Балканска бизнес експанзия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балканска бизнес експанзия

Балканска бизнес експанзия

Български фирми инвестират все по-агресивно в региона

4867 прочитания

© Shutterstock


В българския бизнес днес мислещите глобално действат регионално и разглеждат Балканите като новия потенциален вътрешен пазар.

Българският пазар става тесен за все повече успешни български компании. След достигането на определени пазарни позиции и нива на печалби продължаването на растежа качва играчите на следващо ниво. Вариантите за собствениците са или частично излизане (било чрез намиране на стратегически партньор, било чрез продажба на борсата), или търсене на нови стратегически решения и начини за финансирането им.

Една от най-очевидните стратегии за растеж е чрез придобиване на други фирми в бизнеса. И ако България за някои е изчерпан пазар, погледът се прехвърля към световната сцена. Но на малки балкански играчи естествено най-им подхожда да се прицелят в други такива. Според данни на БНБ преките български инвестиции в чужбина са скочили почти тройно за предходните 12 месеца. От 77.3 млн. евро през септември 2006 г. - на 214 млн. евро следващата година. Във фокуса на интереса са балканските страни.

Югоизточна Европа е един от последните пазари с големи възможности за растеж, отбелязаха и консултантската компания A.T. Kearney на конференцията на "Капитал" - "Стани голям". Исторически късмет е да си в центъра на този регион. И да си развил бизнеса си относително необезпокоявано на пазар, който поради малките си мащаби е останал в периферията за мултинационалните гиганти.

Прословутата балканска разпокъсаност има поне два плюса за българския бизнес. На първо място Балканите предлагат целия спектър от възможности. Заради това, че румънският пазар е три пъти по-голям от българския, на него присъстват почти всички мултинационални компании, а нивото на конкуренцията е години напред. Но пък добрата новина е, че пазарите на Сърбия и Македония се движат години след нас. Там приватизацията още не е приключила, тежката индустрия чака инвестиции Изобщо добра възможност да се приложи наученото в България през годините на прехода. Тук могат да получат отсрочка от членството в ЕС и онези бизнеси, които се нуждаеха от повече време, за да укрепнат и пораснат. Вратата към Гърция е най-притворена. Или поне големият трафик през нея е от юг на север. Но експанзията в Турция обещава да е бъдещата голяма бизнес история. По на изток са старите пазари на Русия, Украйна, Молдова. По на запад - на Босна, Херцеговина, Черна гора, Албания. В регион с толкова много национални специфики по-добри са бизнес шансовете на местните фирми, които ги познават.


Румъния и гравитацията на потреблението

Румънският пазар, с над 22 млн. потребители, растяща покупателна способност и цени средно по-високи от българските, действа като магнит от години. Първата масова атака на българските фирми на север беше през 2004 г. Тогава там се опитаха да заемат позиции "Приста ойл" (автомобилни масла), "Монбат (акумулаторни батерии), "Кълвача инженеринг" (съоръжения за газ станции). Това беше първата страна (в комбинация със Сърбия), на която излязоха българските търговски вериги - "Техномаркет" и кооперация "Панда", като франчизьор на "Офис 1 суперстор". Там заработиха софтуерната фирма "Фадата", куриерските услуги "Спиди". Започнаха да изнасят "Олинеза", "Кенди", "Ален мак". "Белла България" опита да отвори фабрика за бутертесто. "Арома" направи румънска фирма със собствена дистрибуция. Холдингът "Фикосота" продаваше отоплителните си уреди и праховете за пране.

"Не бихме казали, че досега имаме кой знае какъв успех", коментираха от Българо-румънската търговска камара в годината след членството в ЕС. Сред примерите за пазарен успех - по-скоро изключения - от камарата посочиха млякото и млечните произведения, захарните и шоколадовите изделия, пчелния мед. Обяснението е най-вече в отпадането на митата. Сред успешните фирми са "Чипита Севън дейс", Сладка къща "Ася", "Цитрон" - Шумен, "Победа" - Бургас, млекопреработвателната фирма "Мизия" и др. Румънският пазар се оказа труден, висококонкурентен и не особено дружелюбен. По фирмена информация, за да се влезе на него -позициониране, дистрибуция, реклама са нужни между 400 хил. и 1 млн. евро. Това автоматически го затваря за малки фирми.

Но тези, които първи влязоха в Румъния и успяха, пораснаха до "малки балкански сили".

Три примера:

"Фикосота синтез" вече има собствени фирми в Румъния и Сърбия, а в Украйна построи и завод за белина и течни препарати. Освен това продава перилните, почистващите препарати и личната козметика под собствените си марки в Молдова, Македония, Косово и Босна и Херцеговина. Неотдавна компанията влезе в секторите на санитарните изделия и снаксовете и вероятно ще се опитва да наложи и тези продукти на балканските пазари.

"Техномаркет", българската компания за бяла и черна техника, сега се цели в топ пет на европейските търговци на електроника, по информация на изпълнителния директор Николай Китов. Компанията първо навлезе в Румъния и Сърбия и Черна гора. После се разрасна в Албания, Македония, Босна и Херцеговина и Косово. През последната година инвестиционният фонд "Екуест" започна да изкупува дружествата в България, Сърбия, Черна гора. Междувременно "Екуест" придоби и втората по продажби румънска верига за електроника Domo Retail, с идеята да слее бизнеса на двете марки.

"Приста ойл" има собствени фирма и продава маслата си в Румъния и Македония, където държи между 15 и 20% пазарен дял. Отвори завод в Турция и построи терминал за претоварване на базови масла в Одеса. Навлиза в Унгария и дистрибутира в Косово. Последните новини са от Сърбия. "Приста ойл" ще управлява бизнеса с масла на гръцката химическа компания "Неохимики", която преди година приватизира сръбската "Рафинерия нафте Белград" (РНБ) (В търга русенската компания беше втора.) "Приста ойл" ще дистрибутира продукцията на РНБ на сръбския пазар, за да си увеличи пазара, да осигури ноу-хау в производството и да доставя суровини и материали. Паралелно ще развива собствена мрежа от центрове за обслужване на автомобили под своя марка. Пламен Бобоков заяви интересите си и за придобиване на предприятия в Хърватия, Босна и Херцеговина и др.

Румъния продължава да е интересна за българските фирми, като освен със Сърбия напоследък те я комбинират и с Гърция. Минералната вода "Девин" заяви амбиции да продава в Букурещ и Солун. В сектора на застраховането "Еврохолд", собственици на "Евроинс", неотдавна купиха 75% от акциите на румънската компания Asitrans Insurance за 12.5 млн. Евро. "Еврохолд" планира да придобие и застрахователна компания в Гърция. "Софарма" също обяви, че преговаря за съществуващи заводи в Букурещ и Белград. Българският фармацевтичен производител вече има представителство в Сърбия и регистрира свой продукт.

Но развитието на българо-румънските отношения има и друга страна. Производството на маргарина и олиото "Калиакра" беше изтеглено от Добрич, защото производителите - съответно "Юниливър" и "Бунге", концентрираха бизнеса си в северната съседка, както се твърди, заради по-големия пазар, по-работещата съдебна система и по-добрите условия за бизнес. Полската компания "Маспекс", която купи соковете "Куинс", също частично измести производството си в Румъния. А при безалкохолните напитки, чието потребление расте най-бързо сред бързооборотните стоки в България, навлизат румънски фирми. "Агрима" - българският производител на "Пепси Кола", беше купена от "Куадрант", компания с израелски инвеститори, базирана в Букурещ, която представлява "Пепси америкас" за региона. Румънската фабрика на "Кедбъри швепс" също започна дистрибуция в България на соковете "Оранжина".


Сърбия и индустрията за милиони

Напоследък се наблюдава истински бум на българските инвестиции в Сърбия, казва българският търговски аташе в Белград Красимира Янкова. Например все по-внушително в сръбската икономика става присъствието на Христо Ковачки - едър собственик в българската енергетика, акционер в Общинска банка и Общинска застрахователна компания, собственик на търговска верига "Европа" и вдъхновител на партия ЛИДЕР. Самоковският бизнесмен стъпва в Сърбия за пръв път през 2006 г., като купува завода за гуми "Траял" за 12 млн. евро. През 2007 г. му се приписва сделката за мина "Ковин" в Крушевац за 16.1 млн. евро. През тази година той участва и в покупките на още пет дружества в Сърбия за около 7.4 млн. евро, но както твърди - в ролята на консултант. Сред тях са "Топлана" - Крушевац (собственик на местните вестници "Светлост", "Напред", "Победа" и "Наша реч"), и консервната фабрика "Сърбиянка". Бизнесменът е смятан за собственик и на фабриката за хартия "Божо Томич" в Чачак и на още три дружества: "Невена" - Лесковац, "Металац" - Иваница, и "Вулкан" - Ниш. Последно преговаряше и за производителя на храни "Делисес" (Delises).

"Сърбия е интересна страна за инвестиции - от една страна, приватизацията там сега започва, а от друга, тя е потенциален член на Европейския съюз. Има условия за добра логистика. Освен това опитът, който натрупахме като инвеститори и консултанти в България, ни прави предпочитан партньор и там", коментира Ковачки пред "Капитал". И добави, че има интерес към още различни предприятия в Сърбия.

Бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев чрез "Интертръст" е собственик на четири сръбски предприятия, сред които са металургичните "Интерлеминд" и "Застава Ковачница". Плевенското "Рубин" е собственик на завод за стъкло в Парачин. Фирмата "Вили груп" инвестира в линия за сглобяване на телевизори в сръбския Димитровград. В Сърбия имат магазини "Техномаркет", "Техномобайл" и "Хенди".

От Сърбия през 2003 г. започна балканската експанзия и на българската добивна компания за индустриални минерали "Каолин" - Сеново (в която мажоритарен акционер е "Алфа финанс холдинг", а в нея съсобственик е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал"). Тогава дъщерната "Югокаолин" придоби на търг активите на "Сърбокварц" - най-големия производител на кварцови пясъци в бивша Югославия, и на "Копови" - втория по големина производител в този сектор в Сърбия. Сега "Каолин" е основен доставчик на кварцов пясък в Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и развива пазарите в Хърватия, Словения и Унгария. Между 2004 и 2006 г. "Каолин" създаде дъщерни дружества в Турция, Румъния и две в Украйна. Новината сега е, че "Каолин" придоби и 100% от водещия албански производител на варовици M.I.D AL Shpk.

Иначе първата сръбска инвестиция в България стана този септември. "Делта холдинг", собственост на най-богатия сърбин Мирослав Мишкович, купи 75% от българската търговска верига "Пикадили" и заяви, че се оглежда за още придобивки. С това холдингът, който прави балканска експанзия в търговията на дребно, за пръв път получи достъп до европейски пазар.


Македония и банковата история

Македония се очертава като топ дестинация за българската банкова експанзия. Там българските финансови институции се опитват да повторят опита на гръцките, които завзеха солидни територии в България, навръх членството в ЕС и достъпа до европейските пари. Твърди се, че банковият пазар в Македония напомня този в България преди 7-8 години - ограничено предлагане на финансови услуги, предстояща евроинтеграция и реформи. Банките в Македония изглеждат евтини в сравнение с тези в България. Наскоро "Алфа финанс холдинг" придоби 98.3% от капитала на Интернационална приватна банка - Скопие, срещу 8 млн. евро. "При нашата сделка цената към нетната стойност на капитала беше 1.05 пъти, докато в България този коефициент вече е около 5", коментира по този повод Иван Ненков, председател на съвета на директорите на "Финансиа груп", ново финансово звено на "Алфа финанс".

ЦКБ е на крачка от купуването на две банки в Македония - Пощенска банка и Силекс банка. "Интересът ни е въпрос на математика", каза Иво Каменов, изпълнителен директор на "Химимпорт" (собственика на ЦКБ). Той добави и че "в момента в Македония се продават седем банки при общо 19 лицензирани".

България всъщност има банка в Македония още от 1992 г. - Балканска банка. Единадесет години по-късно финансовата институция беше продадена срещу 3 млн. евро от ексшефа на фалиралата Балканбанк Иван Миронов и от собственика на "Ем Джи корпорация" Илия Павлов. Сега е собственост на основните акционери на Първа инвестиционна банка - Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев и вече се нарича Универсална инвестиционна банка (Унибанка). Главният изпълнителен директор на Унибанка Стоян Кралчев, коментира, че биха искали да обслужват частично и увеличаващия се стокообмен между двете държави, като добави, че на македонския пазар присъстват и някои от големите корпоративни клиенти на ПИБ. Интерес към България засега е заявил македонският фармацевтичен бизнесмен Благой Механджийски. През септември той обяви, че иска да отвори верига от 14 аптеки в пиринския край. Неговата Zegin има 80% пазарен дял в доставките на лекарства в Македония.

В българския бизнес днес мислещите глобално действат регионално и разглеждат Балканите като новия потенциален вътрешен пазар.

Българският пазар става тесен за все повече успешни български компании. След достигането на определени пазарни позиции и нива на печалби продължаването на растежа качва играчите на следващо ниво. Вариантите за собствениците са или частично излизане (било чрез намиране на стратегически партньор, било чрез продажба на борсата), или търсене на нови стратегически решения и начини за финансирането им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.