Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

300

Новаторски като визия, инфантилен като съдържание

„Стрелите ни ще засенчат слънцето“, казват лошите. „Тогава ще се бием на сянка“, отговарят добрите. „300“ е много неща в едно (и киното не е най-важното сред тях), но спойката над всичко е момчешката представа за героизъм и романтика. Филмът е крайната точка на нещо, започнало с Дюма и Уолтър Скот, минало през Юго и Киплинг - който е заспивал като момче с тях под възглавката, ще разбере. Реалният му автор е Франк Милър, режисьорът Зак Снайдър (много реклами и „Зората на мъртвите“ от 2004) само е раздвижил визията на макс. Милър (1957) е рисувач на комикси за „Марвел“ и DC (Daredevil, „Електра“, развил е „Робокоп“, направил е „Батман“ по-мрачен и суров „в бъдещето“ и „в началото“). Оригиналните му серии са Sin City (сърежисьор е на Родригес в екранизацията) и „300“ (излиза в 6 броя за Dark Horse Comics през 1998, 2 години по-късно е събран в книга). Стилът на Милър са крайните пози, бомбастичните реплики. Хиперболата при него е пълна, гледните точки са екстремни, красивите са много красиви, грозните - много грозни, злите - много зли, и т.н. Ако знаеше за Вазов, сигурно той щеше да е любимия му поет - „желязото срещат с железни си гърди...“ - само го скицираш в едър план и от гледна точка на копието, и готово.

В случая с „300“ не комиксът е станал на филм, а киното се е подчинило на комиксовите правила. С всички последствия, не задължително лоши. Историята е само претекст за визията. Филмът е илюстрация с най-напредничави средства (bullet time от „Матрицата“ е една обикновена рутина) на задкадровия текст, звучащ като ода, в бял стих: „Насреща варварите идат / Чуйте как ужас здраво / сърцата им обхваща...“ „300“ се занимава не с реалността (историческа, художествена), а с героично приповдигнатата представа за нея. „Спартанци! / Пригответе закуска и яжте бързо / защото нощес ще вечеряме в ада!“, така говори цар Леонид (Джерард Бътлър) на последните оцелели при Термопилите. Съвсем в стила на филма щеше да е последвалата битка да бъде оставена на коментара на нашия народен поет: „Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх / кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса“, вместо доста по-прозаичното продължение на Милър - „Стотици си тръгват / Шепа остават / Само един поглежда назад.“ Разбирай разказвачът. Като вид кино „300“ е повече анимация (или компютърна игра в трето лице), отколкото „игрален“ филм, коректно е да бъде съден за това, което е. Признаваме, че като последователност на раздвижени картини филмът е новаторски, смазва сетивата. Да, всичко е изкуствено, но това е условността на операта, затова и патосът е приемлив. От 1500 кадъра 1300 са дообработени дигитално. След 6-месечен бодибилдинг актьорите са събрани на гола сцена, срещу син екран, после са дорисувани фоновете, добавени са митичните чудовища откъм персийска страна и върколакът в началото. С нормалната филмова скорост (Годар беше казал, че киното е истината 24 пъти в секунда...) са заснети само няколкото разговорни епизода, всичко останало е забавяно от 50 до 150 пъти в секунда, за да бъде по-лесно дигитално разчленявано после. Камерата следва идеалната комиксова гледна точка, гмурка се между биещите се, спира времето, наслаждава се сюрреалистично на отрязаните глави и пръските дигитална кръв. Визуално сме като в модна реклама на скъпа кола, препускаща из невъзможен пейзаж, толкова са силови гледните точки. Усещането се подсилва и от плътния саундтрак - готически вокали ала Era, бързи метални жици и естествено (след „Гладиатор“ и „Троя“) развлачена българска народна песен, изпълнена от иранското сопрано Азам Али. Но изцедил възможното от комикса художнически, „300“ е отнесъл по рождение и „греховете“ му откъм нормална драма и чувства - маркиран сюжет, герои в едно измерение, никакви нюанси, декламиран диалог. Филмът трогва, колкото ако гледаш зад гърба на геймър в компютърен клуб. Докато сме в Термопилите, визуалното все пак стига, нещата са, както е казал поетът „една смърт юнашка и една победа“. Но епизодите в тила, където вярната царица (Лина Хеди от „Братя Грим“) трябва да се бори с цената на честта си с интригите на продажните политици, са куха реторика. Милър и Снайдър обаче не държат на възрастните доводи - за славата дивна на филма (и съответния боксофис) им стига да запалят само юношеското въображение. Там нещата наистина са „от урва на урва“ и дълго ще отекват.

Неудобната истина

Всички сме статисти в случващ се наяве филм катастрофа

Марк Твен е както винаги прав - проблемът идва не от нещата, които не знаем, а от тези, които знаем, но по неправилен начин. Цитира го в „Неудобната истина“ (An Inconvenient Truth) Ал Гор, бившият вицепрезидент на САЩ (1993-2001). Документалният филм взе наскоро два оскара (за режисура на Дейвис Гугенхайм и за оригинална песен на Мелиса Етъридж за I Need To Wake Up), вече е въведен за задължително изучаване в държавните английски училища, разпространен е с безплатни 50 000 копия в повечето американски. В България е със съдействието на Gorichka.bg, засега само в едно копие, на една прожекция дневно (Cinema City), а е задължителен - поне ако си родител и още мислиш логично. След него, когато малкия ти син те пита „тате, къде ми е зимата“, а шейните му ръждясват в нашето мазе и на дядо му, ще знаеш какво да му кажеш. Оказва се, в момента живеем най-топлата зима, откакто има измервания, че от последните 14 10 са били най-горещите в историята и че ако нещата продължат без промяна, само след 10 години ще бъдат необратими. Вече въпросът е не за „светло“, или „европейско“ бъдеще, а за бъдещето като време за живеене, което дължим на децата си.

„Неудобната истина“ е във формата на учебен филм, следва една лекция, със съответната й мултимедийна подкрепа от снимки и диаграми, каквито Ал Гор изнася последните 6 години от Америка до Китай. Разбира се, че като всеки голям политик той е и голям актьор, знае къде да вкара интимност, къде да приглуши тембъра и да сподели лична трагедия, къде да мине с шега и сарказъм. Разбира се, че като пропаганда филмът е в старите холивудски традиции. Но има ли значение, след като е прав в същественото - всички сме статисти в случващ се наяве филм-катастрофа. Първите стъпки, за да излезем от кошмара, са на www.climatecrisis.net.

300

Новаторски като визия, инфантилен като съдържание

„Стрелите ни ще засенчат слънцето“, казват лошите. „Тогава ще се бием на сянка“, отговарят добрите. „300“ е много неща в едно (и киното не е най-важното сред тях), но спойката над всичко е момчешката представа за героизъм и романтика. Филмът е крайната точка на нещо, започнало с Дюма и Уолтър Скот, минало през Юго и Киплинг - който е заспивал като момче с тях под възглавката, ще разбере. Реалният му автор е Франк Милър, режисьорът Зак Снайдър (много реклами и „Зората на мъртвите“ от 2004) само е раздвижил визията на макс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Фетишиста

Фетишиста

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.