Уличните скулптури на Марк Дженкинс

Инсталациите на американския уличен артист са провокация в стил "скрита камера"

4274 прочитания

Бездомник с глава, потънала в стената; лебеди, плаващи в локвите на отминалия дъжд; крака, стърчащи от черен найлонов чувал. . . Скулптурите на Марк Дженкинс са изработени от опаковъчно тиксо - техниката, в която е еволюирала детската му мания да облепя химикалката си. Дженкинс опакова предмети с тиксо, после изважда модела от опаковката и я довършва с допълнително залепване. За човешките манекени Дженкинс използва своето тяло и иронично описва момента, в който клонингите му излизат на улицата, като преживяване извън тялото.

Марк Дженкинс е роден във Феърфакс, щата Вирджиния, и завършва технически университет със специалност геология - както сам твърди - само за да има възможност да работи някъде навън. През 2003 заминава за Бразилия, за да разгледа Андите, но остава да работи като учител по английски в Рио де Жанейро. Именно там се разпалва страстта му към опаковане на различни вещи с тиксо. Още след първите експерименти остава изумен от съвършения модел на предмета, който се е получил. Първата му публична проява е на плажа Копакабана, където пред смаяните очевидци пуска в океана скулптура на гигантски кашалот. Реакцията е толкова силна, че само след седмица Дженкинс е готов със следващия си проект - няколко човешки фигури, наредени в контейнер за боклук.

Дженкинс започва да поставя своите просяци манекени по улиците на Вашингтон през 2004 и гледа на тях като на социален арт експеримент: "Манекените просяци, които поставям, са подобни на истинските бездомници, с които до такава степен сме свикнали в градската среда, че при вида им оставаме абсолютно безразлични." Хиперреализмът на манекените стряска хората, изхвърля ги от унеса на градската въртележка и сваля маската на градския декор.

Марк Дженкинс е поставял свои скулптури в Ню Йорк, Токио, Сао Паулу, Лисабон, Милано, Ротердам. Излагал е и в галерии в Европа, САЩ и Бразилия. В крайна сметка обаче е решил, че най-подходящото място за него е Вашингтон, с характерната за американската столица стерилна атмосфера. Един от първите му проекти е Storker - модели на бебета, изоставени в крайните квартали. Бебетата - увиснали на телефонната слушалка, ровещи в боклука, яхнали розово фламинго - са символ на живота като нещо красиво, но уязвимо.

Друг негов проект е The Embed, отново със скитниците манекени, но поставени в друг контекст. През лятото на 2008 Дженкинс посещава Барселона и поставя няколко свои скулптури на централния площад в града. Една от тях привлича особено внимание, защото е иронична заигравка с "живите скулптури", които са толкова характерни за този град. Манекенът на Дженкинс представлява клекнала човешка фигура, облечена в златисти дрехи, с позлатено канче пред себе си. Повечето минувачи приемат скулптурата за жив човек и това носи на Марк 200 евро на монети само за един ден.

Чрез инсталациите на Дженкинс изкуството на улицата достига ново ниво на комуникация - далеч от затворените пространства на галерии и музеи. То се превръща в призив за самоинициативност и свободен диалог в градското пространство, за чийто декор и променяща се визия обикновено се грижат пазарната икономика, корпорациите и хората с много пари. Изглежда толкова сме свикнали с огромните рекламни пана и неоновите надписи на различни продукти, че когато видим един ангел, направен от тиксо, сме склонни да се учудваме повече, отколкото на голата жена с диня между краката си.

Реакциите, които инсталациите на Дженкинс предизвикват, бързо стават хит в YouTube. Освен изкуство скулптурите му са и психологически експеримент, провокация в стил "скрита камера". Те са също и желание за разговор, барометър на нравствената култура на зрителя/минувач, който измерва не само загрижеността ни един към друг, но и към визуалното замърсяване на околната среда.

Дженкинс смята, че единствената цел на повечето паметници, исторически монументи и скулптури в открита градска среда е да отстояват собственото си присъствие - като по този начин принуждават града да живее с миналото, а не с настоящето или бъдещето си. Именно затова ролята на уличното изкуство е толкова важна - то позволява промяна и визуална пулсация, която се забелязва от жителите на града.

Бездомник с глава, потънала в стената; лебеди, плаващи в локвите на отминалия дъжд; крака, стърчащи от черен найлонов чувал. . . Скулптурите на Марк Дженкинс са изработени от опаковъчно тиксо - техниката, в която е еволюирала детската му мания да облепя химикалката си. Дженкинс опакова предмети с тиксо, после изважда модела от опаковката и я довършва с допълнително залепване. За човешките манекени Дженкинс използва своето тяло и иронично описва момента, в който клонингите му излизат на улицата, като преживяване извън тялото.

Марк Дженкинс е роден във Феърфакс, щата Вирджиния, и завършва технически университет със специалност геология - както сам твърди - само за да има възможност да работи някъде навън. През 2003 заминава за Бразилия, за да разгледа Андите, но остава да работи като учител по английски в Рио де Жанейро. Именно там се разпалва страстта му към опаковане на различни вещи с тиксо. Още след първите експерименти остава изумен от съвършения модел на предмета, който се е получил. Първата му публична проява е на плажа Копакабана, където пред смаяните очевидци пуска в океана скулптура на гигантски кашалот. Реакцията е толкова силна, че само след седмица Дженкинс е готов със следващия си проект - няколко човешки фигури, наредени в контейнер за боклук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    първо място

    Много хубав текст за жесток артист!

  • 2
    Avatar :-|
    Р

    Добро, добро.

  • 3
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    "Повечето минувачи приемат скулптурата за жив човек и това носи на Марк 200 евро на монети само за един ден." - ето как се прави заплата 8000 лв на месец с изкуство:)

  • 4
    Avatar :-|
    мъни, мъни, мъни - живота е пари

    офф navsiakamandjamerudiiko пак брои пари!

  • 5
    Avatar :-|
    конче - вихрогонче

    гледах го този Марк Дженкинс във Виена - средно добър поп арт, перфектен за простите янки.

  • 6
    Avatar :-|
    жирафче

    сори брат но това не е поп арт


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход