Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
105 23 дек 2010, 15:47, 28767 прочитания

Обичам шопската салата...

...или как се ражда един национален кулинарен символ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Днес в масовото съзнание най-често представата за автентично българското е свързана с период, който се явява основополагащ за създаването на модерната българска нация, "най-българското време", времето на "Българското Възраждане". Това е и причината твърде често сътворени после български символи да бъдат помествани някак си във времето на "Възраждането" или от "Възраждането" насам. Тук, сред изживяваните масово като все автентично и неподправено български неща, се вписват къщите и архитектурата на "българските възрожденски градове" Копривщица, стария Пловдив, Арбанаси, Мелник, Банско, Жеравна, стария Несебър, комплекса "Етъра" край Габрово и др., както и "старите български манастири". Дори и различните механи, ресторанти и кръчми, все "в битов стил", които търсят съответния национален профил, обикновено се реферират именно към периода на "Българското Възраждане". Поднасяни в рекламните материали на публиката като построени в "стар български стил", те пресъздават една атмосфера свързана с "красотата на българските къщи, всяка със свой "облик" и "самобитна". Най-често тези съвременни заведения са с "възрожденска архитектура и интериор", типични за Копривщица, Жеравна, Мелник или Банско. Цялостната им атмосфера представя един "типично български стил", характерен за "старобългарска къща с камина, черги и битови носии, допълваща интериора с автентични предмети и инструменти". Не се забравят и съответните асма, изби с "хладни подземия", "битов салон", изпълнен с най-различни "автентични предмети". Всички тези "битови ресторанти" са естествено в дърво и камък, с чардаци, с миндери, със "старинни народни носии", познати и от музеите и танцовите фолклорни aнсамбли, с разнообразни шевици, с битови престилки,  с герани, бъчви, торби, черги, пещи, колела и каруци, котлета, стомни, шарени бъклици, газени лампи, все, както се казва и в рекламните материали, "предмети от ежедневието на нашите прадеди".

Така започва сборникът "В търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX-XXI в.)", съставен от  гл. ас. д-р Стефан Дечев, преподавател в катедра "Българска история и архивистика" в ЮЗУ. Избрахме една съвсем малка част от него - истинската история за шопската салата.


През лятото на 2009 г. сръбският вестник "Политика" представи "шопската салата" като част от традиционната кухня на Балканите и като по-скоро сръбска, отколкото българска. В последвалите статията бурни дебати в българските медии, както представители на масовата публика, така и специалисти бяха категорични, че салатата е "шопска" и "българска". Един столичен ресторант дори ни предлага напоследък "шопската салата на Андрешко", недвусмислено сякаш отнасяйки салатата към края на XIX и непосредственото начало на XX в.

Историците по света са обърнали внимание как кулинарните предпочитания и навици на човека му изглеждат естествени като майчиния език. А и хората отдавна са констатирали сами, от собствен опит, дълбоката връзка, която съществува между храната и идентичността на човека. В този смисъл днес "шопската салата" е неделима част от български бит, от начин, по който българите – особено когато са в чужбина – мислят "българското". За много хора днес "шопската салата", както и практиката на пиене на ракия с "шопска салата" се смятат за стародавна българска традиция. И наистина през последния около половин век у практикуващите ритуала постепенно се настанява убеждението за някаква квинтесенциално българска традиция в етнически план.

Истината обаче е мааалко по-различна...



Живот без салати и червени домати


Градинарството сред българите се появява преди повече от два века. По това време все още българите нямали изградени навици за ядене на патладжан, бамя, праз, целина, долми и др.

В първата готварска книга на български език от 1870 г., дело на П. Р. Славейков, напълно отсъства рубрика "салати", както и рецепти за салати. Не бива да се забравя още, че мнозинството от българите консумират като всекидневна храна най-вече и преди всичко много хляб, боб, както и лук, чесън, червени и зелени чушки, печени или сурови, със сол и оцет, прясно и кисело зеле, лютеница, туршия и съответните яхнии, приготвени от споменатите зеленчуци. 
 В една от първите готварски книги, издавани в България в началото на XX в., се сблъскваме с рубрика "Салати", която обаче е в края на книгата.

Приблизително до Първата световна война българите въобще не използват червени домати, като те се консумират единствено зелени, под формата на туршия или като подправка за други ястия. Литературоведът Малчо Николов е категоричен за края на XIX в., отбелязвайки следното: "Интересен факт: доматите (мехлето) се употребяваха само зелени за чорба. После аз научих от градинарите в Попово да ги правя с люти пиперки и лук на салата, която ядях с голяма настървеност."

Със салати и домати, но без "шопска"

В международен мащаб през междувоенния период се се наблюдава едно забележително разширение на производството на плодове и зеленчуци като цяло. Такова е развитието и на българското градинарство през този период. Тенденциите на развитието личат и по това, че за оформената в имението "Врана" зеленчукова градина се полагат специални грижи. Цялостното и по-широко налагане на една култура, която разглежда зеленчуците и плодовете като храни, богати на витамини, води и до случването едва през 30-те години на по-масовото търсене и консумиране на червени домати.

Наличните готварски книги от междувоенния период демонстрират недвусмислено, че червеният домат дълго време не участва особено в направата на различни видове салати. В кулинарно издание от 1927 г. читателят би могъл да намери едва осем салати, но всичките без червени домати и краставици. Доматът все още се използва преди всичко като подправка и под формата на пюре. Той се запържва, отстраняват се семките, задължително се слага във вряла вода и се бели люспата му. Срещат се в книгите и множество доматени супи, в които доматите са отново по-скоро подправка. През 1933 г. се появява и първата специализирана готварска книга за салати, в която салатите с домати са видимо по-малко. Те се срещат единствено в "къдрава салата с домати", в която трябва да са "ситно нарязани" и "предварително подправени". Дори и през 1940 г. се среща готварска книга с 5 салати, от които нито една не е направена с домати или краставици. В друга книга с 21 салати доматите участват едва в две, т.е. в близката до познатите ни "салата от пиперки" (без краставици) и в лютеницата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Фотогалерия от "Китайската стена" 24 Фотогалерия от "Китайската стена"

23 дек 2010, 71659 прочитания

FaKebook-ът на Дядо Коледа 1 FaKebook-ът на Дядо Коледа

23 дек 2010, 7889 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ъ?" Затваряне
10-те Ъ?

Събитията, които ама много ни озадачиха през годината

Още от Капитал
Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10