Госпъл за дух и пиано
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Госпъл за дух и пиано

Госпъл за дух и пиано

Само музиката на Рей Чарлз да беше и изпълнението на Джейми Фокс - пак „Рей“ щеше да е голям филм. Но има и още.

Янко ТЕРЗИЕВ
1864 прочитания

Рей“ е филм, след който ти е светло на душата. Илизаш спокоен, вътрешният ти Рей Чарлз не е бил предаден. Нямаш и чувството, че си гледал актьор вместо него. Покритието на Джейми Фокс на това, което помним от Рей Чарлз, е направо свръхестествено. Разбираш колко високо растат оскарите. Досега си мислехме, че големите актьори играят с очи. А тук Джейми Фокс е през цялото време с онези тъмни очила. Но от тях извира енергия, от която екранът е пред пръсване. Към края на „Рей“ има документални кадри на самия Рей Чарлз малко преди смъртта му миналата година. Въобще нямаш чувстото, че това не е остарелият Джейми Фокс. Наистина.

Някога Лорънс Оливие казваше, че един тик на лицето му е достатъчен, за да изгради върху него тежък Шекспиров образ. Фокс е избрал за инициация телодържането на Рей Чарлз на пианото в екстатичния момент на сливане с музиката. Потреперването на раменете, невъзможното извиване на гърба назад, гмуркането над клавишите, изплуването на главата нагоре и невиждащите очи, устремени към някакво свое небе, където

Душа и музика са едно

Учеха ни, че соул музиката била микс от госпъл, джаз, блус и R&B. А то било да свириш не с пръсти, а с дух, да си честен докрай към вътрешното си чувство, не към подредбата на нотите. Само музиката на Рей Чарлз да беше (ремастерирани записи, прослушвани до последния момент от умиращия гений) и изпълнението на Джейми Фокс - пак „Рей“ щеше да е голям филм. Но има и още. За режисьора Тейлър Хакфорд („Адвокат на дявола“, „Офицер и джентълмен“) това очевидно е проектът на живота. Не се е отказал от него 17 години. Тръгнал е от разголващата автобиография на Чарлз Brother Ray (1978), допълвал е сценария след много срещи и лично приятелство с музиканта. Мнението на Рей Чарлз е било решаващо за главната роля, Джейми Фокс е негов избор.

Филмът следва живота на Рей Чарлз от раждането му в крайна бедност във Флорида през 1930 до скъсването му с хероина през 1966, когато е постигнал всичко в музиката и има световната слава. Жанрът е класически музикално-биографичен филм, който в Холивуд има много високи образци - „Снежният рай“ (за Глен Милър), „Рапсодия в синьо“ (за Гершуин), „Лейди пее блус“ (за Били Холидей с Даяна Рос), до „Любовта няма нищо общо с това“ (за Тина Търнър с Анджела Басет). Заради сливането на Фокс с прототипа „Рей“ е с класи над тази компания,

Единственото достойно сравнение е „Птица“

- болезненият и красив филм на Клинт Истууд за Чарли Паркър със Форест Уитакър. Подходите им към героя обаче са коренно различни. При Истууд той е субективен, със средства от авторското кино и филмовия модернизъм. Влиза се в главата на героя, всичко е през него. Хакфорд е класически отстранен - създава вярната ретросреда и персонажи от епохата, после фиксира реакциите и вписването на героя си в нея. Пример са сходните сцени на потъването в хероина. При Истууд изобразяването на агонията е оставено изцяло на актьора, Хакфорд решава сцената с гледна точка от тавана на стаята и монтаж на нахлуващите кошмари. Вътрешно съм за Истууд (така работи европейското кино), но очевидният успех на „Рей“ показва, че и Хакфорд е прав. От живота на Чарлз филмът навързва само праговите моменти, обясняващи концентрирано човека и музиката му. Като визион се вклинява травматичната случка от детството, малко преди ослепяването - братчето пада назад във ваната на майката, детето Рей стои в ступорен ужас, не прави нищо. За което приема последвалата си съдба като изкупление. Самото детство е решено в цветовете, които Рей е запомнил - ярки, преекспонирани. Земята е оранжево-червена, тревата - отровнозелена. Постоянно с него са думите на майка му:

„Никога не позволявай да те приемат за сакат!“

И през живота си Рей Чарлз не използва бастун, нито куче-помощник. Напротив - кара мотоциклет, управлява частния си самолет като втори пилот. Влезе ли някъде, той е центърът, по-жив и по-свободен от всички. Такъв го помним и от телевизорите си, когато беше в България в началото на 80-те. Голям, колкото легендата за себе си. Филмът налага един горд със себе си Рей Чарлз, за който независимостта е над всичко. Докато колегите му музиканти по съдба тръгват по инерция към Ню Орлиънс, Чикаго или Ню Йорк, тай избира хладния Сиатъл при приятеля си Куинси Джоунс. Казват му, че кънтрито е музика само за бели, той свири на Grand Ole Opry с Florida Cowboys в годините на най-черна дискриминация. Но в 1961 г. отказва концерта само за черни в Джорджия, после щатът пада в краката му през 1979 г., обявявайки Georgia On My Mind за свой химн - една от триумфалните сцени във филма.

„Рей“ е честен и към двата големи житейски гряха на героя си - хероина и жените. За него и двете неща са спасение от кънтящата самота на слепотата. Жените около себе си Рей взема като полагащи му се - кратко докосване по китката и после нагоре преценява дали са достойни за леглото му. На никоя не е верен, изоставя ги, после поема издръжките им. На всички. Както и на 12-те си официално признати деца. Във филма е и сприхавостта му, и базпричинния гняв, и параноичното недоверие към бизнес приятелите. Това е цената да е свободен в музиката си. Всичко е заради онези моменти на пианото с божествената светлина отгоре. Това Хакфорд и Фокс показват прекрасно, тогава са на територията на оскарите. Превръщат „Рей“ в госпъл химн, готов за изпяване във всяка евангелска черква за черни в американския Юг през 50-те и 60-те. Би могъл да се казва „Вдъхновяващият възход на брат Рей в света на белите и музиката. Амин“.

Рей“ е филм, след който ти е светло на душата. Илизаш спокоен, вътрешният ти Рей Чарлз не е бил предаден. Нямаш и чувството, че си гледал актьор вместо него. Покритието на Джейми Фокс на това, което помним от Рей Чарлз, е направо свръхестествено. Разбираш колко високо растат оскарите. Досега си мислехме, че големите актьори играят с очи. А тук Джейми Фокс е през цялото време с онези тъмни очила. Но от тях извира енергия, от която екранът е пред пръсване. Към края на „Рей“ има документални кадри на самия Рей Чарлз малко преди смъртта му миналата година. Въобще нямаш чувстото, че това не е остарелият Джейми Фокс. Наистина.

Някога Лорънс Оливие казваше, че един тик на лицето му е достатъчен, за да изгради върху него тежък Шекспиров образ. Фокс е избрал за инициация телодържането на Рей Чарлз на пианото в екстатичния момент на сливане с музиката. Потреперването на раменете, невъзможното извиване на гърба назад, гмуркането над клавишите, изплуването на главата нагоре и невиждащите очи, устремени към някакво свое небе, където

Душа и музика са едно

Учеха ни, че соул музиката била микс от госпъл, джаз, блус и R&B. А то било да свириш не с пръсти, а с дух, да си честен докрай към вътрешното си чувство, не към подредбата на нотите. Само музиката на Рей Чарлз да беше (ремастерирани записи, прослушвани до последния момент от умиращия гений) и изпълнението на Джейми Фокс - пак „Рей“ щеше да е голям филм. Но има и още.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ерик Клептън

Ерик Клептън

Какво е идеяист

Какво е идеяист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK