...и Човекът създаде живот

Името й е Синтия. Всъщност не е много ясно дали е "тя" или "той". Синтия си няма пол, защото е просто бактерия. И все пак е една много, много специална бактерия. Това, което я различава от себеподобните й, е, че е първият организъм, които няма родители. Синтия е синтетично създаден живот, роден благодарение на генното инженерство и човешките технологии. Появата й безспорно е най-голямото научно постижение за 2010 г.

Основна заслуга за създаването на Синтия има д-р Крейг Вентер и неговите колеги от института JCVA в Мериленд и Калифория. В края на май изследователят обяви, че заедно със своя екип е успял да синтезира изкуствена ДНК и да я имплантира в ядрото на друг микроорганизъм. Резултатът е, че бактерията приемник започва да функционира, следвайки информацията, закодирана в синтетичния генетичен материал. А също така и да се размножава.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Новата бактерия се възпроизведе над един милиард пъти, създавайки свои копия, които съдържаха синтетичната ДНК и функционираха според информацията, закодирана в нея. За пръв път синтетична ДНК поема изцяло контрола над дадена клетка", разказва д-р Вентер пред BBC. Според него появата на Синтия проправя пътя за бъдеща "нова индустриална революция". Изследователят смята, че изкуствено генерираните микроорганизми ще могат да се използват за създаване на нови лекарства, биогорива и дори за борба с парниковия ефект.

Арсен "в кръвта"...

Не по-малко епохално откритие направи изследователски екип, финансиран от американската космическа агенция НАСА. В началото на декември група учени, ръководени от астробиоложката Фелиса Волфе-Симон, нагледно демонстрираха, че животът може да съществува във вид, много различен от всичко, което познаваме до момента. Е, не се сбъднаха очакванията, че НАСА най-после е попаднала на доказателства за съществуването на извънземни, но това по никакъв начин не принизява значимостта на откритието.



Казано накратко: всички познати форми на живот на Земята са изградени от няколко основни съставки: въглерод, водород, азот, кислород, сяра и фосфор. Екипът на Фелиса Улф-Саймън обаче е успял да се натъкне на бактерия, която е способна да замени фосфора с арсен. За жалост откритието не е направено на някоя чужда планета, а тук, на Земята, в калта на отровното езеро Mono Lake в Калифорния.

По принцип арсен е изключително токсичен химичен елемент, които убива земните живи организми. Бактерията GFAJ-1 обаче се е научила да го абсорбира и използва в биохимичните си процеси, когато се намира в бедна на фосфор среда. От химическа гледна точка фосфорът и арсенът са подобни елементи, но въпросният микроорганизъм по някакъв начин е направил това, което никоя друга форма на живот не е съумяла до момента. Според Фелиса Улф-Саймън и астробиолозите на НАСА откриването на GFAJ-1 е недвусмислено доказателство за това, че извънземният живот може да съществува във форми, които дори не можем да си представим.

Ако протегнеш ръка към звездите...

През изминалата година НАСА може да се похвали с още едно голямо откритите – екип от астрономи под ръководството на проф. Стивън Фогт от калифорнийския университет в Санта Круз и Пол Бътлър от Карнеги институт във Вашингтон обяви през октомври, че се е натъкнал на първата планета извън Слънчевата система, която вероятно е от земен клас. Казано с други думи: тя има потенциал да е годна за обитаване от живи организми, подобни на нас. Планетата носи означението Gliese 581g и обикаля звезда от клас "Червено джудже" в съзвездието Везни. Намира се на разстояние 20.5 светлинни години, което от астрономическа гледна точка е "съвсем близо".

Откривателят на новата планета проф. Стивън Фогт неофициално решава да я кръсти Светът на Зармина, защото така се казва жена му. Според изследването му Gliese 581g е четвъртото поред небесно тяло в своята слънчева система и се намира точно в средата на т.нар. обитаема зона. Това е участъкът около звездата, където планетите получават достатъчно енергия, за да бъдат обитаеми, но не твърде много, за да станат прекалено горещи, подобно на Венера и Меркурий.

Предполага се, че Gliese 581g попада в групата на планетите от клас "Супер Земя". Вероятно масата й надвишава между 3 и 4 пъти тежестта на Земята, а нейният радиус е между 1.3 и 2 пъти по-голям от земния в зависимост от химическия й състав. Около потенциалната обитаемост на тази планета обаче има едно голямо "но". Основният проблем с Gliese 581g е, че по всяка вероятност е постоянно обърната към слънцето с едната си страна. Много вероятно е планетата да предлага поносими условия за зараждане на живот само в сумрачната зона между постоянните ден и нощ.

По-важният извод от откритието обаче е друг - според Стивън Фогт съществуването на Gliese 581g означава "милиарди потенциално обитаеми светове, и то само в рамките на Млечния път".

• 1
• 2
• Следваща страница » "Цивилни в Космоса"