Камен Донев срещна своята Роля
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Камен Донев срещна своята Роля

Камен Донев срещна своята Роля

Пловдивският спектакъл „Братя Карамазови“ е по-скоро портрет само на единия от тях - Митя

1379 прочитания

Първото, което идва на ума след пловдивския спектакъл по „Братя Карамазови“ на Достоевски, е „роди се звезда“. И щеше да е вярно, стига да не се отнасяше за Камен Донев. Той отдавна си звездее. Не в онзи, лошия смисъл - славата (слава богу) все още не го е повредила. Въпреки че името му е едно от малкото неща, които могат да напълнят до пръсване театралния салон с негови връстници. Независимо дали ще е режисьор на спектакъла, автор на текста, двете едновременно или просто един от актьорите на сцената. И тази уж лесна слава сякаш повлече със себе си убеждението, че неговото амплоа е по-скоро в „лесния“ жанр. Започнахме да очакваме появата му повече в комедия, отколкото в драма (ролите от „Бая си на бълхите“ и „Белградска трилогия“ просто потвърждават правилото), най-много в някаква комбинация между тях, а трагедията изобщо е изключена. Взехме да го свързваме предимно с Теди-Московия тип театър, който с единия крак е в шоуто. И най-накрая му сложихме етикет - хапче за смях. А с всяка нова роля той се стараеше да ни убеди, че сме на прав път.

До „Братя Карамазови“ на пловдивския театър. Дори да сте сред най-запалените почитатели на Камен Донев, ако не сте го видели в ролята на Митя Карамазов, значи изобщо не го познавате.
Не бихте предположили, че още с първия си монолог ще подчини целия спектакъл на този образ. Той е на авансцената, почти е сам (не броя мълчаливото присъствие на Ивайло Христов - Альоша), героят му уж се терзае, а изпълнението предизвиква пристъпи от смях. И така до самия финал и фаталния обрат. Сякаш не на Фьодор Карамазов, бащата, принадлежат думите „виждате пред себе си един шут, един истински шут! Така ви се и представям“, а на него. Едва ли сте подозирали, че Камен Донев има енергията да изкара като на един дъх този тричасов спектакъл и в същото време ще успее да превърне отчаяното буйство на героя на Достоевски в светло смирение, сякаш той самият е минал по неговия път. За вас не знам, но аз самата никога не съм предполагала, че Камен Донев и Деян Донков едновременно ще играят Дмитрий Карамазов и ще са еднакво истински, завладяващи, поразителни в тази роля. И толкова различни. Черният огън и „немият бяс“ на Деян Донков („Долината на смъртната сянка“, „Сфумато“) са точно обратното на първично импулсивния, по детски безотговорен и затова предразполагащ към опрощение Митя на Камен Донев.
Сценичната адаптация и режисурата на Стоян Радев (волно или неволно) са подчинили неговата версия на „Братя Карамазови“ на образа на Митя. Затова се изкушавам да кажа, че този спектакъл идва като трета част от проекта на „Сфумато“ по романа на Достоевски - диптихът „Альоша“ и „Иван“. Макар кинематографичният подход и ясно поддържаната сюжетна линия в спектакъла на Стоян Радев да са стилово много далеч от нажежените монолози във версията на Младенова - Добчев - Тенев. Усещането, че това е всъщност историята на Дмитрий Карамазов, идва и от „поддържащото“ изпълнение на Стефан Вълдобрев (Иван) и Ивайло Христов (Альоша). Те са на сцената като че с единствената задача да обслужат сюжета, но не и да изградят образ. На отприщената енергия на Камен Донев устоява и достойно отвръща с не по-малко силно изпълнение единствено Стефан Попов (бащата Карамазов). Колкото и да е добър в ролята на Смердяков (действителният извършител на престъплението, за което е осъден Митя), Мариан Бозуков не може да се превърне в контрапункт на Камен Донев. Просто няма как да не го сравня с неистовото изпълнение на Цветан Алексиев в тази роля в „Сфумато“, пък и паралелите са неизбежни.
И докато Камен Донев с тази роля разбива клишетата за себе си като актьор, Анастасия Ингилизова изобщо не се опитва да избяга от очакването, че Грушенка е точно нейният типаж. А сред множеството епизодични персонажи (на сцената са общо 23 изпълнители) само Виктория Колева (тук е Хохлакова, но я знаете от „Свекърва“ на Мариус Куркински) не успявате да забравите в мига, в който се скрие зад кулисите.

Но за да не остана криворазбрана относно „Братя Карамазови“ на пловдивския театър, ще го кажа в прав текст - мястото му в графата „събития“ си е съвсем заслужено. В подкрепа на това ще цитирам и едно мнение от чата: „Бях на премиерата на „Братя Карамазови“ в Пловдив. Признавам си, не съм чел произведението на Достоевски, но тази интерпретация на Стоян Радев ми хареса. Въпреки драмата в мен остана едно друго чувство - мисля си, че това е история за вярата. За вярата в доброто, за вярата в любовта, за вярата в Бог. Ако чувствате, че сте пропуснали нещо хубаво, ще го играят още, само дано има билети, че тези едвам ги намерих два дена предварително, и то на предпоследния ред на балкона.“

Първото, което идва на ума след пловдивския спектакъл по „Братя Карамазови“ на Достоевски, е „роди се звезда“. И щеше да е вярно, стига да не се отнасяше за Камен Донев. Той отдавна си звездее. Не в онзи, лошия смисъл - славата (слава богу) все още не го е повредила. Въпреки че името му е едно от малкото неща, които могат да напълнят до пръсване театралния салон с негови връстници. Независимо дали ще е режисьор на спектакъла, автор на текста, двете едновременно или просто един от актьорите на сцената. И тази уж лесна слава сякаш повлече със себе си убеждението, че неговото амплоа е по-скоро в „лесния“ жанр. Започнахме да очакваме появата му повече в комедия, отколкото в драма (ролите от „Бая си на бълхите“ и „Белградска трилогия“ просто потвърждават правилото), най-много в някаква комбинация между тях, а трагедията изобщо е изключена. Взехме да го свързваме предимно с Теди-Московия тип театър, който с единия крак е в шоуто. И най-накрая му сложихме етикет - хапче за смях. А с всяка нова роля той се стараеше да ни убеди, че сме на прав път.

До „Братя Карамазови“ на пловдивския театър.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ерик Клептън

Ерик Клептън

Какво е идеяист

Какво е идеяист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK