Имало едно време... „порталите“ в ню йорк

„имало едно време“ е един от любимите изрази на Кристо и Жан-Клод. За „Порталите“ в Ню Йорк, последното „дете“ на артистичната двойка, това време е точно сега. В събота, 27 февруари, усиленият 26-годишен труд на творците ще стане история.

Ще остане на хиляди снимки и видеоленти, на които го заснеха посетителите на Сентръл парк, ще остане в рисунките на Кристо, които той никога не повтаря, след като фантазиите му са се материализирали, ще остане в спомени за споделена възхита, учудване и разменени целувки, усмивки, предизвикани от необичайната красота, израснала сред природата. Красота, направена от хора. Всеки, който е видял „Порталите“, ще запази своето единствено и различно преживяване, тези, които не са, ще го знаят от запечатаните образи, от разказите. Имах привилегията да го видя с очите си и ще го наредя сред най-скъпите си спомени.

Много рисунки нарисува Кристо, за да убеди управата на Ню Йорк и на парка, че тази творба трябва да се направи, защото ще донесе радост и красота. Много страници изписа световната преса какво ще представлява проектът. Предисторията беше известна, параметрите също - тоновете желязо, леката алуминиева конструкция на рамката, шафраненият цвят на плата, цифрите, километрите. Нюйоркчани са хора, отворени за новото, но също и много скептични, от тях трудно се изтръгва възклицание. След като „Порталите“ бяха разрешени и започнаха да се строят, любимото място за сутрешен джогинг и обедна почивка започна да привлича още повече любопитни. Те вървяха по алеите, оглеждаха материалите, разположени по тях, докосваха ги, разпитваха работниците. Някои дори отнесоха със себе си маркировъчно колче за спомен, други го взеха и се опитаха да го продадат. Джордж, около 50-годишен адвокат, ми каза, че по принцип всеки ден минава през парка на път за офиса, но чувствително е удължил маршрута си, за да наблюдава как издигането на конструкциите променя пейзажа, с който от години е свикнал. По случайност присъствал на поставянето на последната от алуминиевите рамки в ярък цвят. Хората от екипа, които изпълнявали задачата, се прегърнали помежду си.

Той ги гледал и също изпитал въодушевление, което му се приискало да сподели, и без да мисли много, сам попаднал в колективната прегръдка

Сега се чувства завинаги част от делото. Нашият екип също започна да наблюдава строежа дни преди откриването му. Железните стъпки, тежащи по 350 кг, на които щяха да бъдат поставени портите, вече бяха сложени на чифтове по продължение на 36 километра алеи от професионални работници и електрокари. Започна сглобяването на алуминиевите правоъгълни рамки в шафранен цвят. От начало десетки, след това стотици, плъзнаха като контур, който очерта като огнена линия пътеките от тъмен асфалт, стълбищата, мостовете, възвишенията. Съвършени геометрични форми, които подчертаваха уникалността на парка. Кристо казва, че формите са вдъхновени от геометричността на Ню Йорк, с неговите улици, пресичащи се перпендикулярно под формата на квадрати, от викторианската каменна ограда на парка, от вратите, през които се влиза в него.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал