300

Новаторски като визия, инфантилен като съдържание

„Стрелите ни ще засенчат слънцето“, казват лошите. „Тогава ще се бием на сянка“, отговарят добрите. „300“ е много неща в едно (и киното не е най-важното сред тях), но спойката над всичко е момчешката представа за героизъм и романтика. Филмът е крайната точка на нещо, започнало с Дюма и Уолтър Скот, минало през Юго и Киплинг - който е заспивал като момче с тях под възглавката, ще разбере. Реалният му автор е Франк Милър, режисьорът Зак Снайдър (много реклами и „Зората на мъртвите“ от 2004) само е раздвижил визията на макс. Милър (1957) е рисувач на комикси за „Марвел“ и DC (Daredevil, „Електра“, развил е „Робокоп“, направил е „Батман“ по-мрачен и суров „в бъдещето“ и „в началото“). Оригиналните му серии са Sin City (сърежисьор е на Родригес в екранизацията) и „300“ (излиза в 6 броя за Dark Horse Comics през 1998, 2 години по-късно е събран в книга). Стилът на Милър са крайните пози, бомбастичните реплики. Хиперболата при него е пълна, гледните точки са екстремни, красивите са много красиви, грозните - много грозни, злите - много зли, и т.н. Ако знаеше за Вазов, сигурно той щеше да е любимия му поет - „желязото срещат с железни си гърди...“ - само го скицираш в едър план и от гледна точка на копието, и готово. В случая с „300“ не комиксът е станал на филм, а киното се е подчинило на комиксовите правила. С всички последствия, не задължително лоши. Историята е само претекст за визията. Филмът е илюстрация с най-напредничави средства (bullet time от „Матрицата“ е една обикновена рутина) на задкадровия текст, звучащ като ода, в бял стих: „Насреща варварите идат / Чуйте как ужас здраво / сърцата им обхваща...“ „300“ се занимава не с реалността (историческа, художествена), а с героично приповдигнатата представа за нея. „Спартанци! / Пригответе закуска и яжте бързо / защото нощес ще вечеряме в ада!“, така говори цар Леонид (Джерард Бътлър) на последните оцелели при Термопилите. Съвсем в стила на филма щеше да е последвалата битка да бъде оставена на коментара на нашия народен поет: „Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх / кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса“, вместо доста по-прозаичното продължение на Милър - „Стотици си тръгват / Шепа остават / Само един поглежда назад.“ Разбирай разказвачът.

Като вид кино „300“ е повече анимация (или компютърна игра в трето лице), отколкото „игрален“ филм, коректно е да бъде съден за това, което е. Признаваме, че като последователност на раздвижени картини филмът е новаторски, смазва сетивата. Да, всичко е изкуствено, но това е условността на операта, затова и патосът е приемлив. От 1500 кадъра 1300 са дообработени дигитално. След 6-месечен бодибилдинг актьорите са събрани на гола сцена, срещу син екран, после са дорисувани фоновете, добавени са митичните чудовища откъм персийска страна и върколакът в началото. С нормалната филмова скорост (Годар беше казал, че киното е истината 24 пъти в секунда...) са заснети само няколкото разговорни епизода, всичко останало е забавяно от 50 до 150 пъти в секунда, за да бъде по-лесно дигитално разчленявано после. Камерата следва идеалната комиксова гледна точка, гмурка се между биещите се, спира времето, наслаждава се сюрреалистично на отрязаните глави и пръските дигитална кръв. Визуално сме като в модна реклама на скъпа кола, препускаща из невъзможен пейзаж, толкова са силови гледните точки. Усещането се подсилва и от плътния саундтрак - готически вокали ала Era, бързи метални жици и естествено (след „Гладиатор“ и „Троя“) развлачена българска народна песен, изпълнена от иранското сопрано Азам Али. Но изцедил възможното от комикса художнически, „300“ е отнесъл по рождение и „греховете“ му откъм нормална драма и чувства - маркиран сюжет, герои в едно измерение, никакви нюанси, декламиран диалог. Филмът трогва, колкото ако гледаш зад гърба на геймър в компютърен клуб. Докато сме в Термопилите, визуалното все пак стига, нещата са, както е казал поетът „една смърт юнашка и една победа“. Но епизодите в тила, където вярната царица (Лина Хеди от „Братя Грим“) трябва да се бори с цената на честта си с интригите на продажните политици, са куха реторика. Милър и Снайдър обаче не държат на възрастните доводи - за славата дивна на филма (и съответния боксофис) им стига да запалят само юношеското въображение. Там нещата наистина са „от урва на урва“ и дълго ще отекват.

Неудобната истина Всички сме статисти в случващ се наяве филм катастрофа

Марк Твен е както винаги прав - проблемът идва не от нещата, които не знаем, а от тези, които знаем, но по неправилен начин. Цитира го в „Неудобната истина“ (An Inconvenient Truth) Ал Гор, бившият вицепрезидент на САЩ (1993-2001). Документалният филм взе наскоро два оскара (за режисура на Дейвис Гугенхайм и за оригинална песен на Мелиса Етъридж за I Need To Wake Up), вече е въведен за задължително изучаване в държавните английски училища, разпространен е с безплатни 50 000 копия в повечето американски. В България е със съдействието на Gorichka.bg, засега само в едно копие, на една прожекция дневно (Cinema City), а е задължителен - поне ако си родител и още мислиш логично. След него, когато малкия ти син те пита „тате, къде ми е зимата“, а шейните му ръждясват в нашето мазе и на дядо му, ще знаеш какво да му кажеш.

Оказва се, в момента живеем най-топлата зима, откакто има измервания, че от последните 14 10 са били най-горещите в историята и че ако нещата продължат без промяна, само след 10 години ще бъдат необратими. Вече въпросът е не за „светло“, или „европейско“ бъдеще, а за бъдещето като време за живеене, което дължим на децата си.

„Неудобната истина“ е във формата на учебен филм, следва една лекция, със съответната й мултимедийна подкрепа от снимки и диаграми, каквито Ал Гор изнася последните 6 години от Америка до Китай. Разбира се, че като всеки голям политик той е и голям актьор, знае къде да вкара интимност, къде да приглуши тембъра и да сподели лична трагедия, къде да мине с шега и сарказъм. Разбира се, че като пропаганда филмът е в старите холивудски традиции. Но има ли значение, след като е прав в същественото - всички сме статисти в случващ се наяве филм-катастрофа. Първите стъпки, за да излезем от кошмара, са на www.climatecrisis.net.

Още от Капитал