Кръстоносният поход на биомедицината

Погледнато от научна гледна точка, 2006 г. мина под знака на биологията. Революционният потенциал на стволовите клетки (СК) и свързаните с тях медицински технологии предизвикват силно вълнение както сред изследователите, така и сред обикновените хора.

Очакванията са огромни и включват успешна борба с рака, сърдечносъдовите и кръвните заболявания, а в близко бъдеще - и пълна замяна на повредени тъкани и органи с изкуствено създадени, но биоаналогични такива. И наистина през последните седмици на настоящата година съвместно работещи италиански и френски изследователи успяват чрез стволови клетки да регенерират мускулна тъкан и така да излекуват кучета, болни от вид генетично предаваща се мускулна дистрофия (дистрофия на Дюшен), която ги убива за няколко месеца. Други учени откриват нов метод за лечение на мозъчен тумор, изследвайки туморните стволови клетки. А през октомври компанията Nococell обяви, че е намерила начин да превръща СК в инсулинопроизвеждащи клетки, предлагайки революционно решение за лечение на диабет. Несъмнено научната 2006 г. бе

Годината на стволовите клетки

В самото й начало обаче този вид изследвания понесоха сериозен удар. Сеулският университет обяви, че невероятните открития в областта на СК и клонирането, докладвани от корейския учен Хуанг през 2005 г., са лъжа. Потресеният научен свят бе разтърсен отново и през юли, когато американският президент Джордж Буш използва за пръв път правото си на вето, откакто заема поста, забранявайки държавното финансиране на изследвания с човешки ембрионални стволови клетки.

За съжаление на учените само ембрионалните СК имат потенциал да се превръщат (диференцират) до всеки вид клетка - била тя нервна, мускулна, кръвна и т.н. Ето защо за изследователите основният смислен източник на СК е ембрионът. Ала за мнозина използването на човешки ембриони за научни цели се квалифицира като убийство. Изфабрикуваните от корейския екип данни за успешно клониране на ембрионални СК претендираха именно за решение на този морален казус. И така в средата на 2006 г. научният свят бе изправен пред незавидна ситуация. Трите най-важни научни теми бяха глобалното затопляне, моралните измерения на процеса срещу българските медици в Либия и невъзможността да се извършват най-перспективните за развитието на медицината изследвания в редица развити страни. Ала докато първите два проблема изискваха най-вече политическо решение, третият бе изцяло в ръцете на научния свят. Стигаше той да създаде метод, който да извлича СК от ембрион, без последният да бъде разрушен или според някои - убит.

Докато Буш налага вето, а щатите Пенсилвания и Аризона третират изследванията с ембрионални стволови клетки като углавно престъпление, в Масачузетс една малка фирма, основана от учени, не спира да експериментира в тази сфера. Компанията Advanced Cell Technology (АСТ), ръководена от д-р Робърт Ланза, е пример за обединение на наука и високорисково инвестиране в едно. Интересен и ироничен факт е, че д-р Ланза е получил докторската си степен именно в Пенсилвания, където тези изследвания са забранени. През септември изследователите от АСТ публикуват в най-престижното списание за наука Nature метод за получаване на линии (поколения) от стволови клетки, без да бъде разрушен бластоцитът. Те успяват да постигнат този успех, като използват техника, подобна на широко прилаганата за диагностика клетъчна биопсия, за да извлекат СК от миши ембриони. В края на ноември учените публикуват и резултати, отнасящи се вече за човешки ембрионални стволови клетки. Нещо повече - изследванията сочат, че така получените клетъчни линии са еднакви с тези, получени от самите ембриони.

Една нова надежда

На пръв поглед изглежда странно, че за академичните среди големият успех не са например клиничното изследване Торcare-Ami, където стволови клетки лекуват пораженията от инфаркт, или споменатият успех при лечение на мускулна дистрофия, а постиженията на компанията АСТ. За изследователите няма нищо по-логично от това - те винаги са служели на хората и са изпълнявали желанията им, а и очакванията на учените много надхвърлят постигнатите досега лечебни резултати. Когато желанието на голяма част от човечеството е да не се разрушават ембрионите, останали неизползвани в клиниките за in vitro зачеване, то за изследователите не остава нищо друго, освен да намерят начин да продължат работата си, съобразявайки се с този морално-етичен казус.

И все пак светът несъмнено иска да победи рака. Да излекува диабетиците. Да върне радостта от движението в живота на болните от множествена склероза. Да възстанови прекаралите инфаркт. Изглежда, че най-краткият и перспективен път това да се случи е овладяването на мощта на стволовите клетки. Ала първо бе необходимо учените да намерят решение на моралната дилема около тях. Те го намериха и сега ликуват, че след години неяснота ще могат да продължат необезпокоявани своята изследователска работа. Работа, която може да доведе до изцяло нова медицина. Медицина, пред която нерешими проблеми почти няма да съществуват. Медицина, за която най-страшните болести на съвремието ще се превърнат просто в настинки.