Екзистенциален пънк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Екзистенциален пънк

Димо Алексиев като Калигула<br /> <br />

Екзистенциален пънк

"Калигула" на Явор Гърдев със софийска премиера

5500 прочитания

Димо Алексиев като Калигула<br /> <br />

© Росен Донев


В последните няколко години стана едва ли не нещо като навик всеки нов спектакъл на режисьора Явор Гърдев да се превръща в най-доброто за сезона. Оказва се, че и тази няма да е изключение. Поне ако съдим по номинациите за театралните награди "Икар", където пиесата на Албер Камю "Калигула", поставена от режисьора във варненския театър получи най-много номинации, при това в най-важните категории: режисура, сценография (Никола Тороманов унищожава дистанцията между публика и актьори, като ги поставя заедно в минималистично стилизирана арена), главна мъжка роля (атлетичният красавец Димо Алексиев в ролята на Калигула) и майсторско техническо осъществяване. Освен това играят най-добрите варненски актьори - Михаил Мутафов, Стоян Радев, Симеон Лютаков и още, а в проекта са замесени младите звезди на съвременния български танц - хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев.

По думите на самия Камю "Калигула" (считана за неговата най-успешна и многократно поставяна пиеса) е историята на едно "свръхсамоубийство". Явор Гърдев ефектно нарича жестоките и самоунищожителни действия на ексцентричния римски император екзистенциален пънк: "да доказваш чрез противоречие, да осмисляш чрез обезсмисляне".

На 9 и 10 февруари, 18 и 19 март в Театър "София"

В последните няколко години стана едва ли не нещо като навик всеки нов спектакъл на режисьора Явор Гърдев да се превръща в най-доброто за сезона. Оказва се, че и тази няма да е изключение. Поне ако съдим по номинациите за театралните награди "Икар", където пиесата на Албер Камю "Калигула", поставена от режисьора във варненския театър получи най-много номинации, при това в най-важните категории: режисура, сценография (Никола Тороманов унищожава дистанцията между публика и актьори, като ги поставя заедно в минималистично стилизирана арена), главна мъжка роля (атлетичният красавец Димо Алексиев в ролята на Калигула) и майсторско техническо осъществяване. Освен това играят най-добрите варненски актьори - Михаил Мутафов, Стоян Радев, Симеон Лютаков и още, а в проекта са замесени младите звезди на съвременния български танц - хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев.

По думите на самия Камю "Калигула" (считана за неговата най-успешна и многократно поставяна пиеса) е историята на едно "свръхсамоубийство". Явор Гърдев ефектно нарича жестоките и самоунищожителни действия на ексцентричния римски император екзистенциален пънк: "да доказваш чрез противоречие, да осмисляш чрез обезсмисляне".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Почитателка

    Постановката е изключителна. Поглъщаща и хипнотизираща. Горещо препоръчвам този спектакъл!

  • 2
    v.voikov avatar :-|
    v.voikov

    Снощи го гледах „Калигула”. Много слаб спектакъл.
    Голите сцени бяха безсмислени или може би единственият им смисъл беше да се покаже на "гилдията" какво има долу главният герой (пардон, актьорът... може би трамплин към Софийска сцена). естествено, най-хубавите места бяха запазени пак за "гилдията", а малцината с билети от 20 лева седяха накрая. И пак те не пляскаха (не пляскахме). Най-слабата постановка на Гърдев, на когото иначе съм голям почитател. Играта беше на ниво "Многострадална Геновева", а режисурата беше квинтесенция на типичната българска режисура - декламирани фрази в стил Станиславски, твърде много тропот, шум, крясъци, и напълно безсмислени сцени - като увиването на трупа на Друзила или 3 минутното позиране гол на Димо Алексиев фронтално срещу колегите си на запазените места.
    Мога само да кажа като Марк Твен - снощи Варненският театър показа пиесата Калигула, режисирана от Я. Гърдев на сцената на театър София. Защо?

  • 3
    zornitsa_sophia avatar :-?
    zornitsa_sophia

    Ясно е, че спектакъльт е феномен, че Явор и съюзничеството му с Фичо (сценография) е феномен и че главният актьор Димо Алексиев е феномен, за когото надявам се тепърва някой, различен от разгонена критичка ще заговори. Изненадваща за мен е нежността на Явор и Димо в отношението им към човешките недъзи. Страхувам се единствено, в разнообразието от достойнства на пиесата и шокиращото присъствие на главния актьор, да не пропуснем, че само духьт на Достоевски, и на много малко други, може да се отнесе към грозното с такова грамадно количество нежност. Други страхове за тази пиеса нямам. Осанна!
    зорница софия


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK