полет над пеперуденото гнездо

Доктор Георги Борисов Лулчев е щастлив човек. Той е главен лекар от 20 години на лудницата за кротки възрастни шизофреници в село Подгумер до София, известна като Дом №6. Самата лудница е в стар манастир, боядисан в щастливо синьо, такова е и обичайното настроение на обитателите . Защото те не живеят в лудостта си, още по-малко в нашия свят отвън. Живеят във въздушен дворец.

Така д-р Лулчев сам нарича в началото на документалния филм „Георги и пеперудите“ нестандартните си идеи за финансово самоспасяване на лудницата в бюрокрацията на българския преход. Според режисьора Андрей Паунов героят му е „поет в абсурдния театър на този преход“. За мен по-скоро е прагматичен мечтател, наивист. Български Зорба, който бързо се пали, довежда работата до средата - после идва реалността. Както и при Казандзакис краховете му са красиви, падането е от високото на мечтите. Щастието остава в това, че си опитал, вместо да чакаш. Както правилно отбелязва по детски ухилен един от питомците му - „не е приятно човек да чака“.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове