Тим Харфорд: И в дупките на чорапите има логика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тим Харфорд: И в дупките на чорапите има логика

Тим Харфорд: И в дупките на чорапите има логика

Ваня Ефтимова
5860 прочитания

©


Профил

Станал популярен с колонката си "Икономист под прикритие" в Financial Times, Тим Харфорд публикува бестселъра със същото име през 2006 г. Втората самостоятелна книга на английския икономист и журналист е "Логиката на живота" (2008 г.) Харфорд работи и за телевизия BBC и BBC Radio 4. Публикувал е текстове и в Esquire, Forbes, New York Magazine, Washington Post и New York Times. Преди да се заеме с писане, е работил в Shell, Световната банка и като преподавател в Oxford.

Не, кризата не ме накара да променя виждания си за рационалността на изборите, които хората всекидневно правят, отговаря леко засегнато Тим Харфорд. Изглежда, че в последната година, когато движенията на пазарите напомнят повече на безкрайно пътуване с влакчето на ужасите и без посока за бъдещето, на икономиста и автор на бестселъри поне няколко пъти му се е налагало да обяснява, че за всичко си има причини.

Възможно ли е да има някакъв рационален смисъл в икономическата криза? Ако търсим логични отговори в тази, меко казано, хаотична ситуация, то Тим Харфорд - специалистът по търсене на рационални решения зад иначе често нерационалния краен резултат - е този, който със сигурност би трябвало да ги съзира. Той неочаквано открива такива от избора да се запали първата цигара до защо лобистите успяват да прокарат политика в ущърб на мнозинството, без това да предизвиква революции по улиците. При първите логиката е, че щом пазарът изобилства от никотинови дъвки и лепени, помагащи по-лесно да скъсаш с лошия навик, то тийнейджърите имат все по-малко задръжки да запалят първата цигара. Намаляването на риска всъщност парадоксално подсилва тенденциите за поемането му. Пак същата желязна икономическа логика се крие и зад успеха на лобистите и представяните от тях групи - протекционизмът, държавните субсидии за умиращи производства и региони вредят като цяло на обществото. Но цената, която в нормални времена всеки от нас един плаща, не е достатъчно голяма, за да е логично да очакваме хората да се втурнат да протестират. По съвсем друг начин изглежда сметката на ползващите привилегиите и затова те винаги ще инвестират повече ресурси и медиен шум, обяснява британският икономист.

И двата примера и техният анализ от Тим Харфорд навеждат на интересни размишления за предпоставките за настоящия икономически хаос, срива на американската автомобилна индустрия и кризата на идеи за излизане от ситуацията, завладяла политиката. Днес, когато дори страниците на WallStreetJournal изобилстват с емоционални определения като морален хазарт и дериватни шамани, а останалите медии търсят причините за рецесията от загубата на ценности през психологията на тълпата до закъсняло потвърждение на идеите на Карл Маркс, Тим Харфорд е по британски спокоен. Според него повечето хора са действали логично - след като е имало такова голямо предлагане на кредити, естествено всеки, който е могъл да си позволи, е взимал такъв. Рационално действие, макар и с ирационален изход. "Вярно е обаче, че някои хора полудяха - банкерите. Те правиха големи залагания на много малък марж и не внимаваха върху какво залагат. Aз като повечето икономисти (ако са честни) съм удивен от некомпетентността в банковата система", признава обаче Харфорд.

Къде е логиката на рецесия?

"Виждам три сценария за развитие оттук нататък," гласи прогнозата му за бъдещето, "единият е, че настъпва тежка рецесия, но после възстановяването ще е много бързо - както в САЩ в началото на 90-те. Ако е така, не очаквам големи промени освен в регулацията на финансовата система. Другите два сценария са за доста по-сериозна рецесия - серия от рецесии, както през 70-те, или може би дефлация като в Япония. Въпросът е тогава дали политическият отговор ще е конструктивен или ще има залитане към екстремизъм." Както повечето икономисти, и Тим Харфорд явно не иска да се обвързва с ясна прогноза за бъдещето. В едно от есетата си за "Икономист под прикритие" с цветистото заглавие "Дупките в чорапите ви или защо е толкова трудно да се предвиди колко ще е лоша рецесията?" той дава много конкретно обяснение защо: "Дори и най-солидните анализи са основани често на анекдоти; много са просто заблуди или пожелания. Аз чух от търговец на хранителни стоки да развива теорията, че Fair trade продуктите абсолютно сигурно ще вървят по време на рецесията, защото веднъж убедили се във възможностите на справедливата търговия, хората няма да ги изоставят. Експерт от туристическата индустрия ми каза, че колкото по-зле стават нещата, толкова повече хора ще имат нужда от почивка. Може би той е прав. Но аз не бих заложил на това." Предишните кризи ни дават теоретичен модел, но какво могат днес да почерпят като опит от последната тежка рецесия през 80-те например евтините авиокомпании или интернет търговците, произвеждащите екохрани? "Икономиката просто се е променила твърде много оттогава, за да бъде наученото тогава сигурна насока наученото", обяснява Харфорд.

Други негови колеги като носителя на тазгодишната Нобелова награда по икономика Пол Кругмън се опитват да гледат на рецесията като на шанс. В последните месеци особено популярна е мисълта на преподавателя от Харвард Пол Ромър, че "кризата е твърде ужасно нещо, за да не бъде използвана". Има се предвид възможността за радикална промяна на икономическия, финансовия и дори политически ред. Харфорд скептично махва с ръка: "Вие сте по-голям оптимист от мен, аз имам чувството, че кризата по-скоро ще затвърди някои лоши политики, отколкото да ги помете." Според него една от големите заблуди е повсеместният новооткрит възторг около регулацията: "Сегашните спасителни планове са силен аргумент за затягането й, но регулаторите не могат да са навсякъде, както застрахователят не седи цял ден в колата ви, за да направи точна оценка как карате и съответно да ви даде персонализирана застрахователна полица."

И все пак като всеки икономист и за него възможността най-после да се променят закостенели представи и политики е много съблазнителна, дори да е само мисловна заигравка с няколко "ако" отпред. "Има една ясна възможност - да променим екологичната си политика, смята Харфорд. Това означава повече данъци върху замърсяващите индустрии. Парите са нужни, за да се спасят едновременно и планетата, и държавните дефицити в комбинация с повече подкрепа за технологиите."

Логиката на индивидуалното оцеляване

"Карл Маркс е бил удивен от икономическия растеж на ХІХ век, защото той е бил далеч по-голям от всеки предишен подем. После идва ХХ век с две световни войни и глобалното разрастване на комунизма. Въпреки това икономическият растеж бе още по-бърз от този през ХІХ век. Следователно историята е на наша страна. Ако можем да се справим с екологичния проблем - а аз вярвам, че можем - мисля, че ще не бива да се тревожим толкова за бъдещето", отговаря Харфорд на въпроса, който се прокрадва напоследък - дали не настъпва краят на една епоха, белязана с небивало в исторически мащаб благоденствие.

Колелото на историята ще продължава да се върти, но в краткосрочен мащаб все някой ще падне под него. За Тим Харфорд важното естествено е да останем рационални. Например, ако човек има малко свободни пари, къде да ги вложи? "Същият отговор, както винаги: аз инвестирам в широк брой дейности, в различни инструменти и в различни региони. Не се опитвам да се правя на много умен и да стана бързо богат."

А как да се справим с големия страх от загуба на работата? "Важно е да намерите друга бързо или да използвате времето за нещо полезно, например допълнително образование. Икономическите изследвания показват, че оставането без работа наистина е депресиращо - проблемът не са просто парите, ситуацията е много по-лоша. Уменията ви избледняват, докато стоите без работа и е много по-малко вероятно да ви наемат някъде. Така че моят съвет е да намерите друга работа, каквато и да е, и да продължите да търсите по-добро място. Когато рецесията свърши, ще има вълна от назначения, много повече възможности да се оглеждате и да намерите нещо ново", обяснява икономистът.

И не, Тим Харфорд никога не е твърдял, че животът е справедлив или лесен, само че е логичен. Сега остава да разберем и логиката му.

Профил

Станал популярен с колонката си "Икономист под прикритие" в Financial Times, Тим Харфорд публикува бестселъра със същото име през 2006 г. Втората самостоятелна книга на английския икономист и журналист е "Логиката на живота" (2008 г.) Харфорд работи и за телевизия BBC и BBC Radio 4. Публикувал е текстове и в Esquire, Forbes, New York Magazine, Washington Post и New York Times. Преди да се заеме с писане, е работил в Shell, Световната банка и като преподавател в Oxford.

Не, кризата не ме накара да променя виждания си за рационалността на изборите, които хората всекидневно правят, отговаря леко засегнато Тим Харфорд. Изглежда, че в последната година, когато движенията на пазарите напомнят повече на безкрайно пътуване с влакчето на ужасите и без посока за бъдещето, на икономиста и автор на бестселъри поне няколко пъти му се е налагало да обяснява, че за всичко си има причини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    kapitalist

    ако я разберете нея (логиката), посветете й един брой.

  • 2
    Avatar :-|
    Черногледец Храбър

    Друже Капиталист, ето малко логика от Никълъс Талеб - и той умно момче кат Тим Харфърд.

    Всички милионери са образовани и работят много не е равнозначно на всички, които са образовани и работят много са милионери.

    Кефи ли те още логиката на живота?

  • 3
    sir_humphrey avatar :-|
    Sir Humphrey

    Човек , който отрича емоциите като подбуди за извършване на действия, трябва да е пълно куку.

  • 4
    Avatar :-|
    CAPITALIST

    ето една хубава статия ,ама почти никой не й обърнал внимание ,виж ако пишеше как капитализма згива и как едно време хората имаха работа и всичко беше на шест или Путин как се ерчи и заяжда със запада и колко прав бил,когато плаши с кранчето можеше и повече внимание да се й се обърне

  • 5
    Avatar :-|
    До Тим Харфорд

    Уважаеми Тим Харфорд, аз пък мисля, (виж че и аз съм се замислил ?!) че решението е добре забравеното старо правило -...количеството на книжните пари (тези които можеш да напечаташ) - трябва стриктно да съответствува по брой на количеството ценни метали (злато, сребро и платина) които ги обезпечават./ТОЧКА/
    Какво мислиш ТИ , драги ми Тим Харфорд, по това "предложение"...?

  • 6
    Avatar :-|
    Забележка към автора

    морален хазарт (не много правилен превод на moral hazard) е термин от учебниците, не е "емоционално определение"

  • 7
    joro01 avatar :-|
    joro01

    До н2: Талеб пише 300 страници книга за нещо, което е обяснимо с 2. Ако провериш този умен автор ще видиш, че е управлявал губещи фондове. Пардон, банкрутирали. Това също му е повлияло върху търсенето на науката във фактите без ретроспекция.

    До н5: Откъде накъде метал дето го копаш струва нещо реално и при какви условия има някаква стойност?! В живота цената на всичко е променлива, а инвестициите са спекулация. Някои хора имат интуиция, а други чист късмет. Останалите губят.

    Връзка между образованието и богатството няма. Да, средностатистическа има, но на кой му пука за средностатистическите извадки. Или можеш да правиш пари или не те бива.

  • 8
    Avatar :-|
    BlackSwan

    Анонимен,
    това, че не разбираш аргументите на Талеб не трябва да те кара да си агресивен към него и да реферираш към "управление на губещи фондове". Той не ти казва, че не трябва да гледаш в миналото. Талеб ти казва, че миналото не ти дава възможност да прогнозираш бъдещето. Това е аргумента на Карл Попър за нищетата на историцизма. Така, че не се прави на много умен, а ми чети повече книги.

  • 9
    joro01 avatar :-|
    joro01

    Нима обидих любимата ти книга? Не съм агресивен към Талеб и благодаря, че ми разясни значението на книгата:) Не ми вкарвай тийнейджърски реплики ако искаш да те мислят теб за умен или начетен:)

  • 10
    Avatar :-|
    Drakon до Анонимен

    Да отричаш силата на случайните събития в икономиката е наистина глупаво, да не говорим за това, че ако го направиш развитието на българската икономика след 1944 г. е в голямата си част необяснимо. Има една много интересна статия на икономическият историк Пол Дейвид озаглавена озаглавена „Клио и икономиката на QWERTY" посветена на това как едно случайно събитие като избора на подредбата на клавиатурата на пишещата машина остава с нас завинаги. Виж:
    http://www.econ.ucsb.edu/~tedb/Courses/Ec100C/DavidQwerty.pdf
    Подробен преглед на икономическата теория основана на тази идея можеш да намериш в книгата на Пол Кругман "Амбулантното благополучие"
    http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=33880

    П.С. Ще ти бъда много благодарен, ако можеш да синтезираш книгата на Николас Талеб в две изречения, аз лично бих се затруднил да я резюмирам на една страница.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK