С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 16 апр 2007, 12:36, 1798 прочитания

Павел и магаретата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Апостолите са тези, които избраха Бог, но също и онези, които Бог избра... Много често в навечерието на Великден или Коледа, без да ги избираме, ни спохождат дидактично-назидателни филми, книги, спектакли... Връхлитат ни и изложби, които сюжетно, а по-рядко и същностно са свързани с евангелските събития. Тези артефакти обикновено се стараят да вкарат тематично в разпнатия върху прагматизма ни делник доза святост, глътка покой, смирение и съзерцание.
Павел Койчев - един от апостолите на съвременната българска скулптура - е избран и призован да се влее в хора на тълкуващите. Прави го интелигентно, със запомняща се солова партия - изложбата "Преносителят" в галерия "СИБанк". Едва ли можем да заподозрем Павел Койчев в рутинно календарно или в преднамерено користно заиграване с темата. Пък и той твърди, че великденският патос е случайно съвпадение. Скулпторът отдавна не е безразличен към дългоухия персонаж, не по-малко интересен от малачките, биволиците, овците и другата твар божия. Преди година Койчев избрал Христовото магаре за свой обект, видяно и тълкувано не само като преносител на тялото божие през пространството, но и на самата идея през времето.
Другият повод главен герой да бъде скромното и непретенциозно животно се оказва книгата на Валери Стефанов "Изгубените магарета". Дали ще пренася бременната Мария към Витлеем или смразения от предчувствия за Голготата Христос, но магарето престава да е просто транспортно средство. То се превръща в неделима съставност, сраснала се както със събитийността, така и с огромната енергийна и смислова потенция на Смиреността и Саможертвата.
Авторът съпоставя четирите образа, колкото са и тълкуванията на евангелията, но заедно с това и четирите хипостази на своите собствени образни преноси на смисъл. "Разговорът" напуска линията на разказа от евангелското русло, за да се гмурне в безбрежни философски и естетически дълбини.
Павел Койчев всъщност за пръв път събира на обща "софра", в едно пространство своите пластични изкушения и страсти. Тук е демонстриран целият койчевски пантеон на форми, материи и открития, онагледявайки логиката, по която произлизат една от друга като матрьошки. Започва от бронзовите фигури - уж тежки, но леки като цепелини. Минава през летящи хора от клечки, плат и въжета, през гипсовите монументално-плакатни опуси та до кубистичния модус на светещите ониксови човеци... Съвършената земност на бронзовото магаре е яхната от божествен кристален конструкт и заедно изиграват класическия синтез на форма, материал и внушение. Магарето е стъпило здраво извън пространството, вперило празните си очи извън времето - еманация на вечност, мъдрост и съвършенство. Върху него е кацнала стъклената витражна фигура на Спасителя - свръхмощен кварцов кристал на космически лазер, фотонен генератор и кондензатор на светлина.
Вторият сюжет е гипсовото магаре. Достъпно и земно, илюстративно- гротескно, с големи тъжни очи то пренася нещо като индианска палатка, шарена шарада, мандала... Натоварено е с нелеката задача да разпознаем божественото в играта, в детството. Третото магаре ни показва какво се случва под повърхността, под кожата - там, където се завихрят силови линии, опънати са нерви и вени, и напрежения.
Четвъртият образ е магарето, освободено от своите пулсиращи системи, свободно от плътта и кръвта. Магарето - идея, но и страст, тлееща в утробата му. То е съставено само от няколко пръчки, напомняйки скална рисунка. Чисто, прозирно, съвършено. В него двете състояния на преносител и пренасян се изравняват. Точно там носеният избуява от самата плът на преносителя във вид на поникнали от хълбока му дървени слънчогледи. Слънчогледи, устремени нагоре...




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Войната е опиат 7 Войната е опиат

10 мар 2010, 6747 прочитания

Фетишиста

21 дек 2007, 1546 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Идеи за седмицата" Затваряне
Музика

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10