Антон Терзиев: "Бих сформирал завера срещу всички добросъвестни граждани, които приемат класацията като задължителна матура по български език и литература"

Вашите фаворити на финалната права?

Моите топ три са "Пътеводителят на галактическия стопаджия", "Майсторът и Маргарита" и "Малкият принц". Макар че нека го кажа като Джон Рамбо - това не е моята война. Защо? Сещам се за филма "Басейнът". Там има сцена - тийнейджърка побутва две тестени топчета и пита героя на Ален Делон кое от двете си избира. Човек и за най-незначителните неща има предпочитания. ДНК-то по избраните български заглавия е достатъчно, за да възпроизведа профила на средностатистическия гласоподавател. И той не ми харесва. Нека да минем без черешовите топчета този път. Ако ще борим лошия вкус, да е с по-надежден арсенал. В моята класация Патриарха е детрониран от един Павел Вежинов например – "Нощем с белите коне". Във всеки случай не ми е нужно да се идентифицирам с националните библии и трагичните страници на изначални и измислени епопеи. Точно обратното, бих сформирал завера срещу всички добросъвестни граждани, които приемат класацията като задължителна матура по български език и литература. Ако в Къщата бяха вкарали Ян Бибиян, той щеше да бъде моят фаворит. Какво мислите за за придружаващите филми?
Харесах различния подход във всеки един от филмите, заснети по романите-финалисти - с подходящите екипи, локации, кастинг и т.н. Каквото и да си говорим, двайсет и четирите кадъра в секунда си остават най-предпочитаният формат на една книга. Страхувам се, че единственото нещо, което телевизионните импресии ще припомнят на хората, са вече съществуващите пълнометражни класики по избраните заглавия, а не книжния им прототип. Какво е да си писател в България? Едно време е имало блок срещу писателите, сега писателите се формират на блокове. Асансьорът на литературния панелак не издържа наднорменото ни его, а ние сме достатъчно ВИП, за да не слизаме и качваме стълбите към други етажи. Затова пък има вестникарски балкони, откъдето може да плюем и хвърляме разни нещица. Какво препрочитате?
Препрочитам всичко на Станислав Стратиев, "Бог Върнън Литъл" на ДБС Пиер, "Приспивна песен" на Чък Поланик. С удоволствие бих препрочел и "Голите и мъртвите" на Норман Мейлър както и "Онова нещо" на Алберто Моравия, стига да са на по-добър български от този в сегашните им издания. Подарявате ли книги? В девети клас купих на майка ми "Песните на Молдорор" на Лотреамон с писменото пожелание книгата да се прочете веднага. На баща ми – Новия завет. С какъв акъл? Сега подарявам любимите си книги от любимите си автори само когато искам да разкарам "приятел". За себе си за последно купих "Будистки плаж" на д-р Георгиев и "Българска граматика" на д-р Пашов.

Как си представяте романа на бъдещето?

Бъдещия роман си представям именно като устойчив хибрид от много жанрове, все по-маркетингово предопределен, изключително сегашен, прагматично-функционален и лишен от магия. В хармония с всичко останало.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    john_3volta avatar :-|
    john_3volta

    Дълбоко в подсъзнанието ми дремеше едно смътно чувство и Антон, този жесток пич, го изкара наяве и го облече в думи. Действително, класацията показва че емоционалните 'закачки' на българина/ката с литературата са приключили в гимназията и са били основно с обекти от дядовата и бащината таргет-група (библиотека). Пълна геронтофилия, некрофилия, а в някои случаи и откровено старческо слабоумие (Синовете на великата мечка? А стига, бе!)

    А това за разкарването на приятели е много дълбоко като житейски опит и много полирано като изказ. И то от човек на малко години, заслужава поздравления!

  • 2
    Avatar :-|
    накратко

    Отегчителни сте вече. Приличате на гимназиален вестник - едни и същи списвачи. За нищо не ставате, накратко. По-дълго - не заслужавате, хахаха

  • 3
    Avatar :-|
    накратко

    "Каквото и да си говорим, двайсет и четирите кадъра в секунда си остават най-предпочитаният формат на една книга."

    Извинявам се за неудобния въпрос, но това отговор на читател ли е, или отговор на писател? В първия случай бихме имали един лош читател, във втория един лош писател.

  • 4
    Avatar :-P
    a rose is a rose is a rose

    накратко, това е най-якото и свежо интервю, което съм чела напоследък, и въпреки че тук форумците ще го залеят с помия, напълно споделям мнението на автора и с нетърпение очаквам следващияму разказ.
    Дано г-н Русев не се влияе от количеството балкански негативизъм тук. По-добра селекция на съвременна проза, едва ли може да има.

  • 5
    Avatar :-P
    a rose is a rose is a rose

    "Българите не са в състояние да се радват на успеха на другите. На мнение съм, че България е единствената страна, в която завистта е по-силна дори от сексуалността." Йохан Карлсон

  • 6
    Avatar :-|
    Goldbug

    Успеха?!

  • 8
    Avatar :-|
    накратко

    скъпа Гертруд, никога не съм те харесвала особено. не усещам завист, а превъзходство.

    твой Пабло

  • 9
    Avatar :-|
    Дружинка

    Цели 3 броя без Терзиев! Беше започнал да ми липсва.

  • 10
    Avatar :-?
    dqdo Vazov

    топчето пукна! честито на целокупната черешова маса!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал