// Вестници / Капитал / к2007(2008) / ДЪРЖАВАТА
Ами ако...
Как щеше да изглежда България сега, ако социализмът беше оцелял
Илюстрация |
Промени си сам - Борете се активно срещу всички остатъци от соца във всичките му проявления - табелки и лелки в държавни учреждения, шофьори и т.н. и т.н. - Учете по-малките за истинското лице на тоталитарния режим. Запазете носталгичните истории за след това. Обяснете им първо защо е важна свободата, защо е важно винаги да имаш избор... - Представяйте на чужденците истината за социализма, колкото и да им се иска да видят някаква сюреалистично-романтична картина. - Борете се срещу всички опити на управляващите да легитимират соца и неговите превъплъщения. Като например превръщането на доносниците от ДС в герои. |
Животът, продължил по законите на соца, щеше да (из)роди една полупазарно общество, което в някаква степен имитира екстрите на западните държави, но те щяха да бъдат белязани от една специфична мърлявщина - комбинация от лична небрежност и изначално заложена неефективност на цялата система. Не е кой знае колко различно от сега, но все пак.
"Звънни ми по рубина". Това вероятно щеше да е популярна реплика, ако соцът беше оцелял. Малко известен факт е, че първите разработки за мобилни телефони са започнали още в средата на 80-те. Системата тогава се е наричала "Рубин" и даже е имала действащи прототипи. Телефоните, разбира се, са били много големи, с размерите на дипломатическо куфарче и вероятно досега щяха да са достигнали размера на първите мобифони - колкото обикновена тухла. Твърде вероятно покритието на мрежата щеше да е много лошо, да се чува като от радиостанция и често да прекъсва. Без съмнения рубините нямаше да се продават свободно, а получилите разрешение ще трябваше да си чакат реда в дълъг списък. Соц-мобифоните най-вероятно щяха да бъдат само служебни и само най-"отговорните другари" щяха да имат лични. Роуминг щеше да има само с някои държави, като например Беларус и може би Русия, което нямаше и да прави голямо впечатление, защото така или иначе пътуванията на запад от Белград щяха да са проблем, дори и само по икономически причини. Както впрочем донякъде е и сега.
Компютър
Сигурно помните, че в грандиозния план на соцлагера за България беше отделено примамливото място на нещо като червена Силиконова долина. Цяло поколение разузнавачи самоотвержено крадяха от западни компании компютърни технологии, на които се базираха легендарните "Правец". Още от началото си българското компютъростроене беше тръгнало в кривата посока. Родният IT Щирлиц беше разузнал концепцията на американския Apple 2 и това вероятно щеше да бъде продължено и днес. По всяка вероятност соцкомпютрите щяха да следват идеологията на Маc. Щеше да може да се инсталира само точно определен софтуер от едно-единствено ведомство, което се занимава и с производството на хардуер. Интерфейсът на програмите и операционната система нямаше да има нищо общо с никой друг и латиницата често щеше да излиза на ?????????. Разбира се, за разлика от Mac-овете соц-компютрите щяха да са големи и с много лош дизайн. Всичко щеше да е много по-сложно, да прилича на DOS и да изисква специфични умения, като например да програмираш на езика ЛОГО, или в най-добрия случай - BASIC.
Интернет
Да, ако соцът беше оцелял, най-вероятно щеше да има интернет, но отделен от западния и вероятно с някакво идиотско име. Всъщност, ако се замислите, социнтернетът вече го имаше, а в известен смисъл съществува и сега. Това е телетекстът. Той и до днес върви на телевизора и представлява странна параинформационна система. При него също може да се стигне до някакви "информационни страници". Разликата е, че връзката не е интерактивна. Може да четеш, но в никакъв случай не и да качваш информация. Музика щеше да може да се даунлоудва само от един сайт - нещо като соц-Tunes, с изкуствено ограничено право за разпространение и презапис. Комерсиалните и идеологическите съображения могат да дават еднакъв резултат. Достъп до соцнета щеше да има предимно от служебните компютри, а за домашно включване щеше да е нужно специално основание и разрешение от държавно ведомство. Пак щеше да се чака много, докато единственият провайдер - БТК, благоволи да изпрати кисели техници, за да го пуснат. Достъпът щеше да е възможен само през dial-up и щеше да има малко свободни линии, които дават с часове заето, докато пробваш да се свържеш.
Едно нещо щеше да е същото - ведомството, което раздава .bg домейни, вероятно щеше да изпълнява своите функции точно както Цифрови системи днес. За да получиш адрес в интернет, щеше да е необходимо да се преодолеят толкова бюрократични пречки, колкото и в момента.
Още по темата
Компютрите "Правец" се завръщат по Нова година
Частите за лаптопите ще се произвеждат в Тайван, но ще се сглобяват в България
15 окт 2013
Само високата избирателна активност може да реши проблема пазаруване на гласоподаватели срещу власт
28 дек 2008, 6432 прочитания
11 дек 2019, 10233 прочитания
11 дек 2019, 1240 прочитания
11 дек 2019, 1199 прочитания
11 дек 2019, 859 прочитания
11 дек 2019, 762 прочитания
Или какво ще в развитието на публичните дела през 2008 г.