С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
109 23 дек 2010, 16:23, 41575 прочитания

Плюещите плочки

Защо тротоарите в българските градове изглеждат толкова зле

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Скачането на ластик може и да не е българско изобретение, но скачането от плочка на плочка със сигурност е. Точно както момиченцата под припева Ем, Ай, Ес, Ес, Ай… се движеха ловко между ластиците, така на българския гражданин от ХХІ век му се налага виртуозно да се прехвърля между плочка плювалник през плочка токотрошачка до някой остров на тротоарната стабилност. Само припевът е доста по-нецензурен.

След като поредната плочка е издала пльокащия звук и панталонът ви е потънал в киша и пясък, въпросът винаги е "защо, за бога, защо така". Просто в разкривените плочки няма логика. Навсякъде по света има дупки по улиците, по-малки или по-големи, но никъде няма подобни тротоари (пропускаме Скопие по разбираеми причини), подредени върху слой пясък, сякаш плачещи за първия проливен дъжд. "Тротоарната настилка в София просто не можеш да я сбъркаш с никой друг град по света", горчиво признава Петър Диков, главен архитект на столицата.


Изпълнени с кръпки, засъхнала смола и какво ли още не, нюйоркските асфалтови пешеходни пространства сякаш казват, че градът няма време за несъществени неща, стига хората да могат да се придвижват бързо и да няма локви. Сивите бетонни блокчета на Брюксел демонстрират чистотата и липсата на въображение на евробюрокрацията. Римските павета изглеждат излъскани от сандалите на легионерите. Българските плочки издават, извинете за думата, мърлящина.

Проблемът въобще не е само естетически. Мръсните панталони се изпират, счупените токчета се поправят. Въпросът е, че това понижава качеството на живота в градовете. Загледайте се утре на улицата - ще видите, че повечето хора ходят леко прегърбени, вперили поглед в земята метър напред. Движението по българските тротоари никога не е разходка - изисква непрекъснато внимание и пресмятане на оптималния маршрут. Това, съгласете се, е неприемливо. Заслужаваме повече.

С изключение на престижните пространства пред бившите партийни домове, сега общини, в окръжните градове или примерно площада пред Народния театър в София масовият случай е плочките да изглеждат като ренде, което трябва да остърже краката на пешеходците. Положението често е толкова зле, сякаш това е част от някаква градоустройствена конспирация.



Тротоари на пясъчни крака

Най-разпространеното обяснение в интернет форумите е, че лошата настилка е форма на кражба – "най сладкото и безотчетно присвояване на общинските пари", възмущава се анонимен форумец. Просто няма как небрежното полагане и последвалите ремонти да не са част от някаква схема. По-носталгичните смятат, че качеството си е отишло заедно със социализма, други стигат до универсалното "българска работа". Тези, които търсят някакво логично обяснение, твърдят, че имало някаква тайнствена наредба, изискваща плочници, изградени именно върху тънка пясъчна основа, за да се запазил архитектурният облик на градовете.

"Нямам представа защо е така", казва Тодор Тодоров от консултанта Mott MacDonald, които подготвят проекта за новия генерален план за организация на движението в столицата. Според него вероятно така е най-лесно. "Знам ли, по инерция, от любов към грозното и сивото, поради липса на естетика у кметовете, у архитектите, у местните управи...", пък смята пътен инженер с дългогодишна практика.
Причината е вероятно комбинация от традиция, липса на стандарти, вкус, надзор и мързел да се промени очевидно погрешна практика.

За да разберете тротоарните стандарти, се изисква яко ровичкане. В закона за устройството на територията са дадени само габаритите, българският държавен стандарт (БДС) описва качеството на влаганите материали, общинските наредби прехвърлят към други документи, а техническите спецификации по различни проекти се различават значително. Истината е в ПИПСМР. Тежката абревиатура се превежда като Правилата за извършване и приемане на строително-монтажни работи и е библията на строителните инженери, инвеститорските и техническите контроли. В специалното издание за улиците и пътищата са описани на какви качества трябва да отговарят тротоарите: те са два вида - с тротоарни плочи или асфалтобетонови. "Тротоарните плочи се нареждат върху подложен пласт от цименто-варов разтвор с дебелина най-малко 2 см", определя ПИПСМР и сякаш детерминира бъдещия пешеходен кошмар.

ПИПСМР не изключва възможността пешеходната настилка да бъде направена по друг начин. Но при наличието на минималните правила естествено строителите, които биха си позволили подложка повече от два сантиметра, са малко, но затова пък тези, които биха избрали по-тънкото решение, са много. И така започват пясъчните тротоари.

И все пак защо така

При всеки проблем с бушоните готовият отговор при електричарите е "всичко е в свръзките". Ако имаше професия тротоараджия, техният лайтмотив би бил "всичко е в подземната комуникация".
Пешеходната настилка би била далеч по-добра, ако просто се полагаше асфалт или бетон. Така е в повечето големи градове, дори в иначе стилните Париж и Рим или функционалните Берлин и Вашингтон. В България това не става, тъй като в централните части на градовете подземаната комуникация някога е била полага директно в грунта – така, за да се изтегли един кабел, трябва да бъде разкопан целият тротоар. Според Диков, именно подземната комуникация е основният мотив за плочките. "Дори асфалтът се реже по-трудно", обяснява Тодоров. По думите на инженера от Mott McDonald ситуацията е станало особено страшна след иначе смислената идея за вкопаване на различните кабели под земята. "Оттогава са тези полоси в тротоарите, които поради лошото си изпълнение просто потъват", казва Тодоров.

На всичкото отгоре в последните години се водят епични спорове кой точно трябва да подържа капаците на шахтите – общината, експлоатационните дружества или някой друг. Стигна се до абсурда баща да не успее да осъди общината в Благоевград, след като детето му падна в шахта без капак – отговорността била на местното ВиК, като кметството можело само да каже на водната компания да си сложи липсващoто покривно съоръжение. Михайл Кенанов, който преди време беше подел кампания за пускане на оплаквания в Столичната община при всеки забелязан случай на зееща комуникационна яма, също казва, че ефектът е бил една идея по-различен от нулата. "На 4 от общо 11-те подадени жалби получих входящи номера от общината, така че останалите вероятно не са заведени изобщо. И по четирите няма никакво движение (и шахтите не са оправени оттогава)."

Именно затова последният напън на Столичната община за подобряване на пешеходните пространства е да намери начин да се оправя със "Софийска вода", ЧЕЗ, "Виваком" и т.н. - нещо, което се оказва много трудно. Докато говорихме за плочките, зам.-кметът по транспорта на София Любомир Христов вдигна доста сериозен скандал на едно от дружествата, след като се оказа, че не възстановяват качествено разкопаното от тях. И не изглеждаше да повишава тон като за пред медиите.

Тодоров обаче казва, че оправданието с подземната комуникация е до голяма степен вече невалидно. Модерните стандарти в България изискват комуникациите да се полагат в полиетиленови тръби, така че изтеглянето на кабелите вече не е проблем. В градовете все още има зони, в които това не е изпълнено, но те намаляват. Плочките просто се поставят по инерция, дори там, където може да се направи много по-качествено, трайно и красиво решение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имате (ужасно много) поща 3 Имате (ужасно много) поща

Няколко съвета за борба с хартиения спам

23 дек 2010, 11009 прочитания

10-те "Защо" 3 10-те "Защо"

Въпросите, които получиха отговори, макар и те понякога да не ни харесват

23 дек 2010, 8540 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Защо" Затваряне
Какво пропуснаха медиите през годината?

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук

Източна стража

Как Полша се опитва да бъде основният стълб на сигурността в "студения мир" с Русия

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Fitch подобри рейтинга на България, КЗК скоростно разреши на Домусчиев да купи "Нова тв"

Емисия

DAILY @7AM // 25.03.2019 Прочетете