С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
109 23 дек 2010, 16:23, 43027 прочитания

Плюещите плочки

Защо тротоарите в българските градове изглеждат толкова зле

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Евтини на плочките, скъпи на ремонтите

"Един приятел казва, че е виждал скъпи боклуци, но не и евтини, но качествени неща." С тази популярна фраза Диков обяснява ситуацията с тротоарите. По думите на главния архитект в България съотношението между цена и качество не е уредено и затова на общинските власти всъщност им е много трудно да направят качествени пешеходни покрития. "Ако в един търг комисията избере по-скъпата оферта, после трябва да доказва, че не е камила." Колко това е така е отделен въпрос, както показват много търгове със заложени доста високи критерии - там дори най-евтиното решение е добро (освен ако просто не цели критериите да са направени така, че да отстранят конкуренцията).

Качеството на ронещите се материали е съвсем очевидно. Общините се оплакват от липса на пари, макар че никой не е изчислил колко точно се губи в постоянните ремонти, които иначе биха били избегнати при качествена направа. Според строителни инженери цената на бетонен тротоар, който е изрязан така, че да наподобява плочник, излиза на същата цена като настоящите плювалници. По-красивите решение са значително по-скъпи. Например щампованият бетон, който може да бъде във всякакви форми и цветове, излиза с около 50% по-скъпо (макар че фирмите, които го правят, дават цени от по 50 лв. кв. метър, но не е ясно дали в цената е включен фундаментът). Станислава Георгиева от "ЦСТ Строй инженеринг" ЕООД пресмята, че тяхното решение за тротоар – бетонна основа, върху която са положени клинкерни плочки, е около три пъти по-скъпо. "Искаме да е красиво", казва Георгиева, чиято фирма е един от главните изпълнители на възстановяването на емблематичната къщата на Цанко Яблански срещу Софийския университет. "Ако някой иска да направи нещо добро, Столичната община е насреща", допълва тя.   


Според Диков, когато се работи на кръпки, няма как да се получи добро решение. "Един ден сменяме бордюрите, друг път плочките, трети асфалта." Така по неговите думи дори гранитните бордюри в центъра на София, които са на практика вечни, са потънали между разбитите тротоари и надигналия се асфалт. "Ако положението не е критично, не си мърдаме пръста, а като стане, критично замазваме", коментира ситуацията пък младият архитект Мартин Ангелов, който освен другите си активности е и член на провокативната група "Трансформатори".

В интерес на истината голяма част от вълнообразната пешеходна настилка наистина е от исторически времена – съвсем скоро студентите по архитектура и строителство могат да се захванат с тротоарна археология, за да установят от кой точно период е набелязаното паве, тикла или плочка.

Доверявай, но проверявай



Същинският проблем естествено е липсата на контрол. По принцип строителните инженери твърдят, че ако се спазват изискванията и ако тротоарите не се претоварват с паркирали автомобили, те ще запазват приличен вид. Но дори и елементарната технология от ПИПСМР е очевидно, че не се спазва. Например тя изисква на разстояние не по-голямо от 4.5 м да се оставят и напречни разширителни фуги с ширина 15 мм, които се запълват с асфалтова паста. Отбройте четири метра по някой тротоар и потърсете фугата.

"Българският специалист не е особено богобоязлив и не си пада по четенето, а пък и защо да чете и прилага някакви си книжни изисквания, след като други сили движат и определят правилата в строителството", твърди експерт с опит в пътното строителство. Архитектът Павел Янчев, който пише популярния архитектурен блог View.Point (с подзаглавие "Още една нестабилна тухла в стената" – доста подходящо за настоящия текст), смята, че технологията е ясна. "Има тротоари, които изглеждат устойчиви, като тези по "Шипка" и "Кракра", където плочите им не са сменяни от 70-те примерно. Има и ужасни примери на скоро ремонтирани тротоари като "Солунска" и бул. "Витоша". Наличието на тези примери ме кара да си мисля, че технологиите за качествено изпълнение не са непознати."

Зам.-кметът Христов твърди, че един от проблемите е абсурдната ситуация, при която фирмата изпълнител (не само експлоатационните дружества) има право да си изтегля финансовата гаранция в момент, в който общината каже, че ремонтът е ОК. Така дори и нещо да се случи в гаранционния срок, няма как изпълнителят да бъде санкциониран. "Ще въведем задържане на парите за целия период на гаранцията, за да подобрим механизмите за обезщетяване на общината и гражданите", твърди зам.-кметът.

Особеностите на националния тротоар

"Истината е, че малко хора осъзнават колко много им се отразява на настроението и качеството на живот това, върху което стъпват", казва Мартин Ангелов. Забитият в земята поглед, постоянното озъртане за чист маршрут на придвижване тотално променя концепцията за тротоара – той вече не е място за срещи, а само за разминаване и избягване. Изобщо особеностите на българския тротоар вече са се превърнали в част от националния характер. Или обратното. От апатията или изтощението на обществото не му остават много сили да се занимава с някакви си плочки: "като ти висят гащи от всеки простор, какъв тротоар, какво градска среда". Павел Янакиев пък смята, че темата е толкова специфична, че трудно се намират достатъчно неправителствени организации, които да се захванат с темата.

Но без елементарното, равен и неплюещ пешеходен тротоар, е някак си немислимо да се говори за по-големия проблем - липсата на мисъл за цялостната организация на пешеходното движение. Това е като къща, в която всичко е олющено и единственото желание е да избягаш от нея, за да не се задушиш.

"Така че грабвайте ботушите и напред в борбата за публично пространство", призовава Ангелов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имате (ужасно много) поща 3 Имате (ужасно много) поща

Няколко съвета за борба с хартиения спам

23 дек 2010, 11549 прочитания

10-те "Защо" 3 10-те "Защо"

Въпросите, които получиха отговори, макар и те понякога да не ни харесват

23 дек 2010, 8666 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Защо" Затваряне
Какво пропуснаха медиите през годината?

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук

Още от Капитал
Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10