С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 23 дек 2010, 12:12, 11830 прочитания

Хората на 2010

Няколко човека, за които гражданска енергия не е чужда дума

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Евгения Пеева

За учителя с любов

Евгения Пеева, "Заедно в час"

В ситуацията, в която се намира българското образование, всяка една смислена инициатива е повече от ценна. Още повече, ако следва модела на международни проекти, които вече са дали резултат. Такава е идеята на "Заедно в час", неправителствена организация от групата Teach for all, чиято цел е да намери и обучи за учители онези хора, които са достатъчно амбициозни и мотивирани да разберат проблемите на всяко дете, да му помогнат да повярва в себе си и да му представят учебния материал по начин, който да събуди любопитството му. Учителите от "Заедно в час" ще работят от следващата учебна година в тези райони на България, където качеството на образованието е под средното ниво. "Мнозинството български ученици в момента се намират в "капана на ниските очаквания" ­- от тях се изисква да ходят на училище, но те самите не знаят защо; не им се поставят високи цели или пък никой не вярва, че те биха могли да постигнат такива", казва Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". Според нея това пречи на децата да мечтаят и да вярват в способностите си. Със своята инициатива Евгения Пеева се надява да промени и някои обществени нагласи, които дърпат цялото ни общество и икономика назад - липсата на признание и уважение за учителската професия, както и закостенялото разбиране, че на пазара на труда по-ценни са теоретичнитe и специфични познания, отколкото уменията за организиране, планиране и управление на ресурси и общуване.
За Евгения Пеева, която е създател и на друг успешен проект - фондация "Стъпка за България" за деца, лишени от родителски грижи, няма непостижима цел, стига да искаш достатъчно много и да работиш достатъчно усилено да я постигнеш. Затова и се опитва да предаде на бъдещите учители, че "всичко зависи от нас, най-вече успехът на учениците."


*В момента "Заедно в час" набира училища-партньори, които имат нужда от млади, мотивирани и ефективни учители. Право на участие имат всички държавни и общински училища, в които се обучават ученици от пети до дванайсети клас. Условието е училищата да търсят мотивирани и обучени по международно утвърден модел учители и да са готови да ги назначат на работа през учебната 2011/2012г за период от две години. Учителите на "Заедно в час" ще бъдат сертифицирани според държавните изисквания за преподаване по предмети, изучавани в училище. Крайните срокове за подаване на заявка за участие от страна на директори на училища в страната са: 1 февруари 2011 г. и 30 април 2011 г.

Ваня Иванова

По света и в крайна сметка у нас
Ваня Иванова, "Тук-там"

Да се върна ли, да не се ли върна? С този въпрос се сблъсква почти всеки български студент в чужбина накрая на следването си. На кантара стоят по-добрата кариерна реализация срещу близките и приятелите в България. И дилемата е пълна. Ред в хаоса се опитват да сътворят "Тук-там", сдружение с нестопанска цел на българи, учили и работили в чужбина, които са се върнали или искат да се върнат в България. Идеята им е да създадат мрежа за своите членове, които да обменят опит и да поддържат ценни контакти. Освен това организират и събития като форума "Кариера в България - защо не?", както и благотворителни и доброволчески акции. "Мотивира ме възможността да направя нещо, от което сама съм имала нужда", казва Ваня Иванова, съосновател на "Тук-там", която преди две години се връща в България след пет години живот в Лондон. А мисълта, че покрай сдружението хората си намират социална среда и своето място, я изпълва с чувство за смисъл. Интересът към дейността им е голям - на ежемесечните им събития продължават да се появяват нови хора, на кариерния форум фирми повтарят участието си за трета поредна година, получават и предложения за съвместна работа с различни фондации и асоциации. Иначе дългосрочната цел на екипа на "Тук-там" е да променят нагласата на хората към живота и към тях самите. Защото, както казва Ваня, "всеки може да е щастлив навсякъде, като опознае и бъде себе си, възможностите си и не пречи на другите да го сторят".



Павел Антонов

За един фас по-малко
Павел Антонов, Гражданска инициатива "България без дим"

В началото на април група ентусиасти поканиха премиера Бойко Борисов да тича с тях за здраве в Борисовата градина. Той не дойде, но десетки граждани се присъединиха към кроса. Ден по-късно същите крачиха назад пред парламента и призоваха управляващите да ни водят напред, а не да ни връщат назад. Без обаче да бъдат чути. Вместо на 1юни България да се присъедини към групата цивилизовани държави, в които пушенето на обществени места е забранено, пълната забрана беше отменена за сметка на поредните правила за разделяне на пушачи и непушачи, за които от опит знаем, че не действат. Гражданската енергия обаче остана - под формата на контрол над приложението на наредбата и действия в посока връщане на пълната забрана.

"Не може шепа хора да държат всички останали като заложници, за да си правят парите от търговия с цигари или някакъв друг алъш-вериш" - така Павел Антонов, един от инициаторите на "България без дим", обяснява какво го мотивира да работи за каузата. Амбициран е и от чисто лични причини - "искам България да стане място за добър и сигурен живот за мен и децата ми". Надява се хората да проумеят, че държавата е тяхна и те притежават сила като граждани, гласоподаватели и потребители - сила, която трябва да употребяват ежедневно, за да живеят все по-добре.

Екатерина Аначкова

Училище на бъдещето
Екатерина Аначкова, Училище по роботика "Robopartans"

BallHunter е робот, който търси скрита топка. Ако е синя, я отблъсква на едната страна, ако е червена - на другата. Направен е в училището по роботика "Robopartans" от неговите ученици и преподаватели. Там децата виждат приложението на физиката, математиката и информатиката, които учат обикновено само на теория. "Искаме да променим начина, по който хората възприемат ученето и преподаването", казва Екатерина Аначкова, съосновател на училището. Затова всички преподаватели в "Robopartans" дават свобода на учениците да експериментират, да грешат и да се учат от това.
Идеята за алтернативната класна стая се ражда след международно състезание по роботика през 2009 г., когато Екатерина и Кирил Митов (другият "старши робопартанец") са ментори на състезателите от България. Само преди месец те спечелиха второ място на наградата Empower за изключителни млади предприемачи. "Решихме, че е крайно време достъп до тези знания да имат всички ученици в България", разказва Екатерина. Засега те преподават само в София, но много скоро възнамеряват да организират групи във Варна и Бургас, както и да запалят за идеята преподаватели от други градове. Знаят, че си заслужава.

Стела Райчева

Дай лапа
Стела Райчева, "Animal rescue Sofia"

"Дошъл е моментът за промяна." За Стела Райчева от Animal rescue Sofia това означава по-добро отношение към животните и е сигурна, че това ще се случи "благодарение на многото, които работят за създаването на нов, европейски манталитет". Тя и останалите "вярващи" (както сама ги нарича) са отдадени на грижата за онези същества, които не могат да си помогнат сами. Опитват се да дадат пример за това какво е да бъдеш отговорен стопанин на домашен любимец, да провокират експертно мислене по проблема с бездомните животни, да покажат, че безпородните или инвалидизираните животни са не по-лоши от породистите. Голямата им цел е да помогнат на Столична община да проведе успешно кастрационната програма и да допринесат за това да се спре изхвърлянето на нови и нови животни на улицата. "Не казвам, че не е трудно. Но когато сложиш на кантара всички трудности и страданието, с което се сблъскваме всеки ден, а от другата страна всички онези животни, чиято съдба се е променила, които вече не са обречени и нежелани, а щастливи и обичани – то си струва. И още как", обобщава Стела.

Маги Назер

Да можеш да даваш

Маги Назер, Ученическо благотворително дружество към НГДЕК

"Аз съм Маги. В моя свят това е достатъчно, за да опише поне отчасти сложността на всичко това, което съм." Така описва себе си Маги Назер - 17-годишна ученичка от Националната гимназия за древни езици и култури, която организира благотворителни и доброволчески инициативи. Тя и нейни съученици посещават домове за деца, лишени от родителски грижи, и центрове за възрастни хора. Не им носят кашони с банани, даряват ги с внимание. Играят с тях на дама, изслушват спомени от войната, на Великден боядисват заедно яйца. Защо? "Защото осъзнавам, че е невъзможно да помагаш на другите, без да помагаш и на себе си - че докато променяме другите, променяме преди всичко себе си", казва Маги. И така, докато се надява да намери спонсор за балони за следващата благотворителна акция или пък мотивира съучениците си да действат по-активно, Маги търси себе си, вдъхновението и правилната посока. И променя света.

Любомир Савинов

Хляб за гладни гърла 

Любомир Савинов, пекарна "JoVan"

Ако си спомняте детския роман на Астрид Линдгрен "Мили мой Мио", където героите – деца, похапваха "хляб за гладни гърла" и това ги кара да се чувстват "сити, силни и едва ли не радостни", щом го изядат, ще е добре да знаете, че "хлябът за гладни гърла" не съществува само в приказките, за да спасява там децата в беда.

Подобно на героите в книгата, и тук в България има много нуждаещи се от "хляб за гладни гърла". Има и такива, като собственикът на холандската пекарна "JoVan" Йоханес Бош, който не се страхува да премине през препятствия и да положи много усилия, за да им го осигури. И ако това изглежда като поредната романтична коледна история за дарителство, то бъдете сигурни, че тя не искаше да бъде такава от самото начало. Истината е, че просто не може да бъде написана по друг начин, колкото и собственикът и мениджърът на пекарната да не искат това.

Всъщност историята на Бош, собственик на холандската пекарна, съвсем не е необичайна. Работата му е да консултира хранителни вериги в техния бизнес, но истинското му призвание е печенето на хляб. Възползвайки се от добрата ниша в България, Бош открива пекарната тук през 2005 г. Сега тя се управлява от Любомир Савинов. Тъй като основното правило е да не продават вчерашния хляб днес, двамата започват да търсят възможности да даряват останалите от деня изделия. Едно на пръв поглед обичайно желание, което обаче среща доста трудности. Повечето неправителствени организации са заинтересовани основно от набиране на парични средства, а единствените, които искат хляба, молят да бъде осигурено и неговото транспортиране. Все стандартни за България проблеми. В крайна сметка помощник се намира в лицето на Мария Петкова от фондация "Лале" и след близо две години проучвания и търсене на възможности, от шест месеца моделът вече работи. Няколко организации вече идват в различни дни от седмицата и получават хляба гурме, приготвен и изпечен по специална технология, малко по-скъп от обикновения. Такъв хляб отива при децата с увреждания от "И нас ни има", при майките, които живеят в дома "Здраве и социално развитие" с децата си, защото нямат възможност да ги отглеждат в домашна среда, при сдружение "Деца и юноши" в Орландовци. То полага грижи за развитието на млади бездомни хора. Хлябът и другите тестени изделия стигат и до дома за тежко болни възрастни хора "Милосърдие" на Донка Паприкова.

Зад всичко това на пръв поглед не стои никакво геройство. Дали заради западния социален модел, който е дълбоко вкоренен в бизнеса на Бош или заради две годишните усилия, които мениджъра Савинов полага, за да може моделът да започне да функционира, резултат все пак има. И той не е намалени данъци, нито слава, а стотици нахранени гладни гърла всеки ден. На стената на пекарната можете да забележите няколко детски рисунки, с тях децата се отплащат по своя начин за вкусния хляб.

И докато си говорим със Савинов за мотивацията да направиш нещо значимо за другите, и то не само на Коледа, той ми казва с прости думи. "Не, няма никаква романтика. Просто за две години разбрах, че в България липсва сериозна неправителствена организация, в която да е ясно какво се случва. Разбрах, че нито една организация не се занимава с благотворителност", казва той. И сигурно е прав. Но за да има такива организации, трябва да го има и онзи малък или среден бизнес, който да бъде достатъчно ангажиран.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Положителен заряд 4 Положителен заряд

Читателите на Capital.bg за хубавите неща през 2010-та

23 дек 2010, 6342 прочитания

9 Ела в Capital.bg

Запознайте се с най-активните форумисти

23 дек 2010, 14906 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кой" Затваряне
Наука в свободното време

Историята на един ветеринарен лекар, който има най-голямата колекция от морски миди и охлюви в България

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит