Чернобил

"Капитал" направи репортаж от "зоната" с дозиметър в джоба

14 апр 2006, 51804 прочитания

Равносметката? Зависи кой смята

Починалите вследствие на Чернобил са между 50... и 500 000

14 апр 2006, 10763 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "СПЕЦИАЛНА ТЕМА" Затваряне
Да си спомняш аварията

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете