Доброто кино има предимството да надскача рамките на оригиналната творба, била тя литературна, театрална или музикална. Когато един филм е наистина хубав, той е много повече от екранизация. В този случай и не чак толкова запалените фенове на Андрю Лойд Уебър ще останат впечатлени от „Фантомът от операта“.

Младата хористка Кристин (Ейми Росъм) има таен учител, който я подготвя за бляскаво музикално бъдеще. Шансът я качва на сцената на Парижката опера точно вечерта, когато приятелят от детството виконт Дьо Шани (Патрик Уилсън) се връща в живота . Но съдбата няма нищо общо с късмета на Кристин, направляван в пряк и преносен смисъл от всяващия страх Фантом от операта (Джерард Бътлър). Двамата мъже си оспорват сърцето на талантливата певица в тази зрелищна, трогателна и превъзходно изпята романтична драма.

Кой би повярвал, че режисьорът на „Земя на тигри“ и „Телефонна клопка“ ще се захване с класически мюзикъл? И на всичкото отгоре ще постигне респектиращ резултат! Джоуел Шумахер работи от години по този проект и е дал воля на въображението си чрез пищността на декорите (за $10 млн.) и таланта на актьори, които имат необходимия глас да изпълнят сами музикалните реплики. Росъм („След утрешния ден“) наистина пее като ангел, а Бътлър („Лара Крофт 2“) е подобаващо зловещ и романтичен. Самият композитор е дал благословията на проекта, ставайки негов съпродуцент.

„Фантомът от операта“ е едновременно внушителен филмов спектакъл и въздействаща любовна история. В първия случай не губи нищо, че тръгва по пътя на „Мулен руж“ и „Чикаго“, защото излъчва блясъка на класически Андрю Лойд Уебър. Във втория се е справил завладяващо с един неостаряващ сюжет. Резултатът е пищен мюзикъл за безсмъртната любов.

* за любовта (итал.)

Още от Капитал