С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 28 дек 2008, 16:15, 11923 прочитания

Метаморфозите на клекшопа

Тротоарната търговия не само не изчезна с времето, а възприема нови форми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мъничко, шареничко, скрито под земята. Има си прозорец, но не е дом. Продава бира и цигари, но не е магазин.

Що е то? Отговорът е "клекшоп" - мазе, превърнато в дюкян.


Може да не е българско откритие, но клекшопът е един от символите на София. Също както бездомните кучета, дупките по улиците и паркираните на тротоара коли.
Ако лъскавите молове са крайната точка на потребителската еволюция, то подземните магазинчета по софийските улици са нейното начало. Макар и рожба на реституцията и частната инициатива в зората на 90-те, тези творения на ъндърграунд културата не само не изчезнаха с времето, а тъкмо обратното - с годините тротоарната търговия възприе нови форми. Изпод партерните етажи на столичните кооперации днес надничат всевъзможни ателиета (за обущарски услуги, шивашки поръчки, татуировки и пиърсинг), кафенета и дори цели закусвални, които продават сандвичи и пица на парче.

Ако ви се случи да се разхождате с чужденци, много е възможно да ви питат защо

Българите обичат пазаруването на "кота нула"

Почти като виц звучи историята на германски режисьор, който пристигнал на гости на свой български колега. В края на визитата си немецът останал силно впечатлен от грижите, които се полагат тук за хората в неравностойно положение. Когато го попитали защо, той отвърнал, че има предвид симпатичните магазинчета с малки витринки, разположени на височината на тротоара, от които ниските хора могат да пазаруват, без да се унижават.



Появата на клектърговията в средата на 90-те се дължи на реституцията и старта на частната инициатива. Първите проявления на стремежа към бързо забогатяване бяха гаражните клетки. Неусетно старите лади и москвичи се озоваха на тротоарите, а гаражите - преустроени в квартални бакалии. Втората вълна на предприемаческата активност беше оползотворяването на мазетата. В тях вече нямаше място за бидони със зеле и буркани с домашна лютеница. Така за нула време прашните изби осъмнаха като търговски обекти, а по стените вместо рафтове със зимнина вече гордо се издигаха стелажи със стока.

В бурните времена на прехода клекшоповете бяха буквално и преносно ъндърграунд - в смисъл, че през тях минаваха част от оборотите на "паралелната" икономика. Дори и присъствието на "Краун ейджънтс" не помогна. Пушачите в София знаеха наизуст местата, от които по всяко време можеше да се намери кутия "Кемъл" или "Боро" без бандерол. Очакванията, че закриването на безмитните магазини по границите ще сложи край й на избената търговия, не се сбъднаха.

Клекшопингът не беше засегнат по никакъв начин и от конкуренцията на първите молове. За разлика от кварталните бакалии и лъскавите магазини по "Витошка", които отчитат спад на продажбите, подземните дюкянчета процъфтяват.

Тайната на техния успех е в сравнително

Простия, но доказан във времето бизнес модел

За да направиш клекшоп, не са нужни почти никакви инвестиции. Достатъчно е да имаш мазе с изглед към централна улица и голям пътникопоток. Най-добре е да бъде в близост до спирка на градския транспорт. Наемът и режийните на един клекшоп са значително по-ниски от тези на нормалния магазин, а стоките са едни и същи. Това е причината цените на стоките в него да са с 20 или 50 стотинки по-ниски от кварталната бакалия. Така миниатюрните дюкянчета привличат клиенти и печелят от оборот. При задаващата се икономическа криза те дори може да преживеят нов разцвет. За любителите на тютюнев дим е все едно дали получават дневната си доза никотин от подземен дюкян или от лъскав магазин - важна е само цената.

Нишата на подземните магазинчета е в по-непретенциозната клиентела, която не държи на качеството на обслужване. Тяхното основно предимство е бързината. Пазаруването в клекшоп трае секунди, а общуването между продавач и купувач е сведено до минимум. В повечето случаи дори не виждате лицето на човека "зад щанда". Навеждате се, казвате поръчката и подавате парите. В следващия миг виждате как една ръка от тъмното се протяга с желаната стока. Чисто и просто.

По този начин клекшопът преобръща цялата култура на пазаруване, където по дефиниция "клиентът винаги е прав". В жеста на клякането (или навеждането) са закодирани няколко ключови послания. Първо, защото пазаруването с наведена глава лишава клиента от усещането за превъзходство. Освен това търговията в приземено положение изисква първо да дадеш парите, а чак след това да получиш желаната стока. В магазина е точно обратното - първо избираш, после плащаш. Пуританите биха възразили, че по този начин се получава разпад на ролевия модел "купувач-търговец". Но на кого му пука. На езика на жестовете поведението на купувача означава "аз не държа на етикети, просто си искам кутията цигари".

Кепенците на клекшоповете са шедьовър на инженерната мисъл. Телескопичната конструкция от винкел и ламарина е като

Сгъваема кутия на Пандора

В затворено положение тя прилича на обикновен капак с размери метър на два. Щом се разгърнат обаче, витрините откриват неподозиран избор от стоки - алкохол, цигари, шоколади, вафли, дъвки, бонбони, снакс, бира и безалкохолни... Въобще - пълен арсенал от консумативи, нужни за организирането на един добър купон. Разбира се, всеки уважаващ себе си клекшоп предлага и презервативи. Така, ако изпаднете в нужда в 2 часа след полунощ, не е нужно да търсите денонощна аптека. Кварталният клекшоп е насреща. Именно гъвкавото работно време е другото предимство на клектърговията.

Находчивостта на някои търговци в последните години доведе до нова мода - появата на специализирани дюкянчета. Ако често минавате по ул. "Шишман", няма начин да не сте заглеждали опашката от чакащи пред популярната клекшоп сладкарница, където се продават над 100 вида сладки и соленки за вкъщи. Стъклените витрини са разпрострени по целия тротоар, а списъкът с лакомства е безкраен - щрудели, скалички, ореховки, таралежки, локумки, портокалки, сусамени пръчици... Онези, които все още имат носталгия по соца, могат да се открият тук позабравени артикули като паста "негърче", бисквити "сълзица" или "котешко езиче". По-напредничавите могат да избират между трюфели и бонбони "рафаело".

Моят любим клекшоп обаче се намира на ул. "Раковски", срещу сградата на СДС. Всъщност думата не е точна. Това не е просто клекшоп, а

Подземен магазин от типа "1001 стоки"

Винаги съм се чудил как собственикът е успял да подреди на толкова малко място десетките кутии с прах за пране, препарати за почистване, дезинфектанти, ароматизатори, кошчета, метли, парцали и прочее хигиенизиращи пособия. "Билла" и "Метро" могат да завиждат на изобилието от почистващи артикули, с които това подземно дюкянче разполага. Помислено е за всичко. Има си дори и система срещу крадци - старо автомобилно огледало за обратно виждане, монтирано под наклон до прозореца. По този начин продавачът може да следи дали някой не отмъква нещо от складираните на тротоара джунджурии.

Подземните пространства на някои стари кооперации в центъра са превърнати в цели търговски комплекси. Най-много са те в пресечките на "Витошка", по" Графа", около "Попа" и спирките на градския транспорт. Стъклените витражи с цигари и алкохол съжителстват мирно с ателиета за монтаж на капси и копчета тик-так.

От предприемаческия гений на българина се впечатли и великият режисьор Вим Вендерс. Неотдавна той бе в България, за да представи новата си книга "Усещане за място". Престоят в българската столица впечатлил автора на "Буена виста соушъл клъб" и "Париж, щата Тексас". На въпроса на журналиста дали е открил в София интересно място за снимане на филм, той разказа, че е останал впечатлен от малко магазинче в близост до хотела. "Беше в мазето на кооперация. Когато се превих на две, видях приятелското лице на възрастна дама. В този момент си дадох сметка, че тя има невероятна гледна точка към живота. По цял ден вижда само движещи се крака. Каква е основната идея на тази история ли? Жената работи в мазе. Но ако ти искаш да говориш с нея, трябва да й паднеш на колене. Това е фантастично."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Софийско о(без)зеленяване 35 Софийско о(без)зеленяване

Модата в зелените площи в столицата минава през много фази на развитие, за да стигне до последния тренд – премахването им

28 дек 2008, 10411 прочитания

"Вие сте най-невероятната публика" 7 "Вие сте най-невероятната публика"

Концертният живот в България се превръща в състезание между рекламодателите

27 дек 2007, 4043 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ГРАДЪТ" Затваряне
2009 Защото сме люлинци*

"Люлин" е чифтът обувки пред вратата на София, които е добре да нахлузваме от време на време

Българският автопазар 2018: Повече дизел и нови коли

Старите автомобили над 20 години продължават да преобладават в българския автопарк, въпреки нарастването на продажбите на нови автомобили

Човек с минало

Комисията по досиетата е обявила с решение принадлежността на Емилиян Гебрев към ДС

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Ирландски гигант в опаковките купува завод в Луковит, сделка за офис сграда за 60 млн. лв., Coca-Cola HBC придобива сръбски производител на храни

Емисия

DAILY @7AM // 19.02.2019 Прочетете