От Месопотамия до мола
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Месопотамия до мола

Пазаруването преминава от необходимост в забавление. Водещото усещане не е да притежаваш нещо, а самото удоволствие от шопинга

От Месопотамия до мола

Търговията в западните икономики следва развитието на обществото. В България то тича след нея

Зорница Маркова
12574 прочитания

Пазаруването преминава от необходимост в забавление. Водещото усещане не е да притежаваш нещо, а самото удоволствие от шопинга

© reuters


Годината е 1851 г., мястото - викторианска Англия. Съпругът на кралица Виктория - принц Алберт, инициира грандиозно събитие, което ще се превърне в един от най-важните моменти в историята на модерното пазаруване. В построения на 14 акра (близо 60 дка) Кристален дворец (The Crystal Palace) се провежда първото по рода си изложение на стоки от различни страни. Разнообразието и помпозността са големи. Именно изобилието на предложения и стоки вкарва нова доза енергия в развитието на търговията.

"Това събитие за пръв път дава възможност на посетителите да разглеждат толкова много неща, които преди това не са знаели, че искат и могат да притежават", отбелязва в своята книга за историята на пазаруването Памела Клафке.

За да се стигне до този момент, търговията преминава през различни стадии на развитие и еволюцията й от керваните до мола следва развитието на обществото.

Преди историята

Началото е хилядолетия назад: във времето, когато хората са разбрали, че могат да произвеждат нещо в по-големи количества, отколкото им трябва и да го разменят срещу друго, което нямат. Първо започват с бартер, после откриват парите като средство за разплащане. Майстори в това са жителите на Месопотамия.

Търговията е една от причините и за развитието на градовете. Първо са се появили пазарите - на кръстопът, откъдето често минавали хора. Около тях са се оформили селища с постоянни жители, които накрая са се превърнали в градове. Които пък са се изхранвали (и буквално) пак благодарение на търговията. Затова и повечето мегаполиси са или на море или на голяма река – места, удобни от транспортна гледна точка.

"Пазарите винаги са предлагали повече от възможността да се купува или продава. Те са давали на клиентите шанса да разменят новини помежду си, да провеждат политически срещи, да чуят поредното послание на силния на деня... След като Римската империя приема християнството, пазарите често са се организирали по време на религиозните празници", разказва в своята книга "Импулс за пилеене" Лора Бирн Паркет.

После идват изложенията. Те са се случвали спонтанно там, където са се събирали много хора, обединени от общи интереси. Например по време на олимпиадата в древна Гърция. Изложенията са били лесен начин да се пласират големи количества стока. Привличали са търговците и на едро, и на дребно.

Постепенно инцидентните пазари се превръщат в постоянни, някои от които съществуват и до днес. Примери много. В историческия мегаполис на изтока - Истанбул, закритият пазар Капалъчарши (известен като The Grand Bazaar) е създаден през 1461 г. Пазарът в Милано пък е една от най-скъпите търговски улици в момента, но първите продажби на нея са още през 1877 г. По време на изложенията в Кристал палас във Франция се появява Le Bon Marche. Смята се, че това е първият Department Store - сграда на няколко етажа, построена в централна градска част, в която има богато разнообразие на стоки. Авторът на проекта е Аристид Буцико, който за времето си е направил нещо изключително и невиждано. Успява да ограничи пазаренето в парижките магазини, като въвежда практиката на фиксираните цени. Разрешил е на клиентите и да влизат в магазина без задължението да си купят нещо, което е било не по-малка революция в мисленето. Съвремието на магазините е изпълнено с разнообразие, скорост и тежък комерсиализъм. Но каквито и търговски центрове да се появят, те следват логиката на купувачите и пазара. Пазаруването все повече преминава от необходимост в забавление. Водещото усещане вече не е да притежаваш нещо, а самото удоволствие от шопинга. Така във всички европейски големи градове след средата на ХIX век се строят магазини от типа на парижкия.

Когато през 20-те години на XX век автомобилите влизат масово в живота на хората, става възможно и да се правят по-големи покупки. Идва времето на пазарските чанти и колички. Необходимостта ражда касовия апарат, баркода, кредитната карта. В началото на миналия век американците бягат от индустриализираните градове към предградията, a с тях се местят и търговските центрове от по-нов тип - моловете.

После пазаруването се съчетава със забавление. Торби, пуканки, балони, хамбургери, кино - всичко под един покрив. В комуникацията с клиентите все повече влизат маркетингови и психологически хватки. Като това: колкото повече човек остава в магазина, толкова повече пари ще изхарчи. Затова хранителните магазини подреждат плодовете и зеленчуците най-напред, за да забавят клиента, да го успокоят и предразположат, като му предложат нещо здравословно. Дебелият килим на пода на някой бутик пък трябва да забави стъпките. А миризмата на ванилия напомня на жените за майчиното мляко, успокоява ги и ги кара по-лесно да си изхарчат парите.

Магазините влизат агресивно в живота на потребителите. Коледните кампании например идват не от друг, а от американската Macy's. Около коледните празници търговският център бил изложил и пищно подредил стоката си по всичките 50 витрини в сградата си на "Хералд скуеър". Веригата, превърнала Коледа в комерсиален спектакъл, след като през 1867 работила до полунощ на празника.

Най-новата история ражда групата на тези, които са критично настроени към навиците на потребителството общество. Те бойкотират моловете, не пазаруват в масовите магазини. Това пък предпоставя появата на индивидуалните бутици или на специлизираните магазини. Моловете стават излишни за всички, които могат да гледат филм на домашното кино вкъщи или които искат да се хранят здравословно и затова пазаруват в магазини като Whole Foods. Връщането към центъра се усеща чувствително през последните 2-3 години, но пак се случва по естествен път.

С бакалската торбичка

В световен мащаб магазините са се появявали там, където е имало нужда от тях като форма на търговия, и са изглеждали така, че да отговарят на възможностите на клиентите. В България този процес изглежда обърнат още от своя зародиш. Тук магазините се правят малко насила, чака се хората да ги напълнят и обществото да свиква да живее с тях. Така се раждат грешки и абсурди.

Като че ли естественото развитие на търговията в България спира около пазарите и дюкяните. Най-много до кварталните бакалии. Те са били естествена необходимост за хората. По-късно идват обратите. В края на 50-те години в центъра на София, на Ларгото, изниква маститата сграда на ЦУМ. При откриването на комплекса зам.-министърът на търговията Атанас Костов произнася чувствена реч: "Откриването на най-големия магазин у нас - Централния универсален магазин в нашата столица, е нова победа по пътя на строителството на социализма, израз на грижите на партията и правителството за непрестанно подобряване и по-пълно задоволяване на трудещите се." ЦУМ се превръща повече в туристическа атракция, отколкото в място за пазаруване. Хората пътуват от по-малките градове и села, за да разгледат търговското чудо. Но само разглеждат.

ЦУМ се появява, защото във всяка столица от бившия социалистически блок има по един ЦУМ. Те са пълна имитация на московския ГУМ - Госсударствений универсалны магазин (Държавен универсален магазин). В по-малките градове в страната има ГУМ - градски, а в кварталите РУМ - районен магазин. Появява се мрежа от големи и малки "дворци на социалистическата търговия", в които с гордост трябва да се излагат стоките, произведени в останалия соцлагер. Но често щандовете остават празни.

За съжаление съвременната магазинна история се развива по подобен начин. Този път имитацията идва от запад, но отново водещият фактор не е нуждата на клиентите, а стремежът за вкарване на външните модели. Другата движеща сила е желанието на инвеститорите за бързи печалби, което доведе до непремисленото застрояване с молове в столицата и големите градове.

Търговците идват тук с моделите си, които не се стараят да напаснат на спецификата на потребителите. Или ако го правят, то промяната се случва със закъснение. Например някои вериги за храна стъпиха на българския пазар с големи супермаркети, а сега търсят клиентите си в подблокови пространства. Просто пазарът нямаше нужда от толкова мащабни магазини. Българският потребител все още няма навика и необходимостта да прави редовни седмични покупки, да се качва всеки уикенд на колата и да пазарува извън града. Ето още едно обяснение защо в някои от по-малките градове се настроиха търговски паркове, паркингите на които стоят с по един-два автомобила. Това обяснява и защо малките квартални магазини, на които се предричаше бърз край, все още се радват на здравословен живот.

Мрежова промяна

Развитието на търговията и в големите икономики, и в по-малките страни, не спира дотук. Предстои й нова промяна, която може би за първи път ще се случи едновременно навсякъде.

Интернет може би не направи от света едно село, но го превъърна в единен пазар. Всичко е на един клик разстояние от всеки. В кой бутик има австралийсиките Ugg Boots? Къде човек може да си купи iPhone 4 с 32 GB за най-малко пари, писа в един от последните си броеве Spiegel.

Новият път на коприната и подправките е пътят на интернет. Клиентите все повече мигрират от офлайн към онлайн, търговците увеличават предложенията там. Така все по-лесно ще става за хората от някой малък провинциален град да пазаруват от Bon Marchе. Макар и от дистанция. Защото водещи са клиентите и техните нужди, а не молове, които някак си да се напълнят с купувачи.  

Годината е 1851 г., мястото - викторианска Англия. Съпругът на кралица Виктория - принц Алберт, инициира грандиозно събитие, което ще се превърне в един от най-важните моменти в историята на модерното пазаруване. В построения на 14 акра (близо 60 дка) Кристален дворец (The Crystal Palace) се провежда първото по рода си изложение на стоки от различни страни. Разнообразието и помпозността са големи. Именно изобилието на предложения и стоки вкарва нова доза енергия в развитието на търговията.

"Това събитие за пръв път дава възможност на посетителите да разглеждат толкова много неща, които преди това не са знаели, че искат и могат да притежават", отбелязва в своята книга за историята на пазаруването Памела Клафке.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    tsekata avatar :-(
    tsekata

    В България както със всичко останало ново и дошло от Запада така и консуматорската култура в комбинация със селяндурския произход на огромна част от населението се изроди в нещо отвратително! Както в провинцията така и в столицата.

  • 2
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Всъщност НАЙ-ГОЛЯМОТО търговско изложение в света е БИЛО БЪЛГАРСКО!
    На Волга-просъществува чак до 19 век,площта заемана от Воложкия панаир,е най-голяма в света,сравнена с другите тържища,чак докато болшевиците ,през 1919 забраняват търговията там..
    Преди да започне да функционира това търговско средище е имало и други в Салтов и Фанагория..но те са на юг..

  • 3
    borsi avatar :-|
    Jay Gould

    Може би първия Мол в света, построен от Император Траян. Огромна сграда на няколко етажа с множество магазини, специално построена за тази цел. Липсват само електрическо осветление и ескалатори.
    2. http://borsi.blog.bg/history/2010/04/18/kak-biudjetniia-deficit-ubi-dreven-rim-razcvet-i-zalez.530837

    1. http://borsi.blog.bg/history/2010/04/18/kak-biudjetniia-deficit-ubi-dreven-rim.530825

    3. http://borsi.blog.bg/history/2010/04/19/kak-biudjetniia-deficit-ubi-dreven-rim-kraiat.530841

  • 4
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Е може би тоя на Император Траян да е бил първи...ама българските тържища СА БИЛИ ПО-ГОЛЕМИ!
    Всъщност, огромна част от доходите на българите ,са идвали от търговски такси..
    Това по времето,когато Европата си е селска..

  • 5
    jorotchernak avatar :-P
    jorotchernak

    Не е важно какво си бил,като пише коментар 4 а какво си сега...
    както и да се сравняваме с великия Траян или сега да правим аналогии с Америка...или Европа,ние сме сега селото а другия свят е града и за това българите ходят да работят навън и се връщат на село...това е истината,някой ден след много години ще се изравним с останалия свят...ДАНО!!!

  • 6
    sir_humphrey avatar :-|
    Sir Humphrey

    "Капалъчарши (известен като The Grand Bazaar)"


    ХАХАХАХАХ
    Зорнице, това пък как реши да го напишеш? Смехотворно е. Със същия успех в скобите можеше да пльокнеш "(известен като Der Grosse Markt)" или "(известен като Le Grand Marche)". За читателя не е съществено, че си прочела веднъж как англоговорящите наричат Капалъчарши. Да не кажа, че въобще не му пука на читателя за тоя факт.

  • 7
    miliardpojarnov avatar :-|
    miliardpojarnov

    МОЛА....ХРАМА НА АНТИХРИСТА......

  • 9
    dehumanizer avatar :-|
    Dehumanizer

    "Те веднъж да ни напълнят магазините..." мечтаеше си озверялото от недоимък население в края на 80-те години. Е, "те" им ги напълниха, ама главите им ги оставиха празни. И понеже глава се пълни далеч по-трудно от магазин, бедното, но пък ларж, население започна да пазарува на цени в пъти по-високи от западноевропейските, ама кой да ти каже там как е. И ето, вече двадесет години след "голямото напълване", същото това население се бие за банани, малко по-евтини от тези в кварталния магазин, с неподозирана страст, сякаш "те" пак ги "пускат" само за Нова Година. Мизерията на душите не я оправят пълни магазини, но на кой му пука.

  • 10
    nervousshark avatar :-|
    Нервната акула

    Чувствена реч? Вероятно, щом е свързана със задоволяване. Иначе би била прочувствена :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Библиотека BULGARIA

Библиотека BULGARIA

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.