Метаморфозите на клекшопа

<p>Така изглежда светът през погледа на продавач в клекшоп</p>

Метаморфозите на клекшопа

Тротоарната търговия не само не изчезна с времето, а възприема нови форми

Иван МИХАЛЕВ
14651 прочитания

<p>Така изглежда светът през погледа на продавач в клекшоп</p>

© Цветелина Ангелова


Мъничко, шареничко, скрито под земята. Има си прозорец, но не е дом. Продава бира и цигари, но не е магазин.

Що е то? Отговорът е "клекшоп" - мазе, превърнато в дюкян.

Може да не е българско откритие, но клекшопът е един от символите на София. Също както бездомните кучета, дупките по улиците и паркираните на тротоара коли.

Ако лъскавите молове са крайната точка на потребителската еволюция, то подземните магазинчета по софийските улици са нейното начало. Макар и рожба на реституцията и частната инициатива в зората на 90-те, тези творения на ъндърграунд културата не само не изчезнаха с времето, а тъкмо обратното - с годините тротоарната търговия възприе нови форми. Изпод партерните етажи на столичните кооперации днес надничат всевъзможни ателиета (за обущарски услуги, шивашки поръчки, татуировки и пиърсинг), кафенета и дори цели закусвални, които продават сандвичи и пица на парче.

Ако ви се случи да се разхождате с чужденци, много е възможно да ви питат защо

Българите обичат пазаруването на "кота нула"

Почти като виц звучи историята на германски режисьор, който пристигнал на гости на свой български колега. В края на визитата си немецът останал силно впечатлен от грижите, които се полагат тук за хората в неравностойно положение. Когато го попитали защо, той отвърнал, че има предвид симпатичните магазинчета с малки витринки, разположени на височината на тротоара, от които ниските хора могат да пазаруват, без да се унижават.

Появата на клектърговията в средата на 90-те се дължи на реституцията и старта на частната инициатива. Първите проявления на стремежа към бързо забогатяване бяха гаражните клетки. Неусетно старите лади и москвичи се озоваха на тротоарите, а гаражите - преустроени в квартални бакалии. Втората вълна на предприемаческата активност беше оползотворяването на мазетата. В тях вече нямаше място за бидони със зеле и буркани с домашна лютеница. Така за нула време прашните изби осъмнаха като търговски обекти, а по стените вместо рафтове със зимнина вече гордо се издигаха стелажи със стока.

В бурните времена на прехода клекшоповете бяха буквално и преносно ъндърграунд - в смисъл, че през тях минаваха част от оборотите на "паралелната" икономика. Дори и присъствието на "Краун ейджънтс" не помогна. Пушачите в София знаеха наизуст местата, от които по всяко време можеше да се намери кутия "Кемъл" или "Боро" без бандерол. Очакванията, че закриването на безмитните магазини по границите ще сложи край й на избената търговия, не се сбъднаха.

Клекшопингът не беше засегнат по никакъв начин и от конкуренцията на първите молове. За разлика от кварталните бакалии и лъскавите магазини по "Витошка", които отчитат спад на продажбите, подземните дюкянчета процъфтяват.

Тайната на техния успех е в сравнително

Простия, но доказан във времето бизнес модел

За да направиш клекшоп, не са нужни почти никакви инвестиции. Достатъчно е да имаш мазе с изглед към централна улица и голям пътникопоток. Най-добре е да бъде в близост до спирка на градския транспорт. Наемът и режийните на един клекшоп са значително по-ниски от тези на нормалния магазин, а стоките са едни и същи. Това е причината цените на стоките в него да са с 20 или 50 стотинки по-ниски от кварталната бакалия. Така миниатюрните дюкянчета привличат клиенти и печелят от оборот. При задаващата се икономическа криза те дори може да преживеят нов разцвет. За любителите на тютюнев дим е все едно дали получават дневната си доза никотин от подземен дюкян или от лъскав магазин - важна е само цената.

Нишата на подземните магазинчета е в по-непретенциозната клиентела, която не държи на качеството на обслужване. Тяхното основно предимство е бързината. Пазаруването в клекшоп трае секунди, а общуването между продавач и купувач е сведено до минимум. В повечето случаи дори не виждате лицето на човека "зад щанда". Навеждате се, казвате поръчката и подавате парите. В следващия миг виждате как една ръка от тъмното се протяга с желаната стока. Чисто и просто.

По този начин клекшопът преобръща цялата култура на пазаруване, където по дефиниция "клиентът винаги е прав". В жеста на клякането (или навеждането) са закодирани няколко ключови послания. Първо, защото пазаруването с наведена глава лишава клиента от усещането за превъзходство. Освен това търговията в приземено положение изисква първо да дадеш парите, а чак след това да получиш желаната стока. В магазина е точно обратното - първо избираш, после плащаш. Пуританите биха възразили, че по този начин се получава разпад на ролевия модел "купувач-търговец". Но на кого му пука. На езика на жестовете поведението на купувача означава "аз не държа на етикети, просто си искам кутията цигари".

Кепенците на клекшоповете са шедьовър на инженерната мисъл. Телескопичната конструкция от винкел и ламарина е като

Сгъваема кутия на Пандора

В затворено положение тя прилича на обикновен капак с размери метър на два. Щом се разгърнат обаче, витрините откриват неподозиран избор от стоки - алкохол, цигари, шоколади, вафли, дъвки, бонбони, снакс, бира и безалкохолни... Въобще - пълен арсенал от консумативи, нужни за организирането на един добър купон. Разбира се, всеки уважаващ себе си клекшоп предлага и презервативи. Така, ако изпаднете в нужда в 2 часа след полунощ, не е нужно да търсите денонощна аптека. Кварталният клекшоп е насреща. Именно гъвкавото работно време е другото предимство на клектърговията.

Находчивостта на някои търговци в последните години доведе до нова мода - появата на специализирани дюкянчета. Ако често минавате по ул. "Шишман", няма начин да не сте заглеждали опашката от чакащи пред популярната клекшоп сладкарница, където се продават над 100 вида сладки и соленки за вкъщи. Стъклените витрини са разпрострени по целия тротоар, а списъкът с лакомства е безкраен - щрудели, скалички, ореховки, таралежки, локумки, портокалки, сусамени пръчици... Онези, които все още имат носталгия по соца, могат да се открият тук позабравени артикули като паста "негърче", бисквити "сълзица" или "котешко езиче". По-напредничавите могат да избират между трюфели и бонбони "рафаело".

Моят любим клекшоп обаче се намира на ул. "Раковски", срещу сградата на СДС. Всъщност думата не е точна. Това не е просто клекшоп, а

Подземен магазин от типа "1001 стоки"

Винаги съм се чудил как собственикът е успял да подреди на толкова малко място десетките кутии с прах за пране, препарати за почистване, дезинфектанти, ароматизатори, кошчета, метли, парцали и прочее хигиенизиращи пособия. "Билла" и "Метро" могат да завиждат на изобилието от почистващи артикули, с които това подземно дюкянче разполага. Помислено е за всичко. Има си дори и система срещу крадци - старо автомобилно огледало за обратно виждане, монтирано под наклон до прозореца. По този начин продавачът може да следи дали някой не отмъква нещо от складираните на тротоара джунджурии.

Подземните пространства на някои стари кооперации в центъра са превърнати в цели търговски комплекси. Най-много са те в пресечките на "Витошка", по" Графа", около "Попа" и спирките на градския транспорт. Стъклените витражи с цигари и алкохол съжителстват мирно с ателиета за монтаж на капси и копчета тик-так.

От предприемаческия гений на българина се впечатли и великият режисьор Вим Вендерс. Неотдавна той бе в България, за да представи новата си книга "Усещане за място". Престоят в българската столица впечатлил автора на "Буена виста соушъл клъб" и "Париж, щата Тексас". На въпроса на журналиста дали е открил в София интересно място за снимане на филм, той разказа, че е останал впечатлен от малко магазинче в близост до хотела. "Беше в мазето на кооперация. Когато се превих на две, видях приятелското лице на възрастна дама. В този момент си дадох сметка, че тя има невероятна гледна точка към живота. По цял ден вижда само движещи се крака. Каква е основната идея на тази история ли? Жената работи в мазе. Но ако ти искаш да говориш с нея, трябва да й паднеш на колене. Това е фантастично."

Мъничко, шареничко, скрито под земята. Има си прозорец, но не е дом. Продава бира и цигари, но не е магазин.

Що е то? Отговорът е "клекшоп" - мазе, превърнато в дюкян.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


30 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Вим Вендерс

    е малък гений. Браво и на автора на тази статия.

  • 2
    Avatar :-P
    Принцеска

    Браво!!!Перфектно написана статия!
    А иначе аз много се радвам на клекшопчетата.Там винаги има това, от което имаш нужда.Дано да процъфтяват все така.Аз нямам нищо против да клекна, за да си взема това, което ми трябва.

  • 3
    Avatar :-P
    Д. К.

    номер 1 е статията!

  • 4
    Avatar :-|
    Aussie

    "Жената работи в мазе. Но ако ти искаш да говориш с нея, трябва да й паднеш на колене. Това е фантастично." - жестоко!!!
    Иначе браво за статията. Въобще този брой на Капитал заслужава да се запази в рамка :)

  • 5
    Avatar :-|
    Eвелина Тодорова/ Благоевград

    Питам се как може за нещо, толкова дребно да се изразходва толкова словесна енергия и отделено толкова много място в един седмичник? И с какво тази "статия" обогатява информационния хоризонт на читателя? Според мене - с нищо.
    Уважаеми господа от в-к КАПИТАЛ, ценете всеки милиметър място, защото това е единственият начин да задържите и без това малкото си читатели. Това е моето скромно пожелание за 2009 година.

  • 6
    Avatar :-|
    Пешо келешо

    Простия, но доказан във времето бизнес модел? Хайде да си го кажем както си е: Българите обичат да се 'навеждат'!

    Невероятна гледна точка към живота? Да гледаш по цял ден кал и мръсни обувки?

  • 7
    Avatar :-|
    Grosskopf

    За мен тези магазинчета са един от лакмусите за това дали вървим към "оправяне", поне културно. Статията всъщност е доста тъжна и по което и време да намери място на страниците на вестника, все ще е на място.

  • 8
    Avatar :-|
    mda

    на мен ми харесва барзината, все пак те са 4аст от нашия 4ар

  • 9
    Avatar :-|
    иван пи

    Статията е супер , феноменът на клекшопа е тъжен и срамен

  • 10
    Avatar :-|
    ?

    май някой оценява ината за оцеляване? дори забогатява от знанието ? и му се прекланя? а ние?...българите са мързеливи. българите са прости. българите нямат пет професии и не искат да работят в друг град отделно от семейството си..при толкова емигранти??!!!..бих искал един петък да не виждам лицата в парламента, а само ръцете и гласовете. да , може да видиш болезнено позната физономия по гласа.....или по липсата на глас....е, ред е за гласа на хеи..и данъка който се плаща за наем....убеден съм , че в тези условия наистина не може без интелигентност и се радвам че мазетата не са механи....понякога не пиша граматически правилно, за да може четящия или да си допълни, или да чете друго.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал