С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 11 дек 2008, 21:38, 4926 прочитания

In memoriam Леон Даниел

Българската сцена се раздели с режисьора, създал епоха в съвременния ни театър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

С присъщото си мрачно чувство за хумор (а ни убеждаваше, че изобщо нямал такова) по повод на 80-ия си юбилей Леон Даниел каза, че е много ефектно да умреш млад, тъкмо когато перчемът ти е гъст, а талантът - току-що влязъл в мода. И какво друго ни остава на нас, надживелите този момент, продължи Леон, освен да гледаме смъртта в очите и да се опитваме да се усмихваме малко нагло на собствения си страх.

На 1 декември режисьорът Леон Даниел на свой ред погледна смъртта в очите 80 дни преди да навърши 82 години. Перчемът му вече не беше толкова гъст, затова пък талантът му отдавна не подлежи на капризите на модата. Важните неговите спектакли се определят като епоха в театъра ни. Но със задна дата. Защото точно те навремето са спъвани, унищожително критикувани, забранявани. До степен, в която да го накарат да се замисли да емигрира в Израел, да смени професията… Той не успя да изгради емоционален имунитет срещу политическите и естетическите атаки по адрес на своя театър до самия си край. Отказваше да добие непукизма на гърмян заек. Защото, казваше, гърменият заек не е нищо повече от едно заешко рагу.


Присъствието му промени съдбоносно две български сцени - бургаската (1957 - 1960) и тази на "Българска армия" (1961 - 1963 и след 1982). Бунтът на Леон Даниел, казано просто, бе, че прави театър-игра, който е встрани от тогавашната театрална догма, далеч от партийната правда и различен от психологизма по Станиславски. Въпреки руската школа (завършил е режисура в Ленинград, 1952) и съвсем в стила на един от бургаските фукари по онова време, нищо че е русенец по рождение. Самият той не се определя като бунтар. Казва, че се усещал такъв само преди 9 септември 1944, когато бил 15-годишен ремсист и се е увличал от политика. Въпреки това в края на 50-те убеждението му, че в театъра не трябва да се търси нищо необичайно и че той просто принадлежи на търговската улица, защото в него се продават зрелища, трябва да е било същинска ерес.

Игра и зрелища, зрелища и игра, но тя беше само за зрителите в салона. Станеше ли дума за репетиционен процес, (отсъстващото) чувство за хумор на Леон Даниел съвсем пресъхваше. Признава го даже един от "неговите" актьори - Атанас Атанасов, част от легендарните спектакли "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати" и "В очакване на Годо" в ТБА. "При Леон милост няма", казва Атанасов. "Познавайки изключително добре актьорите, той е единственият режисьор, с когото съм работил, владеещ до съвършенство механизмите за овладяване на актьорската енергия. Първоначалното "отпускане на юздите" на актьорите много често води до сакато представление. При Леон Даниел никога. Той е изключителен жокей."

Самият Леон Даниел нарича себе си по-скоро часовникар. С това и обяснява, че няма творчески антени за Молиер, Яворов, Йовков и Радичков например, които иначе обича и чете. Режисьорският му диктат се простираше дори над медиите (от личен опит го казвам). Даже там беше немислима каквато и да било импровизация. Той общуваше с тях изключително в писмен вид, отказвайки да се довери на "машинките", както наричаше репортерските касетофони и микрофони. Заради това негово упорство да материализира думите днес имаме книгите му, по които можем да възстановим театралния му метод.



Днешните преносители на театъра на Леон Даниел са любимите му актьори, превърнали се с годините в съмишленици - Меглена Караламбова, Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев, Мирослав Косев, Ивайло Христов. И неговата внучка, Ида Даниел - един от малкото му ученици в НБУ. НАТФИЗ така и не го допусна да преподава от неговата катедра. Остава и последният му жив спектакъл, който още се играе на сцената на Народния театър вече десета година - "Пигмалион".

Големият ми личен спомен от представление на Леон Даниел е "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати" от средата на 80-те. За първи път ми се случваше да видя толкова жив, енергичен и зареждащ спектакъл. Студентската карта от НАТФИЗ ми позволяваше да го гледам всеки път, щом мога. Влизала съм кога ли не - в края на първо действие, веднага след антракта, към финала. Знаех наизуст всяка една от ролите, кисках се още по стълбите, докато тичах към "галерията", и по реакцията на публиката улавях в кой момент попадам. После "В очакване на Годо" беше различно. Притихването в залата не се случваше само заради първата среща с Бекет на българска сцена. Беше някакъв респект към каузата на Леон Даниел. Към факта, че най-после е превзел този рубеж.

Военната терминология изскача от само себе си, когато става дума за армейския театър. А Леон Даниел е в него още от времето, когато военното министерство се е увличало по театъра почти колкото по ЦСКА (негов цитат). Но режисьорът свързваше този театър не с казармения порядък, а с мускетарския дух. Всеки театрал, пише Леон Даниел, е просто професионално задължен да бъде честолюбец. Или, както е по Валери Петров (Леон Даниел е поставял и неговата "Честна мускетарска"): "Едничкото нещо, което желая, е ръка на приятел с шпага на края!"
Приятелските ръце с шпаги накрая сега му отдават последна чест. Леон Даниел напусна като победител тая великодушна война, както той наричаше театъра.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да го беше направил ти 32 Да го беше направил ти

Или защо една сутрин пейките пред храма "Св. Седмочисленици" в София осъмнаха преобразени

13 сеп 2013, 23553 прочитания

Класически хип-рок Класически хип-рок

AM е петата добра причина всички да обичат Arctic Monkeys

13 сеп 2013, 3200 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Култура" Затваряне
Да строим живота нов

Нашите фаворити в конкурса "Сграда на годината"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10