Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В последните няколко години стана едва ли не нещо като навик всеки нов спектакъл на режисьора Явор Гърдев да се превръща в най-доброто за сезона. Оказва се, че и тази няма да е изключение. Поне ако съдим по номинациите за театралните награди "Икар", където пиесата на Албер Камю "Калигула", поставена от режисьора във варненския театър получи най-много номинации, при това в най-важните категории: режисура, сценография (Никола Тороманов унищожава дистанцията между публика и актьори, като ги поставя заедно в минималистично стилизирана арена), главна мъжка роля (атлетичният красавец Димо Алексиев в ролята на Калигула) и майсторско техническо осъществяване. Освен това играят най-добрите варненски актьори - Михаил Мутафов, Стоян Радев, Симеон Лютаков и още, а в проекта са замесени младите звезди на съвременния български танц - хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев.
По думите на самия Камю "Калигула" (считана за неговата най-успешна и многократно поставяна пиеса) е историята на едно "свръхсамоубийство". Явор Гърдев ефектно нарича жестоките и самоунищожителни действия на ексцентричния римски император екзистенциален пънк: "да доказваш чрез противоречие, да осмисляш чрез обезсмисляне".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Постановката е изключителна. Поглъщаща и хипнотизираща. Горещо препоръчвам този спектакъл!
Снощи го гледах „Калигула”. Много слаб спектакъл.
Голите сцени бяха безсмислени или може би единственият им смисъл беше да се покаже на "гилдията" какво има долу главният герой (пардон, актьорът... може би трамплин към Софийска сцена). естествено, най-хубавите места бяха запазени пак за "гилдията", а малцината с билети от 20 лева седяха накрая. И пак те не пляскаха (не пляскахме). Най-слабата постановка на Гърдев, на когото иначе съм голям почитател. Играта беше на ниво "Многострадална Геновева", а режисурата беше квинтесенция на типичната българска режисура - декламирани фрази в стил Станиславски, твърде много тропот, шум, крясъци, и напълно безсмислени сцени - като увиването на трупа на Друзила или 3 минутното позиране гол на Димо Алексиев фронтално срещу колегите си на запазените места.
Мога само да кажа като Марк Твен - снощи Варненският театър показа пиесата Калигула, режисирана от Я. Гърдев на сцената на театър София. Защо?
Ясно е, че спектакъльт е феномен, че Явор и съюзничеството му с Фичо (сценография) е феномен и че главният актьор Димо Алексиев е феномен, за когото надявам се тепърва някой, различен от разгонена критичка ще заговори. Изненадваща за мен е нежността на Явор и Димо в отношението им към човешките недъзи. Страхувам се единствено, в разнообразието от достойнства на пиесата и шокиращото присъствие на главния актьор, да не пропуснем, че само духьт на Достоевски, и на много малко други, може да се отнесе към грозното с такова грамадно количество нежност. Други страхове за тази пиеса нямам. Осанна!
зорница софия
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход