Колата на бъдещето

Екологично чист, самоуправляващ се, напълно сигурен, комфортен, а защо не и... летящ

   ©  GULIVER PHOTO GETTY IMAGES
   ©  GULIVER PHOTO GETTY IMAGES

Промени си сам

- Независимо колко е в бъдещото, автомобилът може да бъде опасен, когато не се използва разумно. Та карайте разумно.

- Не толерирайте нарушенията на останалите участници - правете всичко, за да си получат заслуженото. Снимайте лошо паркирани автомобили и ги пращайте на КАТ.

- Правете видеоклипове с тези, които карат в насрещното, минават на червено, отнемат предимство на пешеходци и ги изпращайте на КАТ.

- Отстоявайте правата си на пешеходец и колоездач - например като пресичате спокойно, а не в тръс по пешеходните пътеки.

- Не оставяйте дупките незабелязани. Търсете отговорност от общината за наличието им.

Представете си, че годината е 2044 и управлявате своя футуристичен автомобил из софийското въздушно пространство. Движението се осъществява на много нива, а колите са безшумни, безопасни и безвредни за околната среда. Вече не ви се налага да се пазите от недобронамерени шофьори, които постоянно ви засичат отляво или отдясно. Сега обаче е още по-зле - трябва да следите за трафика под и над вас, освен за този по хоризонталата. Имайки предвид ситуацията на пътя днес, едва ли ще ви е трудно да си представите всичко това. Утешаваща е мисълта обаче, че когато всичко това се превърне в реалност, едва ли хората ще имат възможност да управляват собственоръчно своите автомобили. Тази важна функция най-вероятно ще бъде поверена на безгрешни компютърни системи, които ще сведат катастрофите и безбройните инциденти до минимум.

Горе-долу това е футуристичната представа за трафика на бъдещето за повечето хора - летящи безвредни коли, напътствани от безгрешни компютри. Тя е градена дълги години от десетки писатели фантасти и режисьори, но никой не може да каже кога и дали въобще подобен сценарий ще се случи наистина. На този етап по-скоро би могло да се направи предположение за автомобилите на по-близкото бъдеще. И то само през призмата на най-авангардните и смели, но все пак реални технологии на съвремието.

Под капака

Основното предназначение на автомобила е да закара собственика си до желаното от него място. А това няма как да се случи, ако превозното средство не е снабдено с източник на енергия, който в последните сто години най-често е двигателят с вътрешно горене. След своеобразния разцвет на тази технология през миналия век днес е повече от ясно, че залезът й наближава със скоростта на болид от Формула 1. Най-вече заради опасността от изразходване на петролните залежи и замърсяването на околната среда. През последните години се прави опит за продължаване на агонията посредством повишено производство на биогорива, чиято ефективност е обект на множество спорове. А процесът по превръщането на растения в гориво сам по себе си не е решение на нарастващото отделяне на вредни емисии в атмосферата.

Глобалното затопляне, покачването на цените на петрола и еволюиращото човешко съзнание са част от причините за повишеното внимание по отношение на отделяните вредни емисии. В отговор на тези притеснения през последните години се появиха автомобили, захранвани от хибридни двигатели. В най-разпространения случай тези возила са снабдени с два агрегата - един електрически и един малък двигател с вътрешно горене, който осигурява зареждането на електрическия. Подобни решения обаче са временни и предвидени основно за градски условия, коментира за "Капитал" Данко Идакиев - оперативен директор на "Нисан София" ЕООД - оторизиран представител на "Нисан", "Рено" и "Дачия" за България.

Сблъсък на интереси

Автомобилната индустрия и петролният бизнес представляват значителен процент от световната икономика. Огромни маси хора са заети с управлението, поддържането и производството в тези сфери. Именно поради тази причина налагането на алтернативни технологии е изключително трудна задача. Все още битува и схващането, че мощни компании, свързани с добива, преработката и продажбата на петрол, умишлено спъват създаването на нови системи за задвижване, каквито са електрическите двигатели или тези, захранвани от водород, или сгъстен въздух.

Електрическите двигатели са една от възможните алтернативи на съвременните задвижващи системи. Един от проектите в напреднала фаза е Tesla Roadster, разработен от Tesla Motors, който трябва да се появи на американските магистрали още през следващата година. Основните проблеми на технологиите от този тип са свързани с батериите - тяхното тегло, дългото време за зареждане и кратък живот. Никой от тези недостатъци обаче не е неразрешим. По-скоро е въпрос на време да се преодолеят.

През последните две години се говори и за друга технология, която заплашва да отстрани от пътя си водородните, електрическите и двигателите с вътрешно горене. Тя се разработва от EEStor - американска компания, намираща се в Тексас. "Ако наречем [новата технология за съхранение на енергия] батерия, само ще я дискредитираме", казва Ян Клифърд, изпълнителен директор на Feel Good Cars. Въпросната базирана в Торонто компания се занимава с производство на електрически коли и смята да интегрира новата технология, разработена от EEStor, още през 2008. Устройството, върху което инженерите на EEStor се трудят, технически не е точно батерия, защото не съдържа никакви химикали и вредни материали, но притежава свойството да съхранява електричество. Ако работи, както очакват производителите му, то ще може да се зарежда за около 5 минути с енергия, достатъчна за изминаването на 500 мили срещу електричество на стойност от едва $9. Оскъдната информация по темата обаче предизвиква много съмнения и спекулации доколко това наистина е така. Въпреки всичко, ако се реализира подобен проект, това ще е голяма крачка в автомобилната (и не само) индустрия.

Съществуват и проекти за двигатели, работещи чрез сгъстен въздух, вода и други нестандартни изходни материали. Въпросът в тази надпревара обаче не е да се изобрети работещ мотор, а кой ще съумее да създаде такава технология, която да е едновременно продуктивна, евтина, лесна за имплементиране и екологично чиста.


Зад волана

Българските пътища са ярък пример за некачествен контрол на превозните средства, който води до огромно количество инциденти. Това обаче е проблем не само по нашите географски ширини. Учени и инженери свързват неговото решаване с въвеждането на интелигентни системи, които да заместят шофьорите. По този начин значително ще намалеят катастрофите, а спазването на закона за движение по пътищата ще се превърне в реалност. Вече повече от тридесет години се работи усилено за създаването на автомобили, които да могат да стигат до зададена точка без намесата на човек.

На този етап напредъкът вече е значителен. На проведено в Калифорния състезание по-рано тази година няколко коли изминаха разстояние от 85 км без намесата на жив шофьор, в симулирана реална пътна обстановка, спазвайки правилата за движение и съобразявайки се с останалите участници в трафика. Все още има някои пречки пред създаването на напълно работеща компютърна система за управление на автомобил. Те са свързани най-вече с два от четирите основни елемента, които я съставляват. А именно с възможността за реакция в непредвидени ситуации (например изскачане на пешеходец) и с ориентирането в околната среда, за което автомобилите на бъдещето трябва да разполагат със сензори (лазерни, радарни и под формата на системи за наблюдение), които да отчитат какво всъщност ги заобикаля, на какво разстояние са предметите и другите участници в движението.

Във въздуха

Рано или късно автомобилите ще се озоват във въздуха. Затова свидетелстват някои проекти, които се разработват в момента. Един от най-старите и продължителни е този на доктор Пол Молър, който сглобява първия си прототип на летяща кола през далечната 1962 година. Оттогава до днес успява да създаде общо шест подобрени версии. Последната - М400 SkyCar, разполага с впечатляващи теоретични характеристики. На хартия е способна да измине 1200 км с едно зареждане на резервоара при разход от 11.2 литра етанол на километър. При това с максимална скорост от 579 км/ч и таван на полета от 9.5 км. Прототипът се издига и каца вертикално - и го прави наистина. За съжаление обаче дотам се ограничават възможностите му за момента. Тестовете показват, че проектът е далеч от окончателно реализиране, а прототипът е способен на едва няколкоминутно реене във въздуха. Все пак обаче е добра основа за развитието на технологии, които в перспектива биха могли да се използват при серийните производства. Все още е рано да се каже кога и как точно ще се случи това най-малкото защото процесът е свързан с промяна на законовите рамки, в които се осъществява трафикът днес. От друга страна, и с развитието на екологичните двигатели и интелигентните системи за управление.

При всички положения обаче автомобилът на бъдещето ще представлява конгломерат от изброените компоненти - евтин, чист и надежден двигател, компютърна система за управление, гарантираща сигурност, в комбинация с технология за отлепянето на движението от асфалта. Добавете към всичко това футуристичен дизайн, нови надеждни материали и се потопете в пътешествие в бъдещето.

Още от Капитал