Да поиграем на "Куиз ойл"

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Играта "Куиз ойл"* ще е сред хитовете на 2009 г. Правилата, както обикновено, са прости - кой ще отгатне цената на петрола. В нея играят всички участници в пазарната икономика - от производителите на суровини и материали до потребителите, които купуват стоките и пълнят с гориво резервоарите на колите си. А победители са тези, които ще бъдат най-близо до верния отговор.

Изминалата година доказа за пореден път, че прогнозите за цената на горивата са рисковано начинание. Докато в края на 2007 г. се правеха залози за това колко ще поскъпне петролът, в края на 2008 г. залозите са колко още ще поевтинява. Специалистите непрекъснато коригират надолу прогнозите си за цените. В края на годината дори се появиха дръзки предвиждания, че котировките ще паднат под 30 долара за барел (1 барел = 158.9 литра), преди да бъдат подкрепени от нови производствени съкращения и да се стабилизират вероятно в края на следващата година. По всичко личи, че дните на паника от юли 2008 г., когато петролът достигна 147.27 долара за барел, вероятно няма скоро да се повторят. Поне не през 2009 г. (освен ако, разбира се, не настъпят неочаквани геополитически трусове).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ценовият колапс през втората половина на 2008 г. бе резултат от едновременното действие на няколко фактора върху пазара, но най-вече от спада в търсенето заради рецесията във водещите икономики в света. Избистрянето на перспективите за икономически спад в САЩ, Япония и в някои европейски страни накара много икономисти да прекалибрират своите прогнози за търсенето, а респективно и за цените на черното злато. Започна да се говори за настъпване на първия спад в световното потребление от началото на 80-те години насам.

Непредвидима територия

Заради влошената макроикономическа картина в развитите страни Международната агенция за енергия (МАЕ) се видя принудена няколко пъти да понижава оценките за растежа в търсенето и предупреди, че може пак да го направи. Защото, макар да се очаква световната икономика да започне да се възстановява след 2010 г., винаги има риск спадът да се окаже по-продължителен.

Според декемврийската оценка на МАЕ потреблението на петрол в света през 2008 г. е намаляло за първи път от 1983 г., но догодина ще се увеличи незначително. В периода 2008 - 2013 г. то ще расте средно на година с 1.2% вместо с очакваните по-рано 1.5%. В края на периода (2013 г.) ще достигне 91.3 млн. барела дневно (докато само през юли МАЕ прогнозираше ръст до 94.2 млн. барела дневно). В същото време производството през 2008 г. е било 87 млн. барела дневно и ще продължи да намалява. Ноемврийската прогноза на енергийната организация е петролът през 2009 г. да струва средно 80 долара за барел в сравнение с очакваните преди 110 долара. Според агенцията пазарът се намира в "непредвидима територия" заради многобройните неизвестни, като например доколко ще се забави икономическият растеж в Китай и съответно потреблението в страната и какъв ще бъде натискът вътре в Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК) за по-нататъшни съкращения на добивите й. Според МАЕ потреблението на петрол в Китай ще нарасне с най-малък темп от края на 90-те години и е напълно възможно този скромен ръст да не успее да компенсира пониженото търсене в развитите държави. Като резултат може да се стигне до първия спад в глобалното потребление от 1983 г. насам.



Прогнозите на МАЕ изглеждат консервативни в сравнение с очакванията на някои анализатори. Американската инвестиционна банка Merrill Lynch например понижи своята прогноза до 50 долара за барел през 2009 г. в сравнение с предвижданите по-рано 90 долара. Банката предупреди, че е възможен дори временен спад под 25 долара за барел, ако рецесията в САЩ, Европа и Япония застигне и Китай. Като основни причини за поевтиняването Merrill Lynch посочи неблагоприятните перспективи за глобалния икономически растеж и свиването на търсенето на петрол с 0.5%, или 400 хиляди барела дневно. Банката допуска, че прогнозираните от нея цени може да бъдат по-високи, ако заради финансовата криза властите предприемат по-либерална фискална и парична политика с цел да стимулират икономическия растеж и респективно потреблението на петрол.

Заради забавеното търсене на развиващите се пазари Goldman Sachs също понижи прогнозата си. Банката очаква 70 долара за барел в сравнение с предвижданите по-рано 110 долара. Френската Societe Generale не остана по-назад и намали очакванията си с 36% до 72.60 долара за барел през 2009 г. С 43% до 60-65 долара за барел понижи очакваната цена и Министерството на енергетиката на САЩ.

Сред анализаторите преобладава мнението, че цените ще се по-ниски в началото на 2009 г., но ще се повишат в края на годината. Пониженото търсене и високите запаси ще изпратят борсовата котировка на петрола до ниво 45 долара догодина, предвижда и канадската компания TristoneCapital, но в края на годината цената вероятно ще се покачи до 55 долара и ще достигне 90 долара през 2010 г.

* от англ. quiz oil - петролна викторина - бел. авт.

Без паника Ясен Пекунов "Като свърши петролът, ще останем без пластмаса!" Чували ли сте подобно твърдение? То не е вярно. Най-малкото поради две причини. Първо, човечеството е произвело вече толкова пластмаса, че ако започне да я рециклира, няма да има нужда от ново производство. Според различните прогнози на екологичните организации само САЩ и Европа пускат на пазара няколко десетки милиарди пластмасови бутилки боклук на година. Колкото и да се различават числата при различните източници, порядъкът е този - милиарди бутилки. Второ, нефтът няма да свърши изведнъж. В някакъв момент, ако изобщо се стигне до такъв, той ще намалее дотолкова, че използването му за гориво ще стане икономически невъзможно. Тогава всички останали залежи ще бъдат ползвани само за получаване на страничните днес продукти. Тук трябва да се добави и че не всичкият нефт на планета е открит. Дори да се стигне до почти пълно изчерпване, то ще продължи до откриването на нови залежи, каквито се предполага, че има наистина много. Търсенето и разработването им обаче е скъпо начинание и не е изгодно, докато има толкова отворени находища. Вероятно има и трета възможна причина нефтът да не свърши никога. Развитието на алтернативните източници на енергия, набиращите скорост проекти за електромобили, водородни двигатели и т.н. може да "извадят петрола от играта" още докато има залежи за десетилетие например. Всъщност какви са другите продукти, които се добиват заедно с производството на гориво? Първо, смазочни смеси, от които се произвеждат моторни масла и всякакви смазки. Те се състоят основно от въглеводороди, евентуално с някакви добавки за повишаване на качеството. Нефтът не е единственият източник на въглеводороди в природата... Все пак всичко живо е изградено от тях. Все повече и повече изследователи се ориентират към изучаването на природните полимери (пластмаси на всекидневен език). Природните материали са по-евтини, получаването им като цяло е екологично чисто, а свойствата им са невероятни. Помислете например за нишките на паяка, колагеновите влакна, изграждащи костите и кожата ни, или пък за коприната. Може да се прогнозира с голяма увереност, че каквото и да стане, биополимерите ще заместят в много области използваните досега пластмаси. От петрола също се добиват парафин и восък. И двата са въглеводороди, които лесно се получават, пък и се срещат в природата. Пчелите например произвеждат восък. Суровият нефт се пречиства от сяра. От нея после се получава сярна киселина, която е широко използвана в множество индустриални процеси. Сяра, разбира се, може да бъде получена от много други източници, но е факт, че е много икономически изгодно суровината да идва като страничен продукт от производството на гориво. И все пак сяра ще има и без нефт. Петролът ни дава също катран и асфалт (битум). Това са фракции (съставни части) на суровия нефт подобно на дизела, нафтата и т.н. Тях ще е безсмислено и трудно да синтезираме, както, да речем, и бензин. Пълното изчезване на петролните залежи на практика ще ни лиши от асфалт и катран. И най-сетне нефтът е чудесна суровина за получаване на ароматни и ненаситени въглеводороди (алкени). Те, разбира се, могат да се получават и по много други начини и от други суровини. Нефтът засега е обаче икономически изгоден като суровина за тях. С две думи, изчезването на нефта директно не заплашва сериозно друг сектор освен транспортния. Ако той не намери алтернативен начин да се захранва с енергия, проблемът, разбира се, ще засегне цялата световна икономика. Всичко сочи обаче, че решение на петролната зависимост ще бъде намерено, и то в близките години. Решението е буквално зад ъгъла, защото малко не достига на учените да превърнат слънчевата енергия в наистина използваем ресурс.