Сърцето е самотен каубой

Фин, тъжен, стоически пазещ се от патетика, красив за гледане и преживяване филм. „Планината Броукбек“ заслужава без уговорки лаврите и ажиотажа, които го съпътстват от месеци, и оскарът щеше да му е по мярка. Може да го харесвате, хвалите и цитирате, без риск да ви вземат за „мека китка“. Накрая го подпечатва и мъж като Уили Нелсън. Финалните надписи минават върху парчето му He Was a Friend of Mine (което пък е на Боб Дилън). Не е важно от какъв вид е любовта, важна е силата й.

Другото успокояващо е, че няма уестърн. Духът на жанра не е накърнен, участва само с външните си атрибути - пейзажи, шапки и коне. Форд и Леоне могат да спят спокойно. Анг Лий разгръща с търпелив психологизъм вечната драма на краткото щастие и дългото му изплащане после в среда, която го осъжда. Можеше да е както историята на разрушителното привличане между двама каубои, така и обикновена старогръцка трагедия.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал