Музей "Плод и зеленчук"

Защо бананите слязоха от дърветата и се превърнаха в културен мит

Бананите са най-важният плод в международната търговия според ООН. На първо място са по количества на износ и на второ място по стойност след цитрусовите плодове. Европейският съюз е най-голям вносител на банани в целия свят. Те са и много деликатна стока в икономически, социален и политически смисъл. Единственият плод например, дал името на политико-икономически строй (терминът бананова република се е наложил в политиката като определение за нестабилна държава, зависима от ограничено земеделие и управлявана от малка, самозвана политико-икономическа клика). 

Българските потребители имат особено отношение към бананите. За тях те не са просто артикул от сергията "Плод и зеленчук", а културен символ, който заключва в себе си много смесени емоции - копнеж, липса, празничност, носталгия... 

Бананите играеха главна роля и в един от най-шизофреничните епизоди от годината - опашките и битките пред новооткритите магазини на чуждите търговски вериги. Спомняте си тълпите, протегнатите ръце, драматичните викове и шумните цъкания с език, уловени от телевизионните камери и предадени от цветистите репортажи, заимстващи образи от военния бит и спорта. Треската за банани сякаш освободи светкавиците от близкото минало, когато чакането за дефицитни стоки беше най-масово практикуваният национален спорт, а светът беше разделен на две полукълба - бананово и небананово...

"В миналото, преди Берлинската стена да падне, бананите били много популярна храна сред хората. Но по онова време имало нещо особено, свързано с бананите. От Западната страна на стената (банановата страна, така да се каже) човеците не ги намирали за нещо кой знае какво, вероятно защото можели да си ги позволят да ядат всеки ден, а от небанановата страна буквално умирали за банани", разказват две остроумни къртици от книгата на хърватската писателка Славенка Дракулич "Басни за комунизма". И припомнят, че социализмът беше като вид зараза, която пречеше на бананите да растат отвъд източната стена на страната. 

Всъщност една от историите, запечатали се в общата попкултурна памет, е как именно бананите съборили Берлинската стена. Или по-скоро колоните от източногерманци на контролно-пропускателните пунктове при Стената, поели на лов за тропическите плодове, след подписването на двустранното бананово споразумение, което разреши проблема с дефицита им веднъж завинаги. Друг епизод от това време, запазен сред журналистическите бележки, е когато питат западногерманския ляв политик Ото Шили защо обединението на Германия се случва с такава бързина, той не казва нищо, но демонстративно изважда един банан от куфарчето си и го показва на камерите. 

Купете си обратно изгубеното време за 79 стотинки

Двадесет години и (купища тонове изядени банани) по-късно страстта към тропическите плодове в България не е угаснала. Нещо повече - тя умело се експлоатира в маркетингови стратегии и рекламни кампании за привличане на българските потребители. Културният мит за бананите се поддържа именно чрез похватите на модерната търговия. Една от най-любопитните войни между търговските вериги през тази година започна тъкмо от бананите. Френската верига Carrefour заложи на промоция на жълтите плодове при навлизането си на българския пазар, а рекламната им кампания просто и ясно се състоеше от образа на банан с цена от 79 стотинки. Немските конкурентни хипермаркети Kaufland им отговориха с намаление на цените на бананите, за да отклонят клиентите към своите търговски обекти. Същата комбинирана тактика между ниски цени на бананите и стимулиране на психологическия рефлекс за дефицит в съзнанието на потребителите приложиха и от Lidl.

Рекламистът Радослав Бимбалов е на мнение, че не бива да бягаме от очевидното, когато търсим обяснение за популярността на бананите. Те са сладки и меки плодове, които се консумират без усилие в сравнение с конкурентните им цитрусови плодове например. Има го и социалния фактор: "По времето на соца банани имаше само по празници, при това в т.нар. показни магазини. Колкото и да звучи нелепо в наши дни, за една внушителна част от обществото ни магазините са "показни". За пенсионерите и социално слабите хора витрините на хипермаркетите са музейна експозиция. Ако случайно влязат в такъв магазин, вместо в кварталното магазинче, те купуват един-два належащи артикула от рода на кайма, мляко и хляб", проследява пътя на потребителите Бимбалов.

Защо обаче от всички синоними на дефицита по време на социализма тъкмо бананите отключват рефлексите на миналото. Писателят Георги Господинов смята, че за разлика от другите стоки, за които българите се редяха на опашки някога, бананът е екзотично незаменим в своята дефицитност. "С дефицита на тоалетна хартия, на салфетки, на дамски превръзки, дори на капачки за буркани някак можеш да се справиш, да ги заместиш. И хората се справяха, заместваха. Докато банана няма с какво да го подмениш", разсъждава той и продължава: "Помня, че като дете питах баща ми защо в България няма банани, а той отвърна, че ние си имаме ябълки. Ама не беше същото. Бананът е като шоколадовото яйце, част от корекома на българското бленувано", заключва Господинов.

"Инвентарна книга на социализма", в която Георги Господинов и Яна Генова събраха спомените от близкото ни минало в предмети, започва с наблюдението, че леката индустрия бързо се усети и превърна носталгията по комунизма в производствена и PR мощност. Още когато лимоновите резенки и бисквитите "Златна есен" се появиха повторно например. Мътилката на прехода като че позацапа лошите черти на социализма и хората по-често съпровождат разговорите и спомените си за него с дълбоки въздишки. Банановите промоции разчитат и на носталгията по този изгубен свят. Коледите на българите и до днес миришат на банани, портокали и мандарини. Нещо повече - консумацията им ряяяяязко се повишава пред декември и януари за сметка на останалите месеци, през които те си стоят кротко по сергиите.

Друга особеност на култа към бананите е, че социалистическата пропаганда успя да го издигне в съзнанието на българите от евтина и нетрайна стока в "примиум" продукт. Затова тук битките са за банани, вместо както в другите потребителски общества за маркови телевизори например. "Струва ми се, че механизмът, по който банановите промоции действат на соц поколението и до днес, е възобновяваният стремеж към достъпния лукс", казва социологът Боряна Димитрова, която е и член на управителния съвет на Института за изследване на близкото минало. По думите й за разлика от жигулито и корекомското уиски бананите са онази доза лукс, по-висок стандарт или празничност, които незабогателият българин може да си позволи. 

Ако имахме музей на социализма, бананите щяха да бъдат водещи в инсталацията с малките травми от миналото. Онези, които по определението на Георги Господинов носят "непосилната лекота в Кундеровия смисъл" и си отиват последни. Банановите битки по моловете в някакъв смисъл са и знак, че не сме се примирили с миналото си. И не сме заслужили отпуските си от него.

Още от Капитал