Ами ако...

Илюстрация Соцът, пресъздаден от Текла Алексиева, във великолепната картина от 80-те „Ежедневие“, маслени бои, платно, 135х180 см, собственост на СГХГ Увеличаване Соцът, пресъздаден от Текла Алексиева, във великолепната картина от 80-те „Ежедневие“, маслени бои, платно, 135х180 см, собственост на СГХГ Автор: Текла Алексиева Смаляване

Промени си сам - Борете се активно срещу всички остатъци от соца във всичките му проявления - табелки и лелки в държавни учреждения, шофьори и т.н. и т.н. - Учете по-малките за истинското лице на тоталитарния режим. Запазете носталгичните истории за след това. Обяснете им първо защо е важна свободата, защо е важно винаги да имаш избор... - Представяйте на чужденците истината за социализма, колкото и да им се иска да видят някаква сюреалистично-романтична картина. - Борете се срещу всички опити на управляващите да легитимират соца и неговите превъплъщения. Като например превръщането на доносниците от ДС в герои.

Има няколко художествени произведения, които се занимават с въпроса какво би станало, ако беше победил фашизмът. А ако беше победил социализмът? Не е ли тази тема много по-интересна, особено за хората, живели в последние му години? За някои спомените от соца предизвикват неприятни тръпки в цялото тяло. И все пак през последните години, и особено тази, все повече хора тъжат по времената от преди 89-а. Въртопите на прехода някак си поизтриха кофти моментите оттогава и сега много хора с умиление си спомнят за спокойствието по улиците и като цяло сигурния, но все пак мизерен соцживот. В историята, разбира се, няма заден ход, но както се случва в Китай, Куба, или Беларус, така и в България, социализмът можеше да оцелее. В този случай пак щеше да има някаква еволюция, но тя щеше да следва кривите правила на една дефектна система, чието призвание не е да удовлетворява нуждите на хората, а своите собствени...

Животът, продължил по законите на соца, щеше да (из)роди една полупазарно общество, което в някаква степен имитира екстрите на западните държави, но те щяха да бъдат белязани от една специфична мърлявщина - комбинация от лична небрежност и изначално заложена неефективност на цялата система. Не е кой знае колко различно от сега, но все пак.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Мобифон

"Звънни ми по рубина". Това вероятно щеше да е популярна реплика, ако соцът беше оцелял. Малко известен факт е, че първите разработки за мобилни телефони са започнали още в средата на 80-те. Системата тогава се е наричала "Рубин" и даже е имала действащи прототипи. Телефоните, разбира се, са били много големи, с размерите на дипломатическо куфарче и вероятно досега щяха да са достигнали размера на първите мобифони - колкото обикновена тухла. Твърде вероятно покритието на мрежата щеше да е много лошо, да се чува като от радиостанция и често да прекъсва. Без съмнения рубините нямаше да се продават свободно, а получилите разрешение ще трябваше да си чакат реда в дълъг списък. Соц-мобифоните най-вероятно щяха да бъдат само служебни и само най-"отговорните другари" щяха да имат лични. Роуминг щеше да има само с някои държави, като например Беларус и може би Русия, което нямаше и да прави голямо впечатление, защото така или иначе пътуванията на запад от Белград щяха да са проблем, дори и само по икономически причини. Както впрочем донякъде е и сега.

Компютър



Сигурно помните, че в грандиозния план на соцлагера за България беше отделено примамливото място на нещо като червена Силиконова долина. Цяло поколение разузнавачи самоотвержено крадяха от западни компании компютърни технологии, на които се базираха легендарните "Правец". Още от началото си българското компютъростроене беше тръгнало в кривата посока. Родният IT Щирлиц беше разузнал концепцията на американския Apple 2 и това вероятно щеше да бъде продължено и днес. По всяка вероятност соцкомпютрите щяха да следват идеологията на Маc. Щеше да може да се инсталира само точно определен софтуер от едно-единствено ведомство, което се занимава и с производството на хардуер. Интерфейсът на програмите и операционната система нямаше да има нищо общо с никой друг и латиницата често щеше да излиза на ?????????. Разбира се, за разлика от Mac-овете соц-компютрите щяха да са големи и с много лош дизайн. Всичко щеше да е много по-сложно, да прилича на DOS и да изисква специфични умения, като например да програмираш на езика ЛОГО, или в най-добрия случай - BASIC.

Интернет

Да, ако соцът беше оцелял, най-вероятно щеше да има интернет, но отделен от западния и вероятно с някакво идиотско име. Всъщност, ако се замислите, социнтернетът вече го имаше, а в известен смисъл съществува и сега. Това е телетекстът. Той и до днес върви на телевизора и представлява странна параинформационна система. При него също може да се стигне до някакви "информационни страници". Разликата е, че връзката не е интерактивна. Може да четеш, но в никакъв случай не и да качваш информация. Музика щеше да може да се даунлоудва само от един сайт - нещо като соц-Tunes, с изкуствено ограничено право за разпространение и презапис. Комерсиалните и идеологическите съображения могат да дават еднакъв резултат. Достъп до соцнета щеше да има предимно от служебните компютри, а за домашно включване щеше да е нужно специално основание и разрешение от държавно ведомство. Пак щеше да се чака много, докато единственият провайдер - БТК, благоволи да изпрати кисели техници, за да го пуснат. Достъпът щеше да е възможен само през dial-up и щеше да има малко свободни линии, които дават с часове заето, докато пробваш да се свържеш.

Едно нещо щеше да е същото - ведомството, което раздава .bg домейни, вероятно щеше да изпълнява своите функции точно както Цифрови системи днес. За да получиш адрес в интернет, щеше да е необходимо да се преодолеят толкова бюрократични пречки, колкото и в момента.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Медии"