Между театъра и смъртта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Между театъра и смъртта

Между театъра и смъртта

Катарзис в аристотеловия смисъл преживява публиката на „Психоза 4.48“ от Сара Кейн

1693 прочитания

Това можеше да остане просто клиничен случай на маниакална депресия. Част от медицинско досие в архивите на психиатрията, съдържащо документални свидетелства за последните несвързани бълнувания и виденията на пациент, обзет от мисълта за самоубийство. Някаква следа, останка от поредната неуспяла да се приспособи към живота душа. Щеше да е един от многото такива случаи, ако предсмъртната агония не се беше превърнала в арт факт.

Това можеше да е поредният драматургичен текст, ровещ се в тъмната страна на човешкото съзнание с цел да изследва генезиса на нашите страхове и бесове. Една от немалкото пиеси, изкарваща наяве кошмарите, с които всеки от нас иначе воюва сам. Щеше да е това, ако нейният автор, Сара Кейн, не се беше самоубила малко след създаването в психиатричната клиника, ненавършила 28 години, поставяйки по този начин последното си произведение „Психоза 4.48“ между документалния факт и изкуството, между живота и смъртта, между театъра и смъртта. Невъзможно е да се отърсиш от мисълта за тази двойственост на „Психоза 4.48“, докато гледаш спектакъла на Десислава Шпатова, продуциран от Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Но дори зрителите, влезли в салона без предварителна нагласа и останали неосведомени за съдбата на Сара Кейн, пак не са вече същите след преживяното през този час и четвърт. Ако може да се говори за трагически катарзис в Аристотеловия смисъл, то това е ефектът на „Психоза 4.48“. По същия начин пречистена си тръгва публиката след „Археология на сънуването“ или „Кислород“ на Иван Вирипаев.
Екстремно, болезнено, директно, категорично - такова е говоренето в драматургията от т.нар. new writing, движение, към което причисляват и пиесите на Сара Кейн. Наричат този стил още in-your-face (право в лицето). Подобен текст е изпитание за всеки - режисьор, изпълнител, зрител. Рискът той да си остане несвързан предсмъртен монолог на един самоубиец, бълнуване на душевноболен и да отблъсне публиката е съвсем реален. В постановката на Десислава Шпатова обаче частният клиничен случай е надскочен. Тя не просто проследява хрониката на едно самоубийство, а успява да предаде на подсъзнателно ниво безмълвния вик на същество, което повече няма сили да крещи, да се съпротивлява, да моли за помощ, да се надява на нещо добро. И това не е само професионално свършена работа или щастливо изключение. Нейните спектакли („Опасни връзки“, „Идиот“, „Жени на ръба“, „Любовникът“) са винаги на ръба - на истерията, на прескачането в реалността, на издръжливостта. В тях тя постепенно вър­веше към текста на Сара Кейн, изостряйки сетивата си, за да улови болезнените му вибрации, недоловими за други. Освен това актьорите, с които работи, неведнъж са преминавали „отвъд“, докато са на сцена. Снежина Петрова и Иво Димчев са части от едно разпадащо се съзнание; образът на героинята на Сара Кейн такава, каквато я виждат другите (с обръсната глава, гротескно размазано ярко червило, жестове, преминаващи в гърч), и каквато е в собствените си представи (красива, женствена, с вълниста дълга коса и алена рокля). А защо не и обратното.

Двамата актьори са не просто партньори на сцената (изобщо за този спектакъл всички театрални термини звучат някак чуждо и неестествено). Те са половините на едно цяло, които се сливат само за миг, за да се разбягат после в шизофренния поток на мисли, които прескачат от минало в настояще и обратно, осветявайки откъслеци живот. Уникално е и включването на две деца - Хелене Костадинова и Калоян Чолаков - в спектакъла. Изговарянето на натежали от болка и невъзможност думи от невинните им уста така, сякаш разбират смисъла на казаното, е наистина поразително.

А за да изпреваря някои основателни въп­роси, ще уточня, че 4.48 е протоколираното време на смъртта на Сара Кейн. И че този спектакъл изобщо не се вписва в лежерното лятно настроение. Но въпреки това си струва да се подложите на неговото изпитание и да го преживеете. В неделя, 10 юли, от 20.00 ч. на голямата сцена на „Сфумато“.

Това можеше да остане просто клиничен случай на маниакална депресия. Част от медицинско досие в архивите на психиатрията, съдържащо документални свидетелства за последните несвързани бълнувания и виденията на пациент, обзет от мисълта за самоубийство. Някаква следа, останка от поредната неуспяла да се приспособи към живота душа. Щеше да е един от многото такива случаи, ако предсмъртната агония не се беше превърнала в арт факт.

Това можеше да е поредният драматургичен текст, ровещ се в тъмната страна на човешкото съзнание с цел да изследва генезиса на нашите страхове и бесове. Една от немалкото пиеси, изкарваща наяве кошмарите, с които всеки от нас иначе воюва сам. Щеше да е това, ако нейният автор, Сара Кейн, не се беше самоубила малко след създаването в психиатричната клиника, ненавършила 28 години, поставяйки по този начин последното си произведение „Психоза 4.48“ между документалния факт и изкуството, между живота и смъртта, между театъра и смъртта.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ерик Клептън

Ерик Клептън

Какво е идеяист

Какво е идеяист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK