Чукът на боговете

Най-добрата биография на Led Zeppelin в луксозно българско издание

Невръстният Робърт Плант се промъква зад сцената и задига хармониката на любимия си блусар Сони Бой Уилямсън, минаващ с концерт през родния му Бирмингам в началото на 60-те. През 2007 вокалистът на най-великата рокгрупа на 70-те пътува до Делтата, за да запише албума Raising Sand в памет на Уилямсън (с блуграс певицата Алисън Краус) и да посвири със същата хармоника на гроба му. Книгата на Стивън Дейвис (биограф и на Боб Марли, Guns'n'Roses, Aerosmith) е фенска, клинично обективна и с рядкото за жанра въздействие на висока проза. Като репортер за "Ролинг Стоун" Дейвис придружавал групата при американското й турне през 1975, а после използвал за скандален свидетел сценичния им мениджър Робърт Коул, за да не спести нищо от онова, заради което ерата на Led Zeppelin олицетворява най-пълно триединството секс - наркотици - рокендрол.

Ще научите кой е дал на Джими Пейдж любимия му "Телекастър" модел 1958, как заклетият блусар и най-наеман студиен музикант в Лондон открил Плант и неистовия барабанист Джон Бонъм, а после придумал чепатия басист и пианист Джон Пол Джонс да влезе в супергрупата. Идеята за името дошла след запой с двама от The Who, но после Пейдж ще каже, че със същия успех можели да се нарекат "Зеленчуците" или "Картофите", защото какво толкова значи "Оловен цепелин" (при това с правописна грешка)?!. Нищо. Или всичко - ще отвърнат закърмените с Whole Lotta Love от няколко поколения след това.

Още от Капитал