Сърцето е самотен каубой
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сърцето е самотен каубой

Сърцето е самотен каубой

Янко ТЕРЗИЕВ
1283 прочитания

Фин, тъжен, стоически пазещ се от патетика, красив за гледане и преживяване филм. „Планината Броукбек“ заслужава без уговорки лаврите и ажиотажа, които го съпътстват от месеци, и оскарът щеше да му е по мярка. Може да го харесвате, хвалите и цитирате, без риск да ви вземат за „мека китка“. Накрая го подпечатва и мъж като Уили Нелсън. Финалните надписи минават върху парчето му He Was a Friend of Mine (което пък е на Боб Дилън). Не е важно от какъв вид е любовта, важна е силата й.

Другото успокояващо е, че няма уестърн. Духът на жанра не е накърнен, участва само с външните си атрибути - пейзажи, шапки и коне. Форд и Леоне могат да спят спокойно. Анг Лий разгръща с търпелив психологизъм вечната драма на краткото щастие и дългото му изплащане после в среда, която го осъжда. Можеше да е както историята на разрушителното привличане между двама каубои, така и обикновена старогръцка трагедия. Времето е враждебно за различните, 1963, Уайоминг. Две голобради 20-годишни момчета (Хийт Леджър, грубоват и едносричен; Джейк Джиленхал, по-изнежен, свири на хармоника) си намират работа за лятото, ще пазят няколко хиляди овце горе в планината Броукбек. Анг Лий пуска филма елегично и с подрънкваща китара за фон, само русоизъм, никакъв екшън. За двойката няма заплаха извън койотите и една заблудена мечка, опасното дебне вътре в тях. Отключва се след една мразовита нощ на много уиски и събиране в палатката, печатът остава за цял живот. В тази част на филма Анг Лий е калиграфски деликатен и подтекстов, загатнатото е повече от показаното, знаем че го може още от „Разум и чувства“.
Трудното започва със слизането на мъжете долу, сред хората. Планината остава кодова тайна между тях, опитват се да живеят, все едно нищо не се е случило. И двамата се женят, Леджър има две дъщери и земна, обичаща го съпруга (Мишел Уилямс, партньорка и в живота, номинация за поддържаща роля). Нейното случайно узнаване на тайната, сцените в последвалия любовен триъгълник, са от най-силните във филма. Джиленхал първо пътува от родео до родео, после си намира красиво и богато момиче (Ан Хатауей), влиза в удобен, но хладен брак, има малък син. Двамата влачат един живот заради приличието, заради другия, тези няколкото дни годишно горе в планината, когато казват на семействата си, че са на риба. И никога не донасят и една пъстърва. Минават десетилетия, децата растат, жените омръзват, като всяка силна връзка и тяхната има проблеми. Казват се болезнени неща, редуват се „сцени от един не-семеен живот“ и алюзията с Бергмановия филм е съвсем коректна. „Ако не можеш да излекуваш болката, трябва да я понесеш.“ Срещу: „Как искам да можех да те зарежа...“ Нито разводът на единия, нито забежките до мексиканските бърдаци на другия гасят страстта. Чувството е трагедийно и героично едновременно, забравяш за „различността“ му. Вътрешно въставаш (значи филмът е успял) срещу околното неразбиране, което не му оставя изход. Освен „Планината Броукбек“. Само там летят сините птици на щастието, там от изворите тече уиски, по ироничните думи на Ан Хатауей.
Можеха да вземат всички оскари на филма, не и този за режисура. Последният половин час на Анг Лий е учебен по използването на пестеливия емоционален детайл, на катарзисния едър план и точната пауза. Това са и високите актьорски минути на Хийт Леджър - когато е сам с едни изгубени отдавна риза и дънково яке, с една стара пощенска картичка.

Няма специални ефекти. „Планината Броукбек“ е направен с толкова малко пари, че ги връща още първата седмица. За сметка на това има един от най-здравите сюжети, правени на кино в последните години. Не случайно отправният разказ на Ани Пру се счита и досега за едно от най-добрите неща, излизали някога в „Ню Йоркър“, въобще. Развит после от сценарист като Лари Макмартри, работил още с Питър Богданович над класиката „Последна прожекция“ (1970). Затова и приемаме филма по съвета на Уили Нелсън - като приятел, когото трябва да разбереш. When I Think of Him, I Cry - се пее нататък в парчето. Когато мисля за него, плача. Това също е вярно.

Фин, тъжен, стоически пазещ се от патетика, красив за гледане и преживяване филм. „Планината Броукбек“ заслужава без уговорки лаврите и ажиотажа, които го съпътстват от месеци, и оскарът щеше да му е по мярка. Може да го харесвате, хвалите и цитирате, без риск да ви вземат за „мека китка“. Накрая го подпечатва и мъж като Уили Нелсън. Финалните надписи минават върху парчето му He Was a Friend of Mine (което пък е на Боб Дилън). Не е важно от какъв вид е любовта, важна е силата й.

Другото успокояващо е, че няма уестърн. Духът на жанра не е накърнен, участва само с външните си атрибути - пейзажи, шапки и коне. Форд и Леоне могат да спят спокойно. Анг Лий разгръща с търпелив психологизъм вечната драма на краткото щастие и дългото му изплащане после в среда, която го осъжда. Можеше да е както историята на разрушителното привличане между двама каубои, така и обикновена старогръцка трагедия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ерик Клептън

Ерик Клептън

Какво е идеяист

Какво е идеяист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.