Ако предложенията в законопроекта се приемат, всички заварени компании в сектора без публичните дружества ще трябва до три месеца да представят в КФН изчерпателен списък с действителните си собственици. Това означава, че застрахователите, пенсионните компании, здравноосигурителните дружества, инвестиционните посредници и управляващите дружества ще трябва да разкрият действителния собственик във всеки свои акционер с поне 5 на сто от капитала им. Така на светло ще излезе кой реално стои зад компаниите, които в момента управляват 13 млрд. лв. от парите на хората за пенсии, застраховки и инвестиции. Ако заварените вече учредени и работещи компании не изпълнят това изискване, може да последват административни мерки и да ги сполети и най-лошото - отнемане на лиценз.

Досега такива задължения имаше при първоначалното лицензиране на болшинството от компаниите в сектора. По думите на бившият председател на КФН до средата на 2009 г. Апостол Апостолов КФН и досега е изисквала информация за реалната собственост, но ако я е получавала, е било по-скоро на добра воля. "Не можехме да направим много, ако не получим информация, каза той и допълни: Ако някой откажеше да разкрие информация, комисията нямаше нужния инструментариум да се наложи освен с морални доводи или обща хипотеза като "неизпълнения на изискванията", която обаче лесно можеше да се обори в съда." А значителна част от собствеността в сектора е в ръцете на лица зад офшорни компании, което естествено усложнява задачата на регулатора.

За да подсили лицензионния процес, ГЕРБ предвиждат КФН да може да преценява и доколко акционерът с поне 10% от капитала в новоучредяваща се компания е "надежден", "имуществото му съответства на заявеното за придобиване акционерно участие" и "средствата му са с ясен и законен произход". Ако той не отговори на тези изисквания, то може и да не получи лиценз, точно аналогично на изискванията и мерките, които БНБ прилага за банките и кредитните институции.

"Предложенията са отражение на тенденцията в целия свят. Там, където се работи с публични средства, логично би било да се знае какъв е произходът на парите дори на лицата с 1% акционерно участие... Това ще даде още по-голяма прозрачност и сигурност в системата", казва Апостолов. По думите му въвеждането на още мерки за прозрачност е добър ход, "защото преди това очевидно не е имало политическа воля това да се случи".

По следите на действителния собственик

За да е успешен целият този процес обаче, е ключово да се прецизира какво ще се разбира под действителен собственик, тъй като и досега често като официален собственик на компания стои подставено лице (дори и да не се крие зад офшорна компания), което само подписва документи и пълномощни. "Най-общо казано, понятието действителен собственик цели да покаже и да разкрие информация за лицата, които реално и на практика притежават и контролират дейността и решенията в юридически лица", каза Мавродиев. По думите му понятието, залегнало в настоящия законопроект,  отговаря на това, което сега се ползва в борбата с изпирането на пари у нас.

Юристи пък дадоха следното определение: лицето, което реално се ползва от правата по финансовите инструменти независимо кой е официалният, титулният или легалният им притежател. Например, ако лицето Y има акции на свое име в Централния депозитар, но се е разбрал с приятел, че му прехвърля всички права по тях - гласува на общи събрания по негови инструкции, прехвърля му полученият дивидент изцяло и други, се оказва, че лицето Y формално е подставено лице, а приятелят му е търсеният действителен собственик. Тази схема всъщност и сега се използва в небанковия финансов сектор - например при някои застрахователи с чуждестранни акционери, които са опълномощили българските си  партньори за практически всякакви действия и операции с книжата им - включително и продажбата им.

Това не е лесно за проследяване и според юристи предложените промени в законодателството са само една крачка в правилната посока. "Това е правилна, но много трудна стъпка напред", коментира адвокат пред "Капитал".

Рокади по етажите

Освен борбата за прозрачност ГЕРБ ще търси и по-висока ефективност, свиване на разходи и най-вече по-адекватна работа на комисията чрез смяна на състава й. Членовете се намаляват от седем на пет, а мандатите им се скъсяват от шест на пет години. Това е очаквана мярка още от ноември, когато правителството реши да промени броя и мандатите на членовете в още няколко държавни регулатора. Така реално ГЕРБ ще подмени целия настоящ състав на КФН, като това трябва да стане до две седмици след като промените в закона влязат в сила. Кои ще са наследниците им засега официално не се коментира, макар и неофициално вече да се спрягат няколко имена.

Запазва се настоящата структура на председател с трима ресорни заместници, но се разширяват значително функциите на петия член. Според промените той ще трябва да разглежда всички жалби, постъпващи в комисията срещу компаниите от сектора (заедно със съответния ресорен член на комисията) и срещу решенията на самия надзор.

Допълнително комисията вече ще е натоварена и с отговорността да си сътрудничи повече с Министерството на финансите и БНБ, така че трите институции заедно да следят за финансовата стабилност в страната. За целта ГЕРБ предлага да се активизира и дейността на Съвета за финансова стабилност, като се разширят отговорностите му и се наложи да се свиква веднъж на всеки три месеца. От създаването си през 2003 г. той е бил свикван едва няколко пъти, независимо от кризата.

След законовите промени остава ГЕРБ да помисли много внимателно и за персоналните промени, защото повечето правомощия носят и допълнителна отговорност. Новото ръководство на КФН трябва да има волята, въоръжено с по-мощен арсенал, да повиши доверието на потребителите на финансови услуги. Без което кризата няма как да отмине. И в никакъв случай да не прави политика за сметка на пазара.