По неволя Мариус

Ангелът отново се появи в спектакъл на Мариус Куркински. Не беше долитал при него още от времето на “Евангелие по Матея”. Този път обаче не е приласкаващият и утешаващ небесен пратеник, а идва с меч. Като Архангел Гавраиил. Приемам присъствието му за особен знак - то бележи накъде поема режисьорът с най-новата си постановка “Лекар по неволя” (Народен театър, камерна сцена). Защото самият Мариус Куркински вече не същият. Тук е коренно различен и от предишната си постановка на сцената на Народния театър - “С любовта шега не бива”, и от другия си спектакъл през този сезон - “Женско царство” в МГТ “Зад канала”. И от всичко, правено от него досега въобще.

Новият Мариус Куркински е някак приземен, може би ядосан (спектакълът започва с неговия глас, който кънти с божествен гняв, прогонвайки Адам и Ева от райските селения) и доста брутален. В нито един от досегашните си спектакли той не си беше позволявал толкова заредени с недвусмислен сексуален подтекст движения и телесен хумор. Може би самият текст му го е подсказал - това е по-късна работа на Молиер, фарс, предназначен единствено за по-грубо забавление, който е твърде далеч от “Тартюф” или “Дон Жуан или Каменният гост” например. Историята: една пребита от съпруга си жена за отмъщение го набеждава, че е прочут лекар, който единствен може да изцери господарската дъщеря; въпреки че отрича, дърварят е принуден с бой да се признае за лекар и успява да помогне на момичето, страдащо всъщност от нещастна любов.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал