Гледайте на запис конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Думи за Константин Павлов

   ©  Валентина Петрова

е са много дисидентите в България. Константин Павлов беше сред тях. Без да е шумен, както са повечето, неизкушен в политиката, без амбиции да бъде публичен, и в същото време личност със забележимо присъствие, променила статута на интелектуалеца в България; личност, показала ни, че каквото и да е времето, то може да се живее достойно.

Константин Павлов е сред малцината целенасочено и с години (повече от 20) административно смълчавани български писатели. Смълчаване, което той определя като преседяване "в утробата на Кита", започнало в средата на 60-те, след появата на книгата му "Стихове", и предходено от издаването на неговите "Сатири". Тези две произведения налагат Павлов като един от най-талантливите български поети, като "най-добрия български поет, когото някога съм чела", по думите на Анна Ахматова. Поет, радикално различен от съвременниците си, потънали в идеологеми и патетика.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Георги Марков в "Репортажите" има спомени за Константин Павлов.
    Човекът почина и всички изведнъж се сетиха за него и започнаха да пишат ин мемориам - дисидентството, мълчанието, философията му.
    А докато беше жив някой писа ли за него? сигурно щото не ходеше по купони и откривания, не даваше тежки интервюта за онези години и колко е бил репресиран. т.е. той си беше умрял за българия отдавна

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    читател

    Вярно,че изведнъж всички се сетиха за него сега,като чели го е нямало приживе....

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал