Уикинейшън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уикинейшън

Shutterstock

Уикинейшън

Кои са хората зад българската версия на най-популярната онлайн енциклопедия

Люба Йорданова
11400 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Една различна енциклопедия

Някой да си спомня за дебелите томове тълковни речници на рафта вкъщи, за енциклопедия "Британика" или пък за дисковете на "Енкарта"? За съвсем кратко време "Уикипедия" успя да се превърне в най-голямата енциклопедия на света и скоро може да остане и единствената. "Уикипедия" е и много добър пример за ефекта от съвместната човешка работа - поддържането й е изцяло в ръцете на интернет потребителите. А пък ако "Уикипедия" беше институция, администрацията й щеше да се състои от около 35 човека в цял свят, а бюджетът - от около 16 милиона годишно, които се дават основно за техническа поддръжка. За сметка на това потребителите й са близо 78 милиона на месец. (Представете си за сравнение една компания с такъв брой клиенти колко ресурс би използвала.)

В момента българоезичната "Уикипедия" е на 33 място по брой статии (над 110 хиляди) от общо 278 "Уикипедии" на различни езици. Има над 82 хиляди потребители и 23 администратори.

"Абе, мързели, напишете нещо повече по тази тема, утре имам контролно." "Мързелите" в случая не са нито нечии съученици, още по-малко учители. Това са хората, от които явно се очаква да допълнят статията по темата на утрешното контролно в Уикипедия.

Всеки ден българската версия на най-популярната онлайн енциклопедия се чете от хиляди души. Малко от тях обаче се замислят, че информацията, която те получават, все пак някой я пише. И то доброволно, като част от свободното си време, без да очаква нищо обратно и без да се интересува дали външният свят оценява това.

Кои са укипедианците?

"Моят стимул за писане в "Уикипедия" е, че знам нещо, което другите не знаят и няма откъде да го намерят бързо и лесно или пък информацията не е в систематизиран вид", казва Chech Explorer, който има над 10 хиляди редакции в българоезичната "Уикипедия". Много от уикипедианците предпочитат да останат анонимни и се представят само с потребителското си име. Според Chech Explorer допринасянето в "Уикипедия" постепенно става навик – нещо ежедневно, което дори може да доведе до пристрастяване.

Повечето уикипедианци са обединени от идеята, че правят нещо обществено значимо, дори и да остават анонимни за мнозинството от хората, които ги четат. "Изпитвам удовлетворение от това, че правя нещо качествено, което ще остане след мен", споделя Вася Атанасова, която "дори мама и татко вече знаят като spiri" (потребителското й име). Вася е един от активните редактори на българоезичната "Уикипедия" - освен че пише по най-разнообразни теми от математически термини до география на България, тя се е посветила и на разширяването на снимковия материал в енциклопедията. Следи актуални събития и не се разделя с фотоапарата си. Дори води (засега неуспешни) преговори с БНТ да дарят част от снимковия си архив в замяна на това уикипедианците да го цифровизират. Междувременно се опитва да въвлече в каузата и студенти, които да пишат и редактират статии като част от образователния си процес (повече за образователния аспект на "Уикипедия" в карето).

Сред елфи, гноми и тролове

Активните уикипедианци всъщност са около 100-200 души, немалка част от тях са българи, които живеят в чужбина. Държат обаче да се знае, че "Уикипедия" се създава от всички нас и всеки е отговорен за това, което напише или не в енциклопедията. "Ако видиш, че нещо липсва или е некоректно и не кликнеш "редактирай", значи, че също поемаш отговорност за пропуска или грешката", смята Вася. В по-големите "Уикипедии", т.е. при по-разпространените езици като английски или френски, има групи по интереси - повечето редактори си имат собствен "ресор", в който пишат (за разлика от българоезичната, в която заради малкия брой уикипедианци всеки върши всичко), а активните потребители са разделени на групи приказни герои. Когато дадеш всичко от себе си, за да поправяш дребни грешки, форматираш написаното или пък добавяш снимки, се превръщаш в добър уикигном или пък елф. Лошите в тази приказка са уикитроловете, които нарочно развалят текстовете, пишат глупости или пък... се обясняват в любов на страниците на енциклопедията. Срещу такива тролове (вандали) се борят Лъчезар Илиев, по образование финансист, който се занимава с компютърни мрежи и информационна сигурност, и Григор Гачев, завършил медицина, но посветил се на поддръжката на компютри. Според тях дори самите вандали са интересни като модел за поведение - някои се държат по този начин може би заради чувство на безнаказаност, други според Григор просто изливат в "Уикипедия" своите проблеми. "Уикипедия" всъщност е отражение на обществото - всичко, което виждаме около нас, го има и там, пречупено през спецификата на "Уикипедия", смята Лъчезар.

Там, където "не бях аз", не действа

По отношение на достоверността на материалите уикипедианците са по-скоро убедени, че онлайн енциклопедията предлага обективна и вярна информация, и съзнават, че това, което предлагат на потребителите, може да има последствия офлайн. Много от тях използват за статиите си книги и енциклопедии, които имат вкъщи или взимат от библиотека. "Чувствам се сравнително отговорен за това, което пиша, и не искам да подвеждам читателите с грешна информация", разказва Ikonact, бивш редовен редактор и настоящ редовен читател на "Уикипедия". Спомня си, когато в една статия обърква дума при превод от английски и получава негативен коментар под статията от читател, който вместо да го поправи грешката, предпочита да направи забележка. "Оттогава, ако не съм сигурен в нещо, просто не го пиша", казва Ikonact.

Редакторите, които следят съдържанието, държат на неутралността на материалите и пренаписват например тези, които звучат като реклама на даден продукт или личност. "Уикипедия" има специален механизъм за следене на промените, който е достъпен за регистрираните потребители. Всеки може да добави дадена статия в списъка си за наблюдение и когато пожелае, може да види кой и какви промени е нанесъл на статиите от списъка.

Wiki гледа

Отговорността за информацията идва донякъде и от това, че софтуеърът помни ip адресите на компютрите, от които се редактира в "Уикипедия", и може във всеки момент да се провери какво откъде е било променяно. Съответно и да се върне историята на промените. "Поправката "Мери Джейн" трудно би могла да се случи в Уикипедия", смята Вася и визира скандалната промяна в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, която позволи в рекламите да се използват наименования и образи на дрога. Тогава така и не се разбра кой от депутатите е променил текста.

А иначе достоверността идва най-вече от това, че в "Уикипедия" пишат много хора, които виждат грешки и недостатъци. "За разлика от други сфери на нашия живот "Уикипедия" е нещо, което всеки може да промени", казва Лъчезар. Достатъчен е само един клик.

Пиши, за да се научиш

Работата в "Уикипедия" всъщност е доста добро образователно упражнение. Кара те да търсиш и селектираш правилната информация, структурира мислите ти и те учи да използваш източници. За съжаление обаче в българските училища (а и университети) наблягат повече на забраната "Уикипедия" да се използва като помощно средство вместо на начините, по които да бъде включена в образователния процес. А начин има - писането на текст, който излиза онлайн и се вижда от хиляди хора, със сигурност би привлякло вниманието на учениците повече, отколкото това да предадат поредния сух доклад на учителя. А след като в днешно време е невъзможно интернет да се игнорира като помощно средство, може би преподавателите трябва да обърнат повече внимание на правилното използване на информацията от "Уикипедия" и цитираните в нея източници. Защото тя всъщност е добра входна точка за започване на тема на училищна задача. (Повече за онлайн образованието можете да прочетете в текста за създателят на онлайн училището Khan Academy Салман Кан.)

"Колкото и добре да е разработен един образователен продукт обаче, това не отнема възможността на човек самостоятелно да изгражда своето собствено разбиране за нещата", смята Юнуз Юнуз, уикипедианец, докторант по философия и собственик на компания за софтуер за смартфони. Според него познанието не е нещо предметно, което просто може да бъде взето, а цял процес на разбиране. Така че, за да стигнеш до отговорите, трябва да преповториш изследователския процес - да проучиш източниците на самата статия в "Уикипедия". А защо не и след това да се върнеш в енциклопедията и да допълниш материала с нещата, които си открил.

Chech Explorer намира и друга образователна полза от "Уикипедия - тя може да се използва като речник на непознати думи и термини, които учениците и студентите срещат в материалите си, или пък да даде бекграунд информация по дадена тема.

Една различна енциклопедия

Някой да си спомня за дебелите томове тълковни речници на рафта вкъщи, за енциклопедия "Британика" или пък за дисковете на "Енкарта"? За съвсем кратко време "Уикипедия" успя да се превърне в най-голямата енциклопедия на света и скоро може да остане и единствената. "Уикипедия" е и много добър пример за ефекта от съвместната човешка работа - поддържането й е изцяло в ръцете на интернет потребителите. А пък ако "Уикипедия" беше институция, администрацията й щеше да се състои от около 35 човека в цял свят, а бюджетът - от около 16 милиона годишно, които се дават основно за техническа поддръжка. За сметка на това потребителите й са близо 78 милиона на месец. (Представете си за сравнение една компания с такъв брой клиенти колко ресурс би използвала.)

В момента българоезичната "Уикипедия" е на 33 място по брой статии (над 110 хиляди) от общо 278 "Уикипедии" на различни езици. Има над 82 хиляди потребители и 23 администратори.

"Абе, мързели, напишете нещо повече по тази тема, утре имам контролно." "Мързелите" в случая не са нито нечии съученици, още по-малко учители. Това са хората, от които явно се очаква да допълнят статията по темата на утрешното контролно в Уикипедия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    dtsonev avatar :-|
    Димитър Цонев

    Препратката в началото на статията сочи към Началната страница на Уикиречник (сроден проект), вместо към тази на Уикипедия

  • 2
    lyuba_yordanova avatar :-|
    Люба Йорданова

    До коментар [#1] от "Димитър Цонев":

    Поправихме грешката, мерси.

  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    "Спомня си, когато в една статия обърква дума при превод от английски и получава негативен коментар под статията от читател, който вместо да го поправи грешката, предпочита да направи забележка."

    Автор/редактор съм в поне 2 викита и понякога (много рядко) пиша и в Wikipedia. Да, за мен също това е правилния начин на корекция. Просто защото всяка статия има водещ автор/екип, който се занимава с нея. Затова читателя има две възможности - или да пише в Talk страницата, ако не е абсолютно сигурен, или директно да редактира, ставайки съавтор на статията. Е, читателя се е почуствал несигурен (не се оправил със синтаксиса, не е бил сигурен какво е искал да каже автора, не е искал да редактира чуждия материал) да направи този minor edit (според терминологията на Викито). Само че това не е повод на автора да се оплаква - като вършиш някаква работа, трябва да има стимул за това, да я свършиш качествено. Дори това да е просто одобрението на другите.

  • 4
    yordanstanev avatar :-|
    yordanstanev

    Загатва се много важен за уики-обществото тема - за етиката между потребители и редактори. Много голяма тема, но повече касае тясната публика на хората, които наистина пишат в уики-сайтовете.

  • 5
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#4] от "yordanstanev":

    Именно, спомням си скандала, когато един студент по теология беше изредактирал половината уикипедиа, преди да го усетят и то в насока, която му се иска на него. Но това е и отговорност към читателите. Затова британиката на моменти е по-добра и по-точна, просто си има изразен редакториски екип. Вярно, липсва свободата на всеки на напише това, което знае, а другите не, но пък липсва и свободата на всеки идиот да пише глупости. А публиката никак не е малка и разчита на истинността на това, написано в енциклопедиите.

  • 6
    barry_trotter avatar :-|
    barry_trotter

    Искам да допълня, че не само в българските университети не се гледа с добро око на ползването на Уикипедия като основен първи източник на информация. Съгласен съм, че е изключително полезно за добиване на общ поглед върху дадена информация и задълбочаването ѝ с помощта на източниците след това. Това е може би също толкова ценно, колкото и наличието само на конкретна статия/ материал.

  • 7
    nmw avatar :-|
    nmw

    Един от описаните тук в българската уикипедия има небългарско самосъзнание и редовно изкривява българската история.

  • 8
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A6%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

    разгледайте и беседите по околните статии и ще си изградите доста добро мнение за българската уики общност.

  • 9
    vstoyanov avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK