Канад(ски) истории
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Канад(ски) истории

Канад(ски) истории

1817 прочитания

Какво му трябва на един скиор, за да кара в Канада? Ски, виза и самолетен билет. Просто... ако не обръщаш внимание на детайлите, че визата се получава в Букурещ, че презокеанският самолетен билет до Калгари се оказва по-скъп, отколкото си си го представял в началото, а пък полетът продължава 40 часа след като изпуснеш две прекачвания и спиш на летището.

Естествено нужни са и сняг и писти, които, както се оказва на място, са в изобилие. Само в околностите на Калгари на два-три часа път с кола има шест големи курорта със среден валеж на сняг от 700 - 800 см на година. Разбира се, най-важни в осъществяването на такова пътуване се оказват семейство гостоприемни приятели, които да обичат природата и карането на ски поне колкото теб.

Всички дребни проблеми остават зад гърба ти, когато се отправиш към планината, предвкусвайки удоволствието, което само тя може да ти предложи. Температурите започват рязко да падат с всеки метър надморска височина, а нетърпението и адреналинът все повече и повече се покачват. Цивилизацията постепенно изчезва някъде назад в далечината. Навлизаме все по-навътре между снежните склонове, преминавайки под надлези, направени само за да могат животните да пресичат магистралата. А иначе пътищата са си като нашите до Витоша или Боровец, само малко по-добре изчистени. При влизане в природния резерват Банф, който приютява ски курортите, заплащаме входната такса и получаваме кратка брошура, в която ни запознават с опасностите, напомняйки ни, че може да срещнем мечки, лосове и вълци.

Спокойствието наоколо е в ярък контраст с интензивния живот в Калгари. Град с размерите на София, в който основният бизнес са петролът и природният газ, а малкото забавления са хокей, американски футбол, обяздване на бикове и голф. Като бивш домакин на олимпийските игри от 1988 г. градът разполага с атракциони като олимпийско селце, улеи за бобслей и писта по средата на града (подходяща само за мързеливи и начинаещи скиори и бордисти). За мое голямо съжаление разбирам, че за спускането с бобслей има листа на чакащи за два месеца напред и се налага да пропусна това удоволствие.

На север

Калгари се оказва доста студено място през зимата. Температурите са постоянно под нулата, достигащи до -30 градуса в някои дни. Затова и небостъргачите в целия център са свързани с топли връзки помежду си. Още по-напред са стигнали в Едмънтън (три часа с кола на север), където местната забележителност е мол, приютил под един покрив буквално всичко, каквото може да му хрумне на човек - магазини и търговски алеи, басейн с изкуствени вълни, зоологическа градина, увеселителен парк, казино, хотел. Всички ски терени в близост до Калгари се намират в резервата Банф, високо в Скалистите планини. Ски сезонът е започнал в началото на ноември и ще завърши чак през май, като местните не пропускат да се похвалят, че сняг вали през всеки месец от годината. Най-популярният от всички курорти естествено е Лейк Луис поради разнообразните терени и ежегодно провеждащите се стартове от световната купа. Именно натам сме се насочили с моя приятел и водач Лазар, който е решил да прекара седмицата си за четене за изпити по най-добрия начин - на пистите. На път за Лейк Луис минаваме покрай невероятно красивата планина Фортрес - рай за местните сноубордисти и съответно не представляваща особен интерес за двама скиори. Отсядаме в "Банф спрингс" - хотел с величествени размери, напомнящ на огромна средновековна крепост и построен в края на ХІХ в.

60 долара, 50 писти

Лейк Луис се оказва съвсем малко селце на половин час от хотела ни. Правим си по една бърза снимка на фона на красивата панорама на глетчера и езерото. Върху леда туристите, които не споделят скиорската ни тръпка, карат кънки, играят хокей или се радват на ледените скулптури, останали от ежегодния конкурс. Но ние оставяме туристите и с нарастващ ентусиазъм от натрупалия през нощта сняг се отправяме към пистите, където еднодневна карта струва 60 канадски долара. За моя радост установявам, че Лейк Луис разполага с близо 50 именовани трасета (писти), с бързи и добре поддържани влекове, трасета за извънпистово каране, писти с бабуни и голям парк за фрийстайл. Приятно съм изненадан, че трасетата за фрийрайд са снабдени с пълна маркировка и се поддържат всеки ден. Сутрин преди откриване на деня се взривяват снежните козирки от специално обучени спасители, така че да се избегне всякаква лавинна опасност. Без да кажа нищо на Лазар, си припомням за старите соц военни оръдия, с които на Банско се борят с лавините.

Алберто Томба free

Усещането за специално отношение към курортистите се затвърждава у мен, след като ми разказват как Алберто Томба получава преди години забрана да посещава курорта, след като се опитал да пререди обикновени скиори. Очевидна е и изключително добрата организация на курорта - с една гондола, три лифта и няколко влека се обслужват височките трасета за каране.

За любителите на фрийрайда е отделена цялата задна страна на курорта - Powder Bowl. Именно натам се насочваме с Лазар и негови приятели скиори. Съвсем нормална гледка се оказва да видиш по стръмните улеи с надвиснали козирки хора от всякаква възрастова група - от 5-6-годишни таланти до 70-годишни дядовци на сноуборд с каски. На най-опасните трасета не допускат скиори без цялостна защитна екипировка и пълно оборудване за намиране на човек, затрупан от лавина. Лазар е напълно наясно от опасностите, след като през 1997 губи брат си в една лавина, и е максимално внимателен, отнасяйки се с огромно уважение към планината.

След изтощителен ден на ските с компанията отиваме да вечеряме и да презаредим батериите за следващия ден. Приятна изненада е, че навсякъде в заведенията е традиция на телевизорите да вървят филми за екстремни ски. Типично за Канада всички си поръчват огромен стек с пържени картофи или печени ребърца, обилно полети с калорични сосове. Като се прибавят към това и множеството магазини за сладки храни и десерти навсякъде из курорта, човек бързо си обяснява защо всички хора изглеждат като огромни, добре сложени момчета от хокеен отбор.

След вечеря се прибираме в хотела и решаваме да пробваме външния басейн. За съжаление се оказва, че е твърде късно и работното време отдавна е приключило. Това обаче не може да сломи нашето желание да изпием по една бира под валящия сняг в горещата вода и незабелязани от никого влизаме в басейна. Разбира се, не след дълго персоналът разбира за нашето своеволие и идва да ни помоли най-учтиво да напуснем. Аз оставам крайно учуден, свикнал на "любезно" отношение по родните курорти. Смайването ми обаче е пълно когато с много мил тон ни питат къде би било най-удобно за нас да ни пренесат бирата, за да може да я доизпием.

На следващия ден отново на ските и отново в пресния сняг. И така цяла седмица... едно невероятно усещане, което си обещавам да повторя възможно най-скоро.

Какво му трябва на един скиор, за да кара в Канада? Ски, виза и самолетен билет. Просто... ако не обръщаш внимание на детайлите, че визата се получава в Букурещ, че презокеанският самолетен билет до Калгари се оказва по-скъп, отколкото си си го представял в началото, а пък полетът продължава 40 часа след като изпуснеш две прекачвания и спиш на летището.

Естествено нужни са и сняг и писти, които, както се оказва на място, са в изобилие. Само в околностите на Калгари на два-три часа път с кола има шест големи курорта със среден валеж на сняг от 700 - 800 см на година. Разбира се, най-важни в осъществяването на такова пътуване се оказват семейство гостоприемни приятели, които да обичат природата и карането на ски поне колкото теб.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зимната планина

Зимната планина

Fell in love with a snowman

Fell in love with a snowman

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK