Лошо момиче

За нея животът винаги е била на ръба на монетата: ези - живееш, тура - умираш. Няма страх нито от едното, нито от другото. Важното е да е забавно. To have a little fun. Така отговаря тя, когато я питат защо дъщерята на Лорънс Харви („Манджурският кандидат“), с глезено детство, скъпи колежи и кариера на модел, е зарязала всичко, както и спокойната Англия, за да стане „ловец на глави“ в Ел Ей. Домино Харви. Миналия юни я намериха във ваната й след свръхдоза, на 35. Вдъхновен от нейния живот е филмът на Тони Скот „Домино“. Който е гледал върховете му Top Gun и „Истински романс“, е наясно със стила. Той има връзка повече с MTV и рекламите, отколкото с класическото разказвателно кино. Визията е свръхкинетична, темпото е стакато, саундтракът е важен, колкото и сюжетът.

Домино Харви (Кийра Найтли) е в затвора, с гръндж грим, цигара в уста и сцепена вежда, разказва живота си пред печена психоложка от ФБР (Луси Лиу). Редуват се две линии, всяка с разклонения - провален обир на $10 млн. с перипетиите му; житейските моменти, заради които е стигнала дотук. Ранните спомени за прочутия татко, майка (Жаклин Бисе), бързаща да хване следващия милионер, кастингите, завистта на подиума, жаждата за тръпка, която я записва в бърз курс за „ловци на глави“. Влиза в съдбовна компания - Мики Рурк, менторът, липсващият баща, крайният мъжки пример в професията; Едгар Рамирес, дръпнат латино гангстер, трудната любов. В един момент, както при Тарантино, се явява Кристофър Уокън, налудничав продуцент на тв риалити шоу.