Арсен "в кръвта"...

Не по-малко епохално откритие направи изследователски екип, финансиран от американската космическа агенция НАСА. В началото на декември група учени, ръководени от астробиоложката Фелиса Волфе-Симон, нагледно демонстрираха, че животът може да съществува във вид, много различен от всичко, което познаваме до момента. Е, не се сбъднаха очакванията, че НАСА най-после е попаднала на доказателства за съществуването на извънземни, но това по никакъв начин не принизява значимостта на откритието.

Казано накратко: всички познати форми на живот на Земята са изградени от няколко основни съставки: въглерод, водород, азот, кислород, сяра и фосфор. Екипът на Фелиса Улф-Саймън обаче е успял да се натъкне на бактерия, която е способна да замени фосфора с арсен. За жалост откритието не е направено на някоя чужда планета, а тук, на Земята, в калта на отровното езеро Mono Lake в Калифорния.

По принцип арсен е изключително токсичен химичен елемент, които убива земните живи организми. Бактерията GFAJ-1 обаче се е научила да го абсорбира и използва в биохимичните си процеси, когато се намира в бедна на фосфор среда. От химическа гледна точка фосфорът и арсенът са подобни елементи, но въпросният микроорганизъм по някакъв начин е направил това, което никоя друга форма на живот не е съумяла до момента. Според Фелиса Улф-Саймън и астробиолозите на НАСА откриването на GFAJ-1 е недвусмислено доказателство за това, че извънземният живот може да съществува във форми, които дори не можем да си представим.

Ако протегнеш ръка към звездите...

През изминалата година НАСА може да се похвали с още едно голямо откритите – екип от астрономи под ръководството на проф. Стивън Фогт от калифорнийския университет в Санта Круз и Пол Бътлър от Карнеги институт във Вашингтон обяви през октомври, че се е натъкнал на първата планета извън Слънчевата система, която вероятно е от земен клас. Казано с други думи: тя има потенциал да е годна за обитаване от живи организми, подобни на нас. Планетата носи означението Gliese 581g и обикаля звезда от клас "Червено джудже" в съзвездието Везни. Намира се на разстояние 20.5 светлинни години, което от астрономическа гледна точка е "съвсем близо".

Откривателят на новата планета проф. Стивън Фогт неофициално решава да я кръсти Светът на Зармина, защото така се казва жена му. Според изследването му Gliese 581g е четвъртото поред небесно тяло в своята слънчева система и се намира точно в средата на т.нар. обитаема зона. Това е участъкът около звездата, където планетите получават достатъчно енергия, за да бъдат обитаеми, но не твърде много, за да станат прекалено горещи, подобно на Венера и Меркурий.

Предполага се, че Gliese 581g попада в групата на планетите от клас "Супер Земя". Вероятно масата й надвишава между 3 и 4 пъти тежестта на Земята, а нейният радиус е между 1.3 и 2 пъти по-голям от земния в зависимост от химическия й състав. Около потенциалната обитаемост на тази планета обаче има едно голямо "но". Основният проблем с Gliese 581g е, че по всяка вероятност е постоянно обърната към слънцето с едната си страна. Много вероятно е планетата да предлага поносими условия за зараждане на живот само в сумрачната зона между постоянните ден и нощ.

По-важният извод от откритието обаче е друг - според Стивън Фогт съществуването на Gliese 581g означава "милиарди потенциално обитаеми светове, и то само в рамките на Млечния път".

Цивилни в Космоса

Изминалите 12 месеца бяха белязани от още една малка стъпка на човечеството по пътя към овладяването на извънземното пространство. Този път обаче тази стъпка наистина ще е за цялото човечество, или поне за онази част от него, която може да отдели за целта 200 000 долара. Става дума за проекта Virgin Galactic на милиардера сър Ричард Брансън. Ексцентричният британски милиардер е на път да осъществи мечтата си и да започне да предлага полети в околоземното пространство с туристическа цел.

Последната година мина под знака на тестовете за сигурност, на които трябваше да бъде подложен SpaceShipTwo – първият комерсиален космически кораб, разработен за нуждите на Virgin Galactic от аерокосмическия инженер Бърт Рътън. Апаратът, известен също така с името VSS Enterprise, е пряк наследник на SpaceShipOne. Той ще бъде способен да извежда двама пилоти и шестима пасажери в суборбиталната зона на височина от поне 100 км. Там космическите туристи ще могат да прекарат 6 минути в пълна безтегловност. След това SpaceShipTwo ще ги върне на Земята.

VSS Enterprise успешно премина всички тестове, на които беше подложен през октомври и ноември. Очаква се корабът да направи между 50 и 100 полета, преди да качи на борда си първите пасажери през 2011 г. Апаратът ще излита и каца от Spaceport America – първият комерсиален космодрум, който се намира в американския щат Ню Мексико. Огромното съоръжение е почти напълно готово и се готви на приюти цялата аерокосмическа флота на Сър Ричард Брансън, която трябва да се състои от 5 машини, предназначени за комерсиални суборбитални полети.

Той, роботът

2010 г. даде на света и два сериозни пробива в областта на роботиката, като единият от тях отново е свързан с космическите изследвания. В края на годината беше завършен съвместният проект на НАСА и General Motors за създаване на робонавти. Става дума за механични астронавти, които се командват дистанционно и могат прецизно да повтарят движенията на хората, които ги управляват.

Новите космически роботи, известни под името Robo2, или R2, са способни да вдигат предмети с тежест от 9.5 кг, имат над 150 сензора във всяка ръка. Ставите им са с по-голям обхват от човешките, а очите им могат да виждат в ултравиолетовия, и инфрачервения спектър. Най-важното им качество обаче е, че за разлика от живите астронавти могат да бъдат изведени в Космоса в рамките на минути и така да изпълняват критични ремонтни операции. Първите прототипи на R2 трябва да бъдат транспортирани до Международната космическа станция с последните полети на совалките на НАСА.

Другият пробив в областта на роботиката е свързан с проектирането на специална роботска "кожа", благодарение на която машините ще могат да чувстват допир. Разработките са дело на два изследователски екипа – единият от Стансфордския университет, другият от Калифорнийския университет в Бъркли. Материята ще е гъвкава и толкова добре разпознава докосване, че може да усети кацнала пеперуда. Идеята е, че чрез нея роботите ще могат да контролират силата на захвата си, няма да повреждат предметите, с които боравят, и ще бъдат далеч по-прецизни в поведението и действията си. Така че може би не е далеч денят, в който визията на Айзък Азимов от "Аз, Роботът" ще стане реалност...