С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 20 юни 2008, 15:15, 4378 прочитания

Интервю Ъндърдог* история

Захари Карабашлиев за дебютния си роман "18% сиво", за пиесите и кучето, на което не залагат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
оден е във Варна, завършил е българска филология в Шуменския университет, обича хубавото червено вино, музиката и жена си Силвия. Днес Захари Карабашлиев живее в Калифорния, снима и пише, продуцира и мечтае да види пиесите си на сцена. Това сигурно скоро ще се случи в България, защото спечели голямата награда за нова българска пиеса на тазгодишния фестивал в Шумен. Междувременно внимание към него привлече и излизането на дебютния му роман "18% сиво" (ИК "Сиела"), който набързо беше определен като едно от събитията на 2008 г. Едно е сигурно - романът на Захари е прекрасно четиво за летните вечери и сутрини, близо до или мечтаейки за морето. Завиждам на всички, които тепърва ще го четат.


Пишеш с кратки изречения, с много глаголи, действено и много визуално, с фотографска точност. С какво ти помагат драматургията и фотографията за писането на белетристика?
С действеност. Писането в драматургията е действеност, драма значи действие, ако нямаш действие, нямаш нищо. Имам предвид действие в Аристотеловия смисъл на думата. Желанието също е действие. В моя роман има страшно много действие. Започва с една липса и върви към преодоляването на тази липса.


Стилът ми е такъв, режа всякакви прилагателни. Ако искаш някой да дойде да гледа твоята пиеса, искаш от него прекалено много - той трябва първо да си купи билет с пари, които няма в излишък, да се облече подобаващо, да вземе транспорт, да дойде, да си остави палтото, да си вземе програма, да седне и два часа да слуша и гледа това, което ти имаш да кажеш. Представяш ли си какво нещо е да изискваш от някого да стои два часа в тъмна зала? Това е едно от най-неестествените човешки състояния. Ходенето на театър е съзнателен избор, с който ти нямаш право да се подиграваш като драматург. Аз имам отговорност към зрителя. Не към своя морален кодекс, не, а към зрителя!

В романа се чувствам по-свободен. Там имам три сюжетни линии - в сегашно време - като сценарий, в миналото - екшън носталгия, и диалог - там е театър. Романът е една лека авантюра. Обяснение в любов към живота и жената.

Твоят издател определя романа ти като носталгичен екшън. Ти как би го определил?
Някои ще го прочетат като любовна история, други като крими. Не знам. Трудно може да се определи. Как можеш да определиш "Пилето" , "Дзен или изкуството да се управлява мотоциклет"?



Споменаваш романи на американски автори - повлиян ли си от тях? От кого се влияеш всъщност?
От французите. Има един автор - Филип Жиан, романът му се казваше "37,9 сутринта", такова изящество, такъв минимализъм. Има един термин у американците - ъндърдог, това е кучето в борбите, на което не залагат. Моят роман е такъв, за един такъв тип. Ако видиш Зак, никога няма да заложиш на него, той не е човекът, който печели, той е по-слабото куче. С времето разбираш, че този ъндърдог е нещо много различно от това, което очакваш. Защото той има потенциал за промяна.

Колко процента Зак е Захари?
...(Захари отпива от кафето си, оставя чашата, смее се…)

Кой има нужда от твоя роман?
Абсолютно никой. Кой има нужда от още един роман, кой има нужда от още една любовна история… Всеки, който има колебания за себе си дали е на правилното място и в правилното време, дали върши това, което трябва, дали е на правилния път. Всеки, който е в момент на катастрофа, в момент на избор, и трябва да вземе правилното решение. Всеки, който е приглушил нещо в себе си, за да се впише в делника, Всеки, който не е забравил какво е любов, загуба, какво е усещането отново да намериш себе си, отново да бъдеш, отново да се загубиш. Всеки, който е още на ръба, още не се е загубил. За всяка заблудена душа, която не знае накъде да тръгне. За всеки, на когото му се чете готина литература, интересна история; който иска да се развлича 5-6 часа, колкото трае четенето на романа открай докрай.

Какво промени този роман за теб?
Вдигна ме на крака отново. Писах го три години. Започнах през 2005 г. и отначало вървеше с невероятна скорост - написах стотина страници за седмица-две, пишех много яростно, със страшно много енергия. Не знаех, че пиша роман. Започнах една история, която толкова неистово се разви, че не можех да спра. Беше много болезнено, исках да го изкарам от себе си. Беше почти като диктовка. В един момент това се изчерпа, имаше период, в който въобще не го погледнах. Топката в стомаха, която имам, докато пиша, взе да издиша. Почти две години преседя в чекмеджето.

Целият роман ли е писан в Америка? Включително и частта, която разказва за живота ти в България?
Да. Целият роман е писан в Щатите. Цялата сюжетна линия за България е леко смекчена, като снимана през мек филтър, като в мъгла.

Пиесите преди, по време на или след романа се появиха?
И преди, и по време. Едновременно ги пишех.

Ако видиш една красива жена на улицата, какво ще предпочетеш да направиш - да я снимаш или да я опишеш?
Да я снимам, да я опиша и да я черпя едно питие.

Може ли минало, настояще и бъдеще да съществуват в един и същ миг?
Да. Абсолютно да. Аз вярвам, че времето е нещо, което ние не можем да разберем. Ние вярваме в часовника, не във времето. Моят герой има една теория за обратното време - че всичко вече се е случило и ние вървим обратно към началото.

Каква е музиката, която звучи в твоя роман?
Започва с мексикански коридос, духова музика, после "Ю Ту", "Найн Инч Нейлс", страшно много джаз, Ерик Сати, на места Филип Глас, по много Майлс Дейвис. Докато пишех слушах саундтрака на "Боен клуб", "Соларис", "Часовете". Романът е кинематографичен, изисква много музика. Някой ден ще издадем саундтрак към него. Вече има парчета, вдъхновени от него.

Защо не си станал музикант?
Защото не съм достатъчно добър. Ако правиш нещо, трябва да го правиш на сто, със страст, с техника. На мен ми липсваше това.

С какво се издържаш в момента?
Аз съм фотограф, барман, продуцирам. Аз съм един свободен човек, който е избрал това, което прави, и се подписва под това, което пише.

Какво питие върви с твоя роман?
Червено вино. Българско.

*ъндърдог - кучето в борбите, на което не залагат
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да го беше направил ти 32 Да го беше направил ти

Или защо една сутрин пейките пред храма "Св. Седмочисленици" в София осъмнаха преобразени

13 сеп 2013, 22903 прочитания

Класически хип-рок Класически хип-рок

AM е петата добра причина всички да обичат Arctic Monkeys

13 сеп 2013, 2934 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Култура" Затваряне
Явлението

Катастрофичният хорър на М. Найт Шаямалан ангажира само разума, не и чувствата

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 18.11.2018 Прочетете