Мирослав Пенков: "Творбите с кусури са ми по-сладки"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мирослав Пенков: "Творбите с кусури са ми по-сладки"

Мирослав Пенков: "Творбите с кусури са ми по-сладки"

25-годишният студент в САЩ, чийто разказ Салман Рушди е включил в антологията Best American Short Stories за 2008, за писането като занаят и мисия

5599 прочитания

© Личен архив


реди няколко седмици мой приятел, преводач на Елизабет Бишъп и поет, който учи в Америка, се върна в София и едно от първите неща, които ме попита, беше "чувал ли си за Мирослав Пенков".

Не, казах, и той ми обясни, че Мирослав е българин, живеещ в Америка, а неговият разказ Buying Lenin е включен в The Best American Short Stories 2008 - антология, която всяка година публикува най-добрите разкази на Америка. Нейни редактори през годините са били Джойс Каръл Оутс, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Реймънд Карвър, Стивън Кинг. Тазгодишният е Салман Рушди. Искрено се зарадвах, потърсих сайта на Мирослав, където намерих мейла му и му писах. Той се оказа изключително сериозен, отговорен и последователен. Съгласи се да отговори на няколко въпроса за LIGHT и го направи наистина бързо. Тези дни вече трябва да е в България и се надявам да поговорим и на живо.

Мирослав Пенков (21.08.1982, София) завършва I АЕГ, продължава образованието си в САЩ, специалност психология. Дебютирал e в списание "Зона F" с разказа "В мъртво тяло" (1999). Привлечен е към екипа на списанието от главния му редактор, писателя Агоп Мелконян. Следват публикации в "Съвременник", "Сега" и "Пламък", през есента на 2000 от печат излиза сборникът му "Кървави луни", а разказът "Съседната стая" от него печели годишната българска награда за късо произведение в стил фантастика.

Как се озова в Америка и защо започна да пишеш на английски?

В Америка се озовах по обичайната система (SAT, стипендия). Още докато карах бакалавърската си степен, взех няколко писателски класа и с възторжен ужас открих, че в писането на литература не езикът е непременно водещият. Че има неща като структура, сюжет, детайлно развитие на героите, които прекрачват езиковата бариера и дори с един второразреден английски пак може да се твори многопластово. Сега довършвам магистратура по творческо писане в Арканзас, малък щат, но с третата най-стара писателска програма в Америка. Досега най-стойностните ми публикации тук са два разказа в The Southern Review (основано от Робърт Пен Уорън). Там спечелих и тазгодишната им награда по името на една от най-любимите ми американски писателки, Юдора Уелти, която на младини е издавала първо при тях. Салман Рушди пък, като гостуващ редактор, избра печелившия разказ за един от 20-те Best American Short Stories за 2008, поредица която съществува от 1915 и отличава най-добрите разкази, публикувани в Америка и Канада всяка календарна година. Но да говорим за пробив в Америка е още несериозно. По-добре да говорим за пробив като пробива на зъб мъдрец. Идва сравнително късно, първо едва прочуква и трябват години и най-важното известни мъки, докато се покаже съвсем. Ако изобщо се покаже. Ако чичко зъболекар не го измъкне с клещите.

Кои са важните за теб писатели?

Писателят събира материал от живота, но научава форма и занаят от други писатели. За писателя четенето трябва да е толкова важно, колкото е и дишането. И в тоя смисъл маловажни писатели няма. Има слаби и калпави писатели, от които може да научиш толкова, колкото и от истинските майстори. Безгрешни писатели и творби също няма. Дори в "Ана Каренина," която аз смятам за най-близо до съвършенството, човек се пита нямаше ли романът да е още по-, ако завършваше със смъртта на Ана, и нужна ли е тая последна част, с откровението на Левин? И ако Толстой има недостатък, то той е именно вътрешната му борба между велик разказвач и второразреден проповедник. В книгата няма и помен от съд, в нея получаваме почти свръхестествено задълбочен портрет на душата на една жена - от грациозната й стабилност в обществото до пълния й срив. Това е великата сила на литературата - сила, която никое друго изкуство не притежава. Нито музиката, нито рисуването (без значение колко божествени са те по своему) могат да ти дадат такова дълбоко вникване в човешката душа, в човешкия ум. В писането не бива да обявяваме богове и светии, които да имунизираме срещу критика. И Джойс греши, и Шекспир (особено младият). И Вазов, и Елин Пелин. Ореолът им не бива да заслепява критически мислещия читател. Дори често пъти именно творби с кусури са ми по-сладки. Достоевски ми е по-близък, отколкото Толстой, макар Достоевски да е често по-недодялан.

Докато прописваме, сме безгръбначни и като водата приемаме формата на съда, в който попаднем. Важно е за един млад писател да се прелее през възможно най-много форми, докато не открие, или не си изгради, собствена. Докато не намери гласа си (което е и житейско търсене). Подражанието трябва да води до сътворението на нещо собствено. Ако то се превърне в крайна цел, тогава по-добре да хвърлим молива и да си търсим късмета другаде.

Каква според теб трябва да е съвременната литература?

В литературата нищо не "трябва." Младият Маркес, като прочел първия ред от "Метаморфозата на Кафка" - "Една сутрин Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо", плеснал с ръце и казал: "Ама аз не знаех, че е позволено да се пишат такива неща!" И почнал да пише неговите си разкази. В литературата всичко е позволено или поне трябва да бъде. Литературата е многолика. Стига да не е изпълнена с чалъми и самоцелни трикове, стига да се стреми към една по-висша човешка истина, към смъкването на онези завеси, отвъд които иначе няма как да погледнем. Литературата не е само думи върху лист хартия, тя може да бъде изконна вяра, религия, сама по себе си - Смисъл.

Какво мислиш за новата българска литература и какво трябва да се случи, за да се реализира тя извън България?

За да се реализира нашата литература навън, тя първо трябва да се реализира вътре. Писателите у нас се нуждаят от трибуна, такава каквато са литературните журнали в Америка. Естествено такива списания не носят пари. Но не могат ли големите български университети да се нагърбят със създаването на подобни трибуни, така както е в САЩ? Друг въпрос е, че около такива трибуни не се събира публика. Българинът казва - аз нямам време да чета! Което предполага, че онези от нас, които четат, са пройдохи може би, кибици, които ринат свободното си време с лопати. И наистина, човек може да живее съвсем пълноценно, без да е прочел и две книги. Сервантес казва, че мозъкът на Дон Кихот се изсушил от четенето на рицарски романи. Мадам Бовари си разсипва живота от четене на романси. Тоест невинаги на книгите се е гледало като на храмове на знанието. А и в огромния си брой те не са такива храмове. Че аз по-добре да гледам "Биг брадър", отколкото да чета Дан Браун. Изобщо българите имаме погрешната идея защо трябва да се четат книги - чети, баби, да се научиш на разни неща... Но ако само знанието e крайната цел, аз за 20 минути в Уикипедия ще науча повече, отколкото за три часа с "Тримата мускетари". Хубавите книги дават друг вид знание - знание, към което трябва да се захраним, да си отработим вкус.

Къде се отработва тоя вкус?

Българското училище насажда откровена омраза към литературата. Защо се преподава литература така, както се е преподавала преди петдесет години? Защо не се потърси нова гледна точка? Защо не се прегрупират произведенията тематично, не се свържат с живота на децата по ясен начин, така че те да знаят защо ги четат тия класици? Ами библиотеките? Каква е мъка в Народната библиотека! Не читалище. Чистилище! Ами кръжоците по писане? Не могат ли да се намерят европейски пари, като няма наши, да се наеме една стая и в нея десет деца с десет молива (повече не е нужно), да се учат какво е рима и метрика, какво е сюжет. Ако за рисуването има школи, ако за музика има консерватории, защо тогава у нас за писането няма нищо? Защо се твърди така гръмко, че писането не може да се учи? На поетите у нас се гледа като на езически шамани, оракули, които творят само в мигове на висш екстаз. Защо се разчита на превъзнесени музи да ни вдъхновяват и се чакат божествени таланти да изнесат родната литература на рамене? Защо не се правят опити да се създават, или поне култивират писатели?

реди няколко седмици мой приятел, преводач на Елизабет Бишъп и поет, който учи в Америка, се върна в София и едно от първите неща, които ме попита, беше "чувал ли си за Мирослав Пенков".

Не, казах, и той ми обясни, че Мирослав е българин, живеещ в Америка, а неговият разказ Buying Lenin е включен в The Best American Short Stories 2008 - антология, която всяка година публикува най-добрите разкази на Америка. Нейни редактори през годините са били Джойс Каръл Оутс, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Реймънд Карвър, Стивън Кинг. Тазгодишният е Салман Рушди. Искрено се зарадвах, потърсих сайта на Мирослав, където намерих мейла му и му писах. Той се оказа изключително сериозен, отговорен и последователен. Съгласи се да отговори на няколко въпроса за LIGHT и го направи наистина бързо. Тези дни вече трябва да е в България и се надявам да поговорим и на живо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Явор Енчев

    Смятам, че това момче ще има голямо бъдеще като писател. Съжденията му звучат задълбочено, а са изказани с голяма простота, дори с някакъв особен чар. Това съчетание на дълбочина с естественост и простота според мен е признакът за голяма творческа личност. Разказите, които прочетох в личната страница на автора, ме поразиха с лекотата на очертаване на сюжета и деликатното усещане за тъга, което оцветява цялата атмосфера. Ето още един талант, който ще се развива и ще успява извън България...

  • 2
    Avatar :-|
    автор

    малко повърхностно елементарен и скучен, но поне е адекватен и най-важното: пише нещо като истинска литература.

  • 3
    Avatar :-|
    читател

    Заинтригуван от интервюто, изнамерих разказ в мрежата, този за бабет, мамет и какви бяха още там. Зачетох го, но не можах да го преполовя даже. Ако може някой да ми обясни достойнствата на това писане, моля, щото аз изобщо не почувствах нито енергията, нито интелекта, нито емоцията в него.

  • 4
    Avatar :-|
    ми що не

    На мен пък разказът ми хареса, но повече ми допадна другият на страницата, Кръв братска. Ще ми се да видя и въпросния Bying Lenin, обаче на сайта намирам само откъс. Някой да знае къде е останалото?

  • 5
    Avatar :-|
    Boris Nikolaev

    Аз също много харесах разказа. Чел съм и други разкази от Мирослав и те също много ми харесват. Не съм литературен критик, нито претендирам че разбирам много от литература, но добрите разкази затова са добри, защото се докосват до душевността на обикновените хора. Разказите на Мирослав са точно такива - не са претенциозни и не блестят с гръмки философски мисли, но пък на дъното на този кладенец от "повърхностна елементарност" (щото елементарните неща могат да бъдат задълбочени) има мъдрост която никъде другаде не може да открием.

    Мисля че Мирослав има голям потенциал и много скоро ще бъде оценен - не само в България, но и на международната сцена. Освен таланта му, разбира се, в творбите му личи многото труд който той полага и най-вече любовта с коята пише. Той определено е един от тези писатели които истински се забавляват когато пишат и намират смисъл в това което правят, заради самото то, както той самия казва.

    Колкото до коментара на анонимният читател по-горе: (1) няма нужда да изтъкваш как си изнамерил разказа на Мирослав в мрежата. За теб това може да е голямо постижение, браво за което, но линка е предоставен в края на интервюто и отнема два клика да се достигне до него; (2) също така няма нужда да изказваш мнение за нещо за което не си положил труда дори да прочетеш до края - звучи тъпо и некултурно; (3) колкото до това, че не си успял дори да преполовиш разказа - може би това е защото не си свикнал да четещ такъв тип проза...така де, разказите в Жълт Труд са далеч по-къси и може би там ще доловиш енергията, интелекта, и емоцията за която говориш; и (4) мисля че трябва да се гордеем с хора като Миро, които всъщност се опитват да създадат нещо повече от това да правят злободневни коментари във форумите. Много лесно е да се критикува, и ние хората сме най-добри в това, но когато трябва да се твори нещата стоят малко по-различно. Ще ми е интересно ако мога да прочета нещо което критика е написал.

    Така че, браво Миро! Горе главата и само напред - аз вярвам в теб! :)

  • 6
    Avatar :-|
    yadayada

    скука на търкалета.

    @Boris Nikolaev - не обиждай хората, които просто си казват мнението

  • 7
    Avatar :-|
    emil h.

    И трите разказа, достъни на страницата, са чудесни. Поздравления и пожелания за много успехи!

  • 8
    Avatar :-|
    Валентин

    Българският разказ много ми хареса (за съжаление не чета английски). Отначало се поколебах дали да чета талкова думи, но си струваше. Намирам главната героиня (Мария) за очарователна, смела и дръзка въпреки обстоятелствата, в които е поставена. Харесва ми и самобитният й говор -- лиричен, а пък простоват едновременно с това. Епизодът с виенското колело и Темза си беше много силен, не ми е ясно как другите не отркиват в него емоция. Подсюжетът със мистър и мисис също е на място - явно всички играят някаква роля само и само да оцелеят. Но най-много ми хареса края (и бабет с мистър) -- остроумен и съвсем на място. Признавам, че ми отне минутка да схвана, но това с непорочното зачатие на Мария много ми се понрави.

    Желая успех на автора и ми се ще да преведе и други разкази на роден език.

  • 9
    Avatar :-|
    РокоБароко

    Доста повърхностни и нахвърляни изказвания на псевдо-артист. На места ми харесва, но на други наистина издиша. Ако поработи още малко, смятам, че може да се отърси от псевдоартистичните си проблеми и да тръгне смело напред.

  • 10
    Avatar :-|
    Замза

    Слабо интервю, общи приказки и колежански клишета за литературата. Дано не е същият балон като Карабашлиев, който и тук е пробил. Повече вкус от Лайт!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK